Просто зло

Двойният терористичен акт в Норвегия от миналия петък настоя за вниманието на целия свят през целия уикенд и хвана много хора неподготвени. Някак си инстинктивно, чувайки за такава трагедия, човек се пита: Защо? Разбираемо е, че за мнозина по целия свят и в България, тези няколко дни след събитията бяха време на трескаво търсене на отговори. Но зрелостта на една публична личност, журналист или политик, личи от умението й да се въздържа от ненавременните лесни отговори. Това е умение, на което явно не се обръща голямо внимание в българското публично пространство, както става ясно от кратката лекция по „Християнски фундаментализъм“, излъчена по БНТ.

Ползвана е илюстрация от
сайта на Дойче веле

Истината е, че все още мотивите за това ужасяващо деяние не са изцяло ясни или доколкото започват да се изясняват някои подробности около образа на масовия убиец от Осло, случаят бяга все по-далече от нормалните понятия, с които сме свикнали да мислим за политика, вяра и обществена позиция. Човекът, който в продължение на час и половина педантично избива деца между 14 и 19 годишна възраст, признава деянията си, но не смята, че са подсъдни. Освен това, твърди, че го е направил за да предизвика революция. Означава ли това, че се надява на последователи или, че някой може да погледне на това като на героично дело?!… В какви понятия да мислим за човек с такива очаквания?

Норвежката полиция до атентатите не знаеше нищо за него. Взривът в центъра на Осло, естествено предизвика объркване и асоциации с политически тероризъм. Докато още нищо не се знаеше за извършителя, у мнозина се зародиха подозрения за акция на ислямски фундаменталисти (още едно доказателство, че не трябва да се прибързва със заключенията). След това дойде истинският шок за норвежката нация: „Терористът е един от нас!“ Така, докато убеждението, че той трябва да е фундаменталист още не се беше разсеяло и докато все още разумът изпитваше вътрешна съпротива да приеме фактите такива, каквито са: „Той не може да е един от нас!“, определението „фундаменталист“ остава твърде удобно за заобикаляне на объркването в понятията, което такъв шок естествено предизвиква. Затова, разбираемо би било ако на някого е хрумнало да постави етикета: „християнски фундаменталист“.

На някого може да е хрумнало, дори може на мнозина да е хрумнало, но какво си мислиш е едно, а съвсем друго е какво говориш публично. Аз поне не долових такава категоричност на заключенията в многобройните репортажи на BBC, които изгледах. В По света и у нас обаче разказват приказки… В контекста на масово убийство говорят за богословски дебати от началото на 20 век без никакви притеснения, че могат да бъдат разбрани превратно. На първо място, имаме ли поне основание да свържем двете теми? Както много уместно отбелязва един коментар на Дойче веле, „Как може да бъде наречен фундаменталист един човек, който очевидно няма никакво отношение към основните тези на християнския фундаментализъм — за безпогрешността на Библията, за физическото възкресение и за изкупителната смърт на Исус Христос?“ (Друга адекватна и много пъргава реакция на същата тема е тази на Борис Маринов в православния сайт Двери.)

Когато тръгнаха слуховете за „християнския фундаменталист“, единствените източници на информация за него бяха собствените му изяви в социалните мрежи, където той определя себе си като християнин.

При внимателен прочит на изявленията му обаче се вижда, че християнството на практика отсъства от тях. Те отразяват някои публични страхове на Запад, свързани със заплахата от ислямизация и загубата на идентичност, потопени в параноя от класическия тип на конспиративните теории. (Идеята за скрит публичен заговор, който само малцина са способни да прозрат и да разобличат.) Иронията е, че убеденият анти-марксист замисля революция и този, който сочи с пръст насилието на ислямския фундаментализъм, избива над 75 свои сънародници без да му мигне окото. Има ли граници човешкото лицемерие?

Но съществува реална опасност ако говорим за това масово убийство в политически термини, да му предадем легитимност на политическа позиция — нещо, което то не е и не може да бъде. По същата причина не можем да говорим за него в религиозни термини. Злото е ирационално и колкото и да се опитваме да си го обясним, то ще си остане просто зло.