Надеждата от Възкресението Христово отвъд великденското утро

Докато пандемията от новия коронавирус донесе толкова много страдание и смърт по целия свят през последните седмици, всички християни с копнеж чакат идването на неделята на Възкресение Христово, с обещанието за нов живот.

Празникът настъпва съвсем скоро и е възможно да пропуснем значението му. Потопени в страданието около нас и слушайки всички предвиждания, че най-тежкото предстои, е лесно да загърбим всяка великденска радост и надежда. Но възкресението на Исус от мъртвите не е свързано само с един неделен ден. Великден може и да отмине, но надеждата от Възкресението е нова всяка сутрин, защото Исус наистина бе възкресен от мъртвите.

Четирите Евангелия и останалите книги в Новия завет в един глас свидетелстват, че Исус жертва живота си като прошка за нашите грехове, че бе възкресен в ново славно тяло, а след това се яви жив на мнозина очевидци, разговаря многократно с тях. Новият завет също дава на думата „надежда“ конкретно значение – очакването с увереност, че Бог е започнал Своето спасително дело за Неговите люде и за света и че ще го доведе до пълен завършек заради Своя Син, Исус Христос.

Вярващите в Христос следва винаги да помнят думата “надежда” през тези времена на страдалчество. Апостол Павел свидетелства в Посланието към римляните, 5 глава, че понеже сме оправдани чрез вярата си в Исус Христос, ние имаме мир с Бога и надежда в Него, когато страдаме. Тази надежда „не води до разочарование“.

Разбира се, трудно е да пазим в ума си значимостта на Възкресението, докато смъртта заплашва нас, семействата ни, тези, които обичаме. Но пандемията ни напомня колко несигурен е животът, колко крехък и кратък е той. И вярващите в Христос се присъединяват към цялото останало творение, което стене от болка; споделят страховете от болестите, страданието и смъртта. Всички заедно копнеят това да свърши.

Но съгласно Божието слово ( отново в Римляни, 8 глава), това не е пълната картина. Вярващият човек страда заедно със страдащите в тежките изпитания. Същевременно обаче той не бива да се отказва от радостта от Великден и от неговите победоносни химни, прославящи възкръсналия Спасител. Сълзите ни извират от тъга, но сърцето ни е изпълнено с надежда. С трепет чакаме Бога чрез Неговия Син Христос да освободи творението от плена на грях, болест, страдание и смърт, а междувременно, доколкото имаме възможност да правим най-доброто на всичките хора, защото те носят Божия образ в себе си.

Можем да сме изпълнени с надежда дори във време на пандемия. Дори да празнуваме посред тъгата, защото вярваме в Бога, Който ни е показал, че болестта и смъртта нямат последната дума. Същият апостол Павел пише следните думи в 15 глава на друго свое послание, към живеещите в Коринт християни:

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“

Страданието, неизбежно съпровождащо тази пандемия – смъртта, болните, страхът, изгубените близки, изолацията и икономическите трудности – е трудно бреме. Изглежда прекалено тежко и необяснимо за нас. Въпреки всичко обаче то ще се окаже несравнимо малко спрямо славата, която Бог има да ни открие, когато освободи цялото творение от плена на греха. Нека помним, че сме повече от победители чрез Христос, защото Той победи смъртта и дава прошка на всеки човек, който вярва в Неговото име. Христос седи на царския трон и има власт над смъртта и греха. В онзи бъден ден Той ще се върне отново и ще управлява новата земя заедно с всички вярващи в Него от всички векове.

Докато онзи ден дойде, вярващите в Христос живеят с надеждата на Възкресението и с етоса на Христовото царство – да обичат хората до тях и с мъдрост да търсят най-доброто за всички, дори когато това значи да са физически отдалечени един от друг и да стоят у дома си. Сега също могат да изявяват Христовата любов на своите семейства и съседи, за които Великден е навярно просто един празник от календара.

Великденското утро на 19 април 2020 г. ще дойде и ще отмине, а какво ни очаква напред е неизвестно, въпреки най-добрите предвиждания, статистиката и науката. Обаче истината, разкрита ни през онова най-първо утро, не се променя. Нашата надежда в Христос е все така сигурна, защото Исус възкръсна от мъртвите!