Майстер Екхарт и неговото богословие

Един богослов може да изпадне в доктринални заблуди – дори и да има големи прозрения и заслуги за здравото библейско учение. На 27 март 1329 година (преди почти седем века) в Авиньон папа Йоан XXII осъжда 17 твърдения на наскоро починалия именит доминикански проповедник Майстер1 Екхарт. Други единадесет тези са обявени за съмнителни или недостатъчно ясно формулирани. Две години по-рано Екхарт e обвинен от църковен съд в Кьолн и отнася своя случай до папата. Ала не доживява да чуе неговото заключение.

Майстер Екхарт е един от най-големите християнски мислители на късното Средновековие. Още като юноша се присъединява към Доминиканския орден и получава завидно за времето образование по богословие, нравствена философия и логика (на Аристотел). През 1293 г. става лектор в Парижкия университет, най-престижното учебно заведение на Запад, а през 1302 година получава званието „магистър по богословие“. Освен преподаване в университета и проповядване, в задълженията му влиза водене на диспути. В годините, когато е извън Париж, Екхарт заема високи чинове в своя монашески орден. Служи като душегрижител и проповедник в редица манастири и провежда там важни реформи. Към 1323 година вече е в Кьолн. След активна проповедническа дейност в града, той е обвинен в ерес от двама свои събратя-монаси.

Препис на папската була In agro Dominico, осъждаща твърдения на Майстер Екхарт (съхранява се в градската библиотека в Майнц; източник: Wikipedia)

Голяма част от ученията на Майстер Екхарт са ортодоксални и забележителни. В центъра на неговата мисъл стоят взаимоотношенията между Бога и човешката душа. Той приканва своите слушатели и читатели сами да стигнат до прозренията му, въз основа на личната си опитност с Господа. Критично важен за него е въпросът за предпоставките да стигнем до познаването на Бога. Екхарт учи, че външни актове на благочестие като поклоннически пътувания и постене са безполезни, ако душата няма правилното отношение към своя Създател. Постоянно напомня, че на Бога е угодно да сме добросърдечни:

Същевременно Майстер Екхарт предупреждава за опасността от греха:

Животът на душата е Бог и смъртният грях ни отделя от Него – това е смърт за душата. Смъртният грях хвърля също сърцето в безпокойство, защото нищо не намира покой, ако не е на правилното си място, а правилното място за покой на душата не е никъде другаде, освен при Бога… Смъртният грях е също загуба на сили, понеже никой не може със собствена сила да отхвърли товара на греха, нито пък да се въздържи от грях. Това е също заслепяване на разума, понеже пречи на човека да осъзнае колко кратко е времето, което можем да прекараме в сластно удоволствие и колко продължителни са мъките на ада и радостта на небесата. Смъртният грях е също смърт на всяка благодат, понеже когато го вършим, душата е ограбена от всяка благодат. Подобно, това е смърт на всяко достойнство и добродетел и изкривяване на духа.

Все пак папата има основание да осъди някои от твърденията на Екхарт, в които се долавят пантеистични или платонични идеи. Например, немският богослов разглежда всяко създание и като откровение (проявление) на Бога и така размива разграничението между Творец и творение. Еретично е и разбирането му за добрия (или благородния) човек като „единороден Божий син“, т.е. като роден от Бога по същия начин, по който Отец във вечността е родил Сина. Съмнително звучи и заявлението му за огромната стойност на уединението, при което Бог може да бъде „накаран да слезе в душата“. Все пак точният смисъл на едно или друго твърдение на Майстер Екхарт може да се разбере единствено от контекста на проповедите му. Последният не е изложен в папската була. Съвременният прочит на достигналите до нас проповеди на немския мислител показва едно свободно, но на места спекулативно боравене с Писанията.

Въпреки ударението върху личния духовен живот, Майстер Екхарт никога не отхвърля нуждата на вярващия от Църквата и от участието в тайнствата. Когато бива обвинен пред архиепископа на Кьолн, той веднага подчертава, че ще се отрече от всяко свое учение, ако се окаже, че се заблуждава. В края на своята була папата казва, че Екхарт се е подчинил на решението му, примирил се е с Църквата и е починал като правоверен католик.

Независимо от булата от Авиньон, учениците на Майстер Екхарт разпространяват активно ученията му из Европа. Произведенията му оказват силно влияние на по-късни немски мистици като Йохан Нидер, Йохан Таулер и Николай Кузански. Може да се каже, че Екхарт има най-големи заслуги към християнската мисъл в Германия в епохата преди Реформацията. До ден днешен неговите почитатели твърдят, че няма нищо еретично в ученията му. Според тях той просто е обичал да се изразява по драматичен начин и така словата му лесно можели да бъдат преиначени или погрешно разбрани.

• 1. Магистър, старши преподавател в средновековните университети – Б.пр.