„Векът на бедствията“: такова име си спечелва европейският XIV век сред съвременниците. Постоянните войни и нови вълни на чумата водят до намаляване на населението. В селските райони върлуват разбойници и често има метежи. Папската власт е разделена между Рим и Авиньон, а църквата като цяло е изпълнена с поквара. Папи, кардинали и епископи се ползват с лошо име в обществото и често живеят в открит грях. Но обикновените хора имат нарастващ глад за благочестив живот и копнеж за близост с Бога.

„Правилно ли живях? Правилно ли живея?“ Когато човек е живял определен брой години и започва да си дава сметка, че по-съществената част от живота му навярно е отминала, започва все по-често да си задава тези въпроси. В настоящите времена на Covid пандемия тези въпроси изникват още по-настойчиво, не само за хората в зряла възраст. За християнина перспективата за края е свързана с очакването да чуе думите „Добри и верни слуго…“ (Мат. 25:21,23), а това го кара старателно да издирва в Божието слово ориентири, които да му подскажат има ли основание да се надява на такава похвала.