Княз Александър Невски: един измислен светец

Всеки българин свързва името на Александър Невски с огромната патриаршеска катедрала в София. Не толкова много хора у нас знаят, че храмът е наименуван така в израз на благодарност към руския император Александър II („Цар Освободител“), избрал Александър Невски за свой светец-покровител. А още по-малко наши сънародници имат представа кой всъщност е бил Александър Невски.

Понастоящем се оказва, че и повечето руснаци не са наясно. Или, най-малкото, трябва да преоценят приноса на княз Александър към руската история. Много поколения от тях са израснали с представата за него като спасител на Русия от чуждите нашественици и изповедник на православието. Неговото житие го величае като победител в поне две грандиозни битки: над шведите на река Нева и над тевтонските рицари на брега на Чудското езеро, и го нарича „слънцето над земята руска“. Новите исторически изследвания рисуват обаче доста различна картина.

Александър се ражда през 1221 г., когато над земите на Киевска Рус и останалите руски княжества надвисва опасността от татарско завоевание. Той е от княжеско потекло и по бащина, и по майчина линия, и едва на 15 години става велик княз на Новгород: по онова време изборна длъжност. Новгородската република била независима държава, откъснала се от контрола на Киевска Рус и забогатяваща от търговията с германските и балтийските страни. Икономическите ѝ интереси я тласкат към военни набези в Естония и Латвия. Това периодично води до конфликти с Швеция и с Ордена на мечоносците, които също се стремят да контролират важните търговски пътища в тази част от Европа.

Шведите строят погранични крепости с отбранителна цел, включително на мястото на днешния Санкт Петербург (Ландскрона). Недалеч от там през 1240 г. се състои т.нар. битка на Нева. Според Първата новгородска летопис, написана повече от век след събитията, битката е отговор на младия Александър на завоевателните амбиции на чужди нашественици и е описана като „голямо клане“. Всъщност, по думите на съвременния руски историк Игор Данилевски, става дума за обикновен крайграничен сблъсък, в борба за сфери на влияние. Начело на шведите стои не самият крал, а ръководител на отряд, воювал преди това в други съседни области. Загиналите от руска страна са по-малко от 20 души, което е също красноречиво за малкия мащаб на битката.

Оскъдните исторически сведения не ни позволяват да кажем нищо повече за нея. Прозвището „Невски“ не е дадено на Александър поради тази победа, а най-вероятно обозначава феодалните му имения, защото преминава и към синовете му. Впрочем, то не се използва в руски източници чак до XVIII век. Тогава за него „си спомня“ император Петър I, в контекста на собствените си войни с шведите и издигането на своята нова столица на мястото на някогашната крепост Ландскрона. В Петербург е основан манастирът Александро-Невска лавра, в която пренасят мощите на княза. Започва да се изгражда един канонизиран образ на Александър Невски като борец срещу западната експанзия.

„Ледената битка“ на Чудското езеро през април 1542 г. не е била много по-голяма от тази на Нева. Спомената е в немалко исторически източници и затова знанието за нея е напълно достоверно. Тя представлява пореден сблъсък между Новгород и немските рицари, поели контрол над Естония и охраняващи земите на епископа на Дерпт (днес, Тарту). Последните били често опустошавани от войските на Александър и неговия баща – в руски източници от онова време действията им буквално се определят като грабеж. На поредния такъв „разбой“ прави опит да се противопостави неголяма група от рицари; най-много, около стотина. И никакво потъване на рицарите в езерото не е имало. Руският историк Владимир Потресов цитира научни изследвания на климата през XIII век, според които дебелината на леда трябва да е била около половин метър. Толкова дебел лед може да издържи няколко днешни танка, камо ли неголяма група конници! А една достигнала до нас римувана немска хроника разказва, че убитите воини са „падали в тревата“. Възможно е да става дума за замръзнали в леда крайбрежни тръстики, но при всички случаи не за потъване във вода.

До голяма степен героичният ореол на Александър Невски в „Ледената битка“ е плод на силния едноименен съветски филм на Сергей Айзенщайн (1938 г.). Дори официалната рецензия на сценария го определя като „подигравка с историята“. Сценарият е преработван няколко пъти с цел отстраняване на най-големите недомислици. Нападението на Хитлер срещу СССР през 1941 г. обаче превръща филма в нагледно пропагандно пособие. Сталин има нужда от впечатляваща хората история за борбата на руския народ с немските нашественици. Филмът на Айзенщайн влиза в идеологическа употреба и изиграва голяма роля за масовото насаждане на един мит...

А приносът на Александър Невски за спасяването на Русия и православието са повече от съмнителни – да не кажем обратното. Заслугите му към православието (за които по-късно е наречен от Руската православна църква „благоверен княз“) се изчерпват с това, че той отказва на папския легат да приеме католическото изповедание. Това става в столицата на татарския хан в Каракорум, където по това време Александър се е намирал заедно с баща си Ярослав. При все това новгородският княз е имал добри отношения с католиците. Запазено е писмо, с което папата му благодари за решението да построи катедрален католически храм в Псков.

В Каракорум през 1242 г. Ярослав, бащата на Александър, е назначен от татарския хан Батий за княз на Киев. Това е отговаряло изцяло на практиката на Златната орда да не се установяват трайно в завладените земи, а да разчитат на местни големци като свои васали и събирачи на данъци. Ярослав обаче умира по пътя за Киев. Няколко години по-късно Александър отива заедно с брат си Андрей да се поклони на хана и да му засвидетелства своята лоялност. Татарският владетел му дава една почетна титла без особена стойност, а на брат му подарява Владимирското княжество. През 1252 г. Андрей, галицкият княз Даниил и тверският княз Ярослав подготвят въстание срещу Ордата, но Александър Невски издава замисъла им на татарите. Бунтът е потушен. Като награда за верността си към хана, Александър получава от него управлението на Владимирското княжество.

Векове по-късно руската историография ще се опита да го представи като държавник със стратегическо мислене, подчинил се на татарите, за да спаси руските земи от пълно опустошение. Но днес видни учени като Валентин Янин недвусмислено наричат Невски предател. „Александър, след като сключи съюз с Ордата... разшири татарската власт до Новгород, който никога не беше завладяван от татарите. Нещо повече, той избоде очите на несъгласните новгородци.“ Последното е несъмнен факт. През 1257 г. новгородските земи, под управлението на самия син на Невски, Василий, се разбунтуват срещу организираното преброяване на населението, целящо по-ефективното събиране на данъци. Невски нахлува с войска, изгонва сина си и заповядва ужасяващи екзекуции в града. „Да се отреже носът на всеки втори, на другите да се избодат очите“, гласи заповедта му. Такива зверства били нещо нечувано до онзи момент в Русия. Но се оказва, че верният служител на татарите охотно прилага и техните похвати.

Александър Невски умира на 14 ноември 1263 г., в двора на поредния татарски хан Берке. Последният е станал мюсюлманин. Има откъслечни сведения, че „победителят над шведите и немските рицари“ също е приел исляма преди смъртта си – в знак на лоялност към новия си покровител. Дори и това да не се окаже вярно, жизненият път на Александър Невски надали е свидетелство за вяра и посвещение на Христос. Което пък повдига въпроса доколко е уместно най-големият православен храм на Балканите, въздигнат в центъра на София, да носи неговото име.