Един богослов може да изпадне в доктринални заблуди – дори и да има големи прозрения и заслуги за здравото библейско учение. На 27 март 1329 година (преди почти седем века) в Авиньон папа Йоан XXII осъжда 17 твърдения на наскоро починалия именит доминикански проповедник Майстер Екхарт. Други единадесет тези са обявени за съмнителни или недостатъчно ясно формулирани. Две години по-рано Екхарт e обвинен от църковен съд в Кьолн и отнася своя случай до папата. Ала не доживява да чуе неговото заключение.

За да се спрем на някои светогледни въпроси, които повдига Стандартният космологичен модел, нека уточним какво следва да се разбира под „светогледен въпрос“. Живеем в епоха на размиване на утвърдени граници в човешкото мислене. На практика изчезва границата между сериозно и несериозно – тук съвременните медии изиграха голяма роля, с насмешливия („шоу“) дух, с който се подхожда към почти всички теми. Все по-неясна става границата между науката и шарлатанството, между отговорната журналистика и произвеждането на сензации – достатъчно е да споменем „плоската Земя“ и ежедневните фалшиви новини. Не е чудно, че ни става все по-трудно да различим злободневен от светогледен въпрос: това, което днес ни вълнува, а утре сме го забравили, от онова, което тревожи хората от всички епохи.

Представител на Северозападната група семитски езици. Това е говоримият език в Палестина по времето на Исус, засвидетелстван в Новия завет с определени думи и изрази всред гръцкия. Макар исторически и етимологично да се разглежда като сирийски, тоталната експанзия на този език не е следствие на териториално могъщество и влияние на сирийските държавни образувания.

Въпреки откриването на закона на Хъбъл, мнозина водещи учени продължавали да се отнасят скептично към теорията за разширяващата се Вселена. Издигат се алтернативни хипотези, които трябва да „спасят“ стационарността на всемира. Някои изследователи обаче не се плашат от преобръщането на дотогавашните научни представи, а правят следващи стъпки към развитие на теорията. Един от тях се казва Георгий (Джордж) Гамов. След като успява да се измъкне от Сталинския СССР, през 1934 г. той се установява в САЩ и има забележителна кариера във физиката.

Септуагинта е първият превод на гръцки на древноеврейския текст на Стария завет. Направен е в Александрия III в. пр.Хр. от 70, или по-точно, 72-ма юдейски книжници, затова получава името Септуагинта. Това заглавие, приложено първоначално върху Петокнижието, впоследствие се разпростира и върху целия Стар Завет. Септуагинта е била използвана от еврейската диаспора по гръцки земи, предвид отдалечаването от родния еврейски с поколенията. До нея получават достъп и неевреи и така се запознават с еврейската мисъл, което павира пътя на християнството. Именно този превод се ползва от първите християни. В библеистиката се използва обозначението LXX.