„Когато Господ реши да „насипе“ на някого (от Своите дарби), Той го прави без мярка.“ Като дете бях чувал тази поговорка. Не знам кой я е измислил, но тя се потвърждава от живота на немалко личности в историята на християнството. Сред тях е и Блез Паскал – човек с изключителни приноси към природните науки и математиката, богослов и същевременно блестящ апологет.

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.