философия

Със страхопочитание към живота

Годишнина от смъртта на Алберт Швайцер

Наскоро беше присъдена поредната Нобелова награда за мир. Бегъл преглед на списъка с нейните лауреати назад във времето показва, че те почти винаги са политически дейци или обществени фигури, положили големи усилия в постигането на мир, в отстояването на човешките права или в утвърждаването на равноправието в обществото. Но има и изключения: хора, открояващи се с посвещението си да служат на немощните и болните, издигайки човешкия живот като върховна ценност. Такава личност е Алберт Швайцер: лекар, християнски мисионер, философ и музикант.

Епископ Бътлър, апологет на здравия разум

Джоузеф Бътлър пребивава в Бат – градче в Югозападна Англия, известно с минералните си басейни, построени още в римско време. Той не се чувства добре и се надява, че баните в естествените горещи извори ще подобрят състоянието му. Но в случай че терапията се окаже неуспешна, той се е разпоредил спекулативните му и незавършени съчинения да бъдат изгорени. Като епископ в Англиканската църква от 1738 г., Бътлър вече е написал най-известната апологетична книга на своята епоха. Тя е озаглавена „Аналогия на религията, естествена и богооткровена, с устройството и хода на природата“ (Analogy of Religion, Natural and Revealed, to the Constitution and Course of Nature).

Ориген - интелектуалният връх на ранното християнство

Ориген е най-ярката интелектуална фигура в ранната история на християнската Църква. Наследството му оказва огромно влияние върху поколения мислители. Той е пример за това какво се случва, когато едно ревностно сърце се съчетае с блестящ ум. Литературното наследство на Ориген е огромно и включва около 2000 съчинения. Едно от най-забележителните му произведения е „За първите принципи“ – първият опит за систематично богословие, правен някога.

Хилдегард от Бинген

„Сибилата на Рейн“

Богослов. Писател. Композитор. Философ. Мистик. Лекар. Абатиса на манастир. Всичко това може да се отнесе към личността на Хилдегард от Бинген. Тя влиза в историята на Църквата и на германските земи с прозвището си „Сибилата на Рейн“, с което нейните съвременници я удостояват заради мистичните ѝ проникновения и послания. И макар че до ден днешен информацията за тази удивителна жена остава ограничена, нейният авторитет и приноси са добре известни и ценени в християнския свят, особено сред римокатолиците, англиканите и лутераните.

Френската революция и култът към „Върховното същество“

Опитът за налагане на деистична религия

Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините били по-скоро от политическо и икономическо естество. Църквата притежавала много имоти, имала силно влияние в кралския двор и се радвала на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращавали от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довели до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г.

Уилям Пейли пише популярни апологии на Твореца

280 години от рождението му

Един творец винаги оставя своя характерен почерк в творбите си. Този феномен на човешката култура вдъхновява християнските апологети да развият различни аргументи за съществуването на Бога, като изхождат от определени характеристики на Неговото творение. Т.нар. телеологичен аргумент подчертава реда и целесъобразността, на които се натъкваме навсякъде в природата, и изтъква, че те могат да се обяснят най-добре с един премъдър, разумен и планомерен Създател. Телеологични аргументи, макар и в неразгърнат вид, срещаме още у библейските автори – например, цар Давид (Пс. 19:1-6) и ап. Павел (Рим. 1:20). Подходът става особено популярен през XVII-XVIII век, със зараждането на модерната наука и чрез последователните усилия на някои учени и духовници. Сред последните е и англичанинът Уилям Пейли (William Paley).

Научното и духовно наследство на една феноменална личност

Четири века от рождението на Блез Паскал

„Когато Господ реши да „насипе“ на някого (от Своите дарби), Той го прави без мярка.“ Като дете бях чувал тази поговорка. Не знам кой я е измислил, но тя се потвърждава от живота на немалко личности в историята на християнството. Сред тях е и Блез Паскал – човек с изключителни приноси към природните науки и математиката, богослов и същевременно блестящ апологет.

Християнското изобретяване на човешката личност

Един от най-важните уроци, на които ни учи историята, е непредвиденият развой на събитията. Нещата не се случват по начина, по който очакваме. Вземете например отговора, който нашата цивилизация дава в историята си на най-важния от всички въпроси: „Какво означава да бъдеш човек?“ От епохата на Просвещението насам, много хора в западния свят имат впечатлението, че да се отговори на този въпрос е лесно – трябва само да проведеш емпирично наблюдение на човешкото поведение във времето и пространството и да извлечеш няколко универсални максими въз основа на събраните данни. Разбирането ни е, че можем да разчетем истината за самите нас в свидетелствата на природата по начина, по който четем историята в някоя книга.

Възкресението

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.