Френската революция и култът към „Върховното същество“

Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините били по-скоро от политическо и икономическо естество. Църквата притежавала много имоти, имала силно влияние в кралския двор и се радвала на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращавали от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довели до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г. Всички монашески ордени били разпуснати, 30 000 свещеници били изгонени от страната, а стотици били убити. По време на т.нар. „Царство на терора“ (1793-1794) изстъпленията срещу християните достигнали нечувани до онзи момент мащаби, които ще бъдат надминати (многократно) чак през XX век, по време на гоненията срещу Църквата в Сталинския СССР.

Успоредно с това протичали процеси на дехристиянизация от философско естество. Някои от най-радикалните водачи на Френската революция като Жак Ебер, Антоан-Франсоа Моморо и Жозеф Фуше издигнали девиза „Разумът е Бог“. С тяхно участие се развивал култ към Разума (Culte de la Raison): една хаотична смесица от антицърковни настроения, атеистични възгледи и чисто политически действия. Ала всеки култ се нуждае и от свой „свещен календар“ – скоро били организирани общонационални Празници на разума, а множество църковни сгради били преобразувани в Храмове на разума. Олтарът в катедралата Нотр Дам в Париж бил демонтиран, като на негово място бил поставен „Олтар на Свободата“, а на една от църковните порти бил гравиран надпис „На Философията“. За избягване на идолопоклонството, фигурите на богините на разума и свободата били онагледени... от живи жени; една от тях била съпругата на Моморо.

За трезвомислещите хора станало очевидно, че управляващите никак не се водят от разума. Робеспиер, един от идеолозите на революцията, осъзнава, че разумът произвежда хилави божества. Той се бои, че без вяра в някакво могъщо същество, подобно на Бога от юдео-християнската традиция, нравствеността на френския народ ще се срине. Тогава какво ще стане с Републиката? Силните нации се нуждаят от силни добродетели. Според Робеспиер, тези добродетели могат да стъпят върху вярата в едно живо божество и в безсмъртието на душата.

На 7 май 1794 г. Комитетът за обществена безопасност, който управлява Франция, издава Указ за поклонение на Върховното божество. Това не е Богът на Библията, встъпващ в лични взаимоотношения с човеците, а едно деистично божество. Влиятелното през XVIII век учение на деизма твърди, че Вселената е създадена от бог, но той повече не се намесва в природните процеси. Според деистите, този бог може да бъде открит чрез изучаване на естествените закони, а съществуването му вдъхновява моралното поведение.

През следващия месец Робеспиер организира празници на Върховното същество, които трябвало да утвърдят новата гражданска религия. Началото им е умишлено избрано да съвпада с християнската Петдесетница. Проведено е грандиозно шествие до Марсово поле1 в Париж. Там Робеспиер държи пламенна реч: „Настанал е завинаги щастливият ден, който френският народ посвещава на Върховното същество. Светът, който То е създало, никога не е устройвал празник, по-достоен за Неговото внимание. То е било свидетел на господството на земни тирани, на злодеяния и на измами. В този момент То вижда как един цял народ, влязъл в схватка с всички потисници на човешкия род, спира за малко героичните си усилия, за да извиси мислите и обетите си към великото Същество, което му е поверило мисията, с която се е заел, и му е дало силата да я осъществи. Не е ли това Върховното същество, чиято безсмъртна ръка е запечатала в човешкото сърце кодекса на справедливостта и равенството, като е записала в него смъртната присъда на тираните? Не е ли това същество, което от началото на времето е постановило во веки веков и за всички народи свобода, добра вяра и справедливост?“

Робеспиер е критикуван от видни свои съмишленици относно празниците на Върховното божество. Някои съзират в това негов опит да си създаде ореол на пророк. Други предричат, че това е начало на неговото падане от власт. Последното се оказва напълно вярно.

Междувременно „Царството на терора“ става все по-нетърпимо. Опасявайки се от нови изстъпления, членове на Комитета за обществена безопасност организират свалянето на Робеспиер от власт. Острието на гилотината скоро ще се оцвети и с неговата кръв. А с това и култът към Върховното същество ще завърши своето кратко и безславно съществуване.

• 1. Днес парк в непосредствена близост до Айфеловата кула. (Б.пр.)