През 529 г. вторият събор в Оранж, формиран в радикално августинистки дух и председателстван от епископ Цезарий Арлски, осъжда учението за волята у Йоан Касиан, причислявайки го към тъй наречените полупелагиани. Източните църкви не признават решенията на този събор, а основанията за осъждането не засягат същински учението на Касиан. Настоящият текст проследява една основна линия във византийската богословска традиция: човешката свобода е реална, без да бъде независима от Божията благодат; Божието провидение е всеобхватно, без да се превръща в предопределение на човешките дела; спасението и обожението се мислят като синергия между Божието действие и свободното съдействие на човека.

Наскоро беше присъдена поредната Нобелова награда за мир. Бегъл преглед на списъка с нейните лауреати назад във времето показва, че те почти винаги са политически дейци или обществени фигури, положили големи усилия в постигането на мир, в отстояването на човешките права или в утвърждаването на равноправието в обществото. Но има и изключения: хора, открояващи се с посвещението си да служат на немощните и болните, издигайки човешкия живот като върховна ценност. Такава личност е Алберт Швайцер: лекар, християнски мисионер, философ и музикант.

Първите срещи на младото християнско движение с администрацията на Римската империя като цяло са благоприятни. Тъй като повечето ранни вярващи са от юдейски произход, властите естествено ги смятат за клон на юдаизма – религия, която не само е официално разрешена, но и се ползва със специално позволение да не принася задължителните за другите култове жертви на императора. Като добавим към това и римското гражданство на апостол Павел, не е чудно, че той често намира подкрепа и защита от римските чиновници. С напредъка на християнската мисия сред езичниците обаче положението се променя.

Джоузеф Бътлър пребивава в Бат – градче в Югозападна Англия, известно с минералните си басейни, построени още в римско време. Той не се чувства добре и се надява, че баните в естествените горещи извори ще подобрят състоянието му. Но в случай че терапията се окаже неуспешна, той се е разпоредил спекулативните му и незавършени съчинения да бъдат изгорени. Като епископ в Англиканската църква от 1738 г., Бътлър вече е написал най-известната апологетична книга на своята епоха. Тя е озаглавена „Аналогия на религията, естествена и богооткровена, с устройството и хода на природата“ (Analogy of Religion, Natural and Revealed, to the Constitution and Course of Nature).

Уилфрид е роден през 673 г. в южната част на Англия. От ранна възраст е приет и възпитан в абатството в Ексетър, а по‑късно – и в това в Нурслинг, според правилата на строгия бенедиктински устав. В хода на своето християнско образование Уилфрид се научава на усърдие в молитвата и в учението, на вярност към католическата Църква и на мисионерска ревност при обръщането към Христа на езическите народи, както и на онези, които отново са изпаднали в езичество.

На 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция, се ражда деветото дете на Луи и Зели Мартен, което получава името Мари Франсоаз Тереза Мартен. Тя живее кратък и привидно с нищо незабележителен живот и умира съвсем млада – едва на 24‑годишна възраст. Никой не предполага, че след смъртта си ще се превърне в един от най‑почитаните съвременни светци.

Френският мисионер и изследовател Жак Маркет остава в историята като първия европеец, видял и картографирал северната част от течението на река Мисисипи. Роден е през 1637 г. – в епоха на религиозен плам, съчетан с трескаво желание за откриване на нови светове. Едва седемнадесетгодишен, той вече е приет в йезуитския орден „Обществото на Исус“ и копнее да стане мисионер. Мечтата му се сбъдва през есента на 1666 г., когато е изпратен в канадската провинция Квебек.

Ориген е най-ярката интелектуална фигура в ранната история на християнската Църква. Наследството му оказва огромно влияние върху поколения мислители. Той е пример за това какво се случва, когато едно ревностно сърце се съчетае с блестящ ум. Литературното наследство на Ориген е огромно и включва около 2000 съчинения. Едно от най-забележителните му произведения е „За първите принципи“ – първият опит за систематично богословие, правен някога.

На 25 май 1865 г. в нюйоркското предградие Ливингстън Мейнър се ражда Джон – третото дете на Джон и Елмира Мот. Никой не подозира, че това момче ще се превърне в един от най-забележителните водачи на своето време и вдъхновител на съвременната християнска мисия. На двадесетгодишна възраст Джон Мот посещава беседа на известния английски проповедник Д. Стад. Остава толкова поразен от думите му, че не може да заспи цяла нощ, а на следващия ден моли за лична среща. След нея житейската му цел е ясна – той ще се посвети на Исус Христос и ще направи всичко по силите си, за да може Благата вест да достигне до всеки човек по света.

В заключителните фрази на „Посланието до краля“ би следвало да открием едно триумфиращо изказване, което увенчава идеята за обòжението. Лишено от всякаква слава, от всякакво себевъзвеличаване и от всяка претенция да бъде нещо самостойно и независимо от Божието битие, човешкото същество ще бъде „прославено у Бога“. Недостойнството на човека бива изкупено от достойнството на Бога. Божията слава се явява и слава на човека. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена.