Във визуалния шум на ежедневието, съвременният човек все повече и повече е принуден да приема, предава и препредава нови образи и ре-образи. Той е уморен и пренаситен, препълнен с образност, залят и изхабен. Превърнат в устройство за изпълняване на задачи, в администратор и сървър. Ние, хората на днешния ден, все по-трудно може да се отблъснем, да се оттласкаме от потока на визуалната принуда; да се отделим от себе си и да се дистанцираме от тази ежесекундна атака; да свалим дрехата на многообразния визуален шум. Визуално притискани от рекламата по улиците, по спирките и в превозните средства; от телевизионните мозъкоизтисквачки; от тихата, но засмукваща рекламна настъпателност, оплела всички печатни медийни канали, ние постепенно избледняваме, загубваме своя собствен лик/образ. Съвременният човек механично излиза и влиза, става и сяда, яде и спи, обича и напуска, пуска и гаси, пътува и стои. Кой е той? Кое е неговото Аз? Какъв е неговият истински образ? Чий е образът, с който се среща насаме сутрин в банята? Какъв е образът на Бога, ако въобще си задава този въпрос?

Втората свещ на Адвента се нарича Витлеемска свещ. Тя представя идването на тази земя на Исус, Синът Божий, роден от Дева Мария, и символизира приготовлението за раждането на Младенеца Христос. На втората неделя на очакването се чете текстът от Евангелието от Марк, 1 глава: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; както е писано в Книгата на пророк Исая...“

За първи път за мен Олимпийските игри дойдоха с усещането за празник. Навярно заразена от еуфорията на англичаните. Тук в Англия всеки говори за игрите – от малък до голям. Нямаше нужда да гледам българските представяния, макар че ги гледах, разбира се. Моите приятели ги следяха и идваха да ме информират и коментират – винаги с уважение и искрено съжаление, когато спортистите ни не успяваха да се справят много добре.

В началото на декември вече навсякъде могат да се усетят предпразничната треска и приготовленията около Рождество Христово. На всички ни е позната веригата пазаруване-стрес-подаръци-готвене-картички-купони-маса-дядоколеда. Мнозина обаче осъзнават също, че Рождество Христово съдържа нещо повече и означава нещо повече.

Интересна новина обиколи света с наглед сензационно съдържание. Във вторник (18 септември 2012 г.) историкът от Харвардския институт за религиозни изследвания д-р Карън Кинг разкри детайлите за фрагмент от папирус, датиран от IV век след Христа, с текста: „Исус им каза: Моята жена…“ Ден по-късно журналистите в България побързаха да преувеличат и да потърсят сензацията, като например по БНТ1 обявиха, че „четири думи в древен папирус хвърлят нова светлина върху живота на Исус Христос.“