Мисията на влъхвите: история или мит?

В едва дванадесет кратки стиха Евангелието от Матей описва посещението на тайнствените влъхви, дошли да се поклонят на младенеца Исус. Очарованието на мистериозните магове от екзотични земи завладява въображението на ранните християни. Краткото повествование на ев. Матей бива разширено и доразвито до коледната приказка, която слушаме днес.

Дали такива мъдреци наистина са съществували и ако да, кои са били те и откъде са дошли? Днес сред изследователите на Новия завет преобладава мнението, че цялата история е измислица: фантастичен мит, създаден, за да подчертае специалното значение на раждането на Исус. Но дали са прави?

Как историята за влъхвите се е превърнала в мит?

Историята за влъхвите започва да се развива с разрастването на гностицизма и ранното християнство. Извънбиблейските писания за мистериозните влъхви се разпространяват все повече. Най-ранната апокрифна версия за раждането на Исус е документ, наречен Евангелие от Яков или Протоевангелие от Яков. Протоевангелието разказва историята за раждането и детството на Мария, нейния годеж с Йосиф и раждането на Исус. Разказът за раждането на Исус следва този на евангелистите Матей и Лука, но съдържа допълнителни подробности: Мария язди на магаре до Витлеем, не се споменава за хан, а оборът, в който се ражда Исус, е разположен в пещера.

Споменава се за акушерка на име Саломе, а когато се ражда Исус, се появява чудна, мистериозна светлина. В Протоевангелието не срещаме овчари, а се разказва историята за мъдреците – очевидно със заемки от Матей. В допълнение към разказа на Матей, мъдреците в Протоевангелието казват, че звездата била толкова ярка при появата си, че всички други звезди били засенчени от нейната светлина.

В същия исторически период Игнатий Антиохийски (починал през 108 г.), един от първите християнски автори, в своето Послание до ефесяните говори красноречиво за звездата: „В нощта блестеше звезда, по-ярка от всички други звезди. Светлината ѝ беше неописуема – толкова необикновена бе, че предизвикваше удивление. А всички останали звезди, заедно със слънцето и луната, образуваха хор около тази звезда, която ги засенчваше всички.“ Преувеличаването и възхваляването на историята за влъхвите вече е налице.

Към III век идеята, че влъхвите са били царе, започва да набира популярност. Тертулиан и Ориген размишляват върху пророчествата от Стария завет, че царе ще дойдат да се поклонят на Месията, носейки злато и тамян, и така стигат до заключението, че влъхвите трябва да са били царе.

Именно през III век са направени първите крачки към превръщането на историята за влъхвите в мит. Легендата за Афродитиан е апокрифно писание, произхождащо от Сирия, където е имало силно персийско влияние. Разказът започва с описанието на чудо в храма на езическа богиня в Персия по времето на раждането на Христос. Според мита, статуите в храма танцували, пеели и обявили, че богинята Хера е забременяла от Зевс.

Изведнъж над статуята на богинята Хера се появила звезда. Чул се глас от небето и всички танцуващи статуи паднали с лице на земята. Мъдреците от двора изтълкували това като знак, че в Юдея ще се роди цар. Същата вечер бог Дионисий потвърдил тяхното тълкуване. След това богът изпратил в Юдея влъхвите с дарове, а звездата им показвала пътя. Историята разказва за пътуването на влъхвите до Витлеем и как те се срещнали с еврейските водачи, а накрая и с Мария и Исус. Те се завърнали в Персия, носейки портрет на Исус и Мария. Поставили го в храма, където за първи път се е появила звездата.

В друго произведение от III век, Opus imperfectum, писател на име Ефрем казва, че влъхвите са видели в звездата човешки образ. Докато в Хрониката на Зукнин от VIII век четем, че влъхвите са били дванадесет и всеки от тях е видял различен човешки образ в звездата. Очевидно към онзи момент историята за влъхвите се е разгърнала и е достигнала до митични висоти, които простият разказвач Матей не би могъл да си представи.

Друг странен апокрифен текст е Откровението на влъхвите. Той претендира, че предава разказа на самите влъхви. Мъдреците са жители на митична земя, наречена Шир и намираща се в Далечния Изток. Те са потомци на Сит, третият син на Адам и Ева, който им е предал пророчеството на баща си, че един ден ще се появи необичайно ярка звезда, за да обяви раждането на Бога в човешка плът.

Според този разказ всяка година тайнствените влъхви от Шир се изкачват на светата си планина, където се намира Пещерата на съкровищата. В нея са запазени мъдростта на Сит и съкровищата на Адам и именно там невероятно ярката звезда, по-ярка от слънцето, им се явява като малък светещ човек. Звездното дете им казва да се отправят на дълго пътешествие до Витлеем. След дълги приготовления те тръгват, само за да открият, че звездното дете ги придружава, премахвайки всички препятствия и по чудо им осигурява храна и защита.

Освен като исторически куриози с леко забавен характер, посочените гностични текстове нямат никаква стойност. Значението им в търсенето на истината за мъдреците в Евангелието от Матей е колкото значението на Мечът в камъка на Дисни за издирването на историческия крал Артур.

Средновековният мит

Към началото на VI век християните може и да не вярвали във фантасмагоричните разкази на гностиците за влъхвите, но идеята, че влъхвите са били мъдреци от Персия, вече се била утвърдила. Затова император Юстиниан (527–565) поръчва изработването на известната мозайка на тримата влъхви в Равена. Всъщност в тази творба мъдреците са назовани поименно и така техните имена са документирани за първи път.

В Excerpta Latina Barbari, съставена в Александрия, те са наречени Битисареа, Мелихиор и Гатаспа, или, както ги познаваме днес, Балтазар, Мелхиор и Каспар. Сирийските християни, напротив, наричат влъхвите Ларвандад, Гушнасаф и Хормисдас. От своя страна, етиопските християни ги наричат Хор, Карсудан и Базанатер, докато арменците казват, че техните имена са били Кагфа, Бададахарида и Бададилма.

Различните етнически имена на влъхвите говорят и за разширяване на традицията отвъд предположението, че те са били персийски свещеници. Сирийските, етиопските и арменските вярващи са били сред първите, приели християнското учение. Техните традиции относно влъхвите са независими една от друга, което свидетелства както за древността на историята за влъхвите, така и потвърждава предположението на св. Августин от Хипон (починал през 430 г.), че мъдреците представляват целия езически (нееврейски) свят.

Около двеста години след известните мозайки на Юстиниан, ирландският ръкопис Collectanea et Flores (VIII век) предлага повече подробности за външния вид на тримата влъхви, с обяснението, че те олицетворяват трите възрасти на човека (младост, средна възраст и старост). Към този исторически момент те вече не са персийски влъхви. Вместо това тримата мъдреци придобиват различни расови характеристики и така представляват Европа, Азия и Африка: трите региона на познатия по онова време свят. По същото време британският историк Беда Достопочтени1 изказва съждението, че международният произход на тримата мъдреци навярно символизира и тримата сина на Ной, които според традицията са населили отново света и са дали началото на трите основни расови групи на човечеството. Натрупването на тези традиции обяснява защо в християнското изкуство влъхвите са изобразени като младеж, мъж на средна възраст и възрастен човек – съответно африканец, азиатец и европеец.

Легендите за влъхвите продължават да се разгръщат. Така че според житието на св. Евсторгий (XII век), телата на тримата царе били открити в Персия в началото на IV век от св. Елена, майката на император Константин, и в крайна сметка биват пренесени в катедралата в Кьолн.

През XIV век венецианският пътешественик Марко Поло пише, че е посетил селото в Персия, където Елена е открила гроба, а през същия век кармелитският монах Йохан от Хилдесхайм написва Historia trium regum („История на тримата царе“). Последният разказва как звездата е била забелязана за първи път през четиридесет и втората година от управлението на император Август от върха на планината Ваус на изток, от група езически астролози, които са били запознати с пророчеството на Валаам от Стария завет.

Според Йоан от Хилдесхайм, звездата е била ярка като Слънцето и всеки от тримата царе е тръгнал да я следва от своята родина. Мелхиор е пътувал от Нубия и Арабия, Балтазар от Годолия и Сава, а Каспар от Тарсис и Егрисуле. Всеки със своя великолепна свита, те следвали звездата в продължение на тринадесет дни и пристигнали едновременно в Йерусалим, където с изумление открили, че разбират езиците си. След аудиенцията при цар Ирод и по указания на неговите писари, те продължили пътуването си към Витлеем, отново водени от магичната звезда.

История или мистерия? В търсене на истината

Простата история, разказана от ев. Матей, се е превърнала във фантастична приказка, каквото не е станало с никое друго библейско повествование. Ами ако допуснем, че в основата на този старателно разработван мит, подобно на този за крал Артур, стоят исторически обстоятелства и реални личности? Дали не би могло да се докаже, че през I век в Юдея са съществували обстоятелства и действителни хора, които съответстват на евангелския разказ? Винаги провокиран от желанието да преобръщам ортодоксалните схващания, аз се впуснах в свое собствено изследване. Започнах да търся възможните исторически основания, върху които са стъпили легендите около разказа за влъхвите. За целта трябваше да отстраня митовете, които са украсили простата история на Матей.

Това, което открих, беше удивително. Първото, което открих, е че поради предположението, че историята за влъхвите е приказка, много малко учени са си направили труда да проучат задълбочено възможната самоличност на мъдреците. Изследването ми ме доведе до една почти забравена древна цивилизация и до нови технологии, които хвърлиха светлина върху темата. Някои нови археологични открития и нови проникновения от Ръкописите от Мъртво море2 (вж. също тук - Б.р.) също допринесоха за търсенето.

Ев. Матей казва, че мъдреците са били „от изток“ (Мат. 2:1). Към края на I век, вследствие на разрушаването на Йерусалим, основното средище на християнството се измества на север и на запад към Мала Азия, Гърция и Рим. Ако живеете в днешна Турция или Гърция, „изтокът“ за вас очевидно е Персия. Фактът, че Матей използва думата „мъдреци“, също е бил силен довод в тази посока. В Персия наистина е съществувала древна каста от шамани, наричани „мъдреци“. Но както при повечето мистерии, първото и най-очевидното решение рядко е правилното.

Основното средище на християнството може да се е било изместило на север и на запад, но Евангелието от Матей е написано в Юдея и е било предназначено за местните евреи. За тях „Изтокът“ е бил Арабският полуостров. Освен това, в Стария завет под „народите от изток“ (или „източните жители“3) винаги се имат предвид номадските племена от Арабия. Персите идват от север. Най-ранното християнско свидетелство за влъхвите извън Новия завет принадлежи на Юстин Мъченик, който също е бил родом от Юдея. Той казва, че мъдреците са дошли от Арабия. Затова започнах да търся възможни кандидати от Арабия.

Петра и набатейците

Това, разбира се, доведе моето изследване до богатото и загадъчно царство Набатея4, чиято столица е бил древният град Петра. Достатъчно е да кажа, че след като открих набатейците, всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото. Политиката, икономиката, религията и културата на онова време се съчетаха така, че набатейците се превърнаха в очевидния избор.

Само с две подробности ще илюстрирам множеството доказателства, подкрепящи тази теория. Най-финото злато в древния свят се е добивало в Западна Арабия, а храстите, от които се извличат тамянът и смирната, растат само в Източна Арабия и Североизточна Африка: територии, които са били контролирани от набатейците. Златото, тамянът и смирната явно са били дипломатически подаръци (представителни за Набатейското царство) от набатейския цар Арета IV, с които се оказвала чест на внука или правнука на съседа му цар Ирод.

Второ, нови открития на испански археоастрономи показват, че набатейските храмове са били ориентирани към точките на лятното и зимното слънцестоене и към определени съзвездия, а археологичните разкопки в храма на Кирбет-ет-Таннур разкриха издълбан върху камък зодиак, доказващ, че набатейските мъдреци са били астрономи.

Това са само две от доказателствата, които насочват търсенето на самоличността на мъдреците към Набатея. Напълно вероятно е да е имало мъдреци, които са имали мотива, средствата и начина да отдадат почит на Исус Христос – точно както го е записал Матей.

Моите открития не само обръщат наопаки установената академична версия, но и би трябвало да накарат всеки, който се интересува от новозаветни изследвания, древна история и от историческата достоверност на Евангелията, да се замисли отново за основанията на разказа за влъхвите.

Подобно на историята за крал Артур, разказът за мъдреците, посетили Витлеем, е бил украсяван и разкрасяван в продължение на много години. Но под всичко това се крие историческа истина, която е очарователна и завладяваща.

Простите факти от историята за влъхвите подкопават предположенията, че разказите за раждането на Христос са приказки, измислени, за да направят Исус по-специален. Вместо това моите открития показват, че под цялата тази мистерия се крие история.

 

• 1. Беда Достопочтени (около 673–735 г. сл. Хр.) е английски монах, учен и първият английски историк, известен с произведението си Църковна история на английския народ, с което си спечелва прозвището „баща на английската история“. (Б.пр.)
• 2. Ръкописите от Мъртво море или Кумранските ръкописи представляват набор от 981 текста, открити край древното селище Кумран в Палестина през 1946–1956 г. (Б. пр.)
• 3. Срв. например Съд. 8:10, III Цар. 4:30, Йов 1:3, Ерем. 49:28. (Б.р.)
• 4. Набатея е древно царство, създадено от няколко арабски племена в Близкия изток, просъществувало в периода III в. пр.Хр. – 106 г. сл.Хр. Обхващало е територии от днешните Йордания, Палестина, Израел, Сирия и Саудитска Арабия. Столица е била Петра – древен град, намиращ се в долината на Уади Муса (днес в Йордания). (Б.пр.)