Изкупление

Терминът изкупление в християнското богословие се отнася за начина, по който се възстановява връзката между падналото в грях Божие творение и неговия Създател, с Когото грехът е морално и онтологично несъвместим. Учението за Изкуплението е централно за християнството и е свързано с много други учения, всяко едно от които хвърля светлина върху различни негови аспекти. Тясно свързани по смисъл с изкуплението са термините умилостивение и помирение.

Според обяснението на начините, по които се извършва Изкуплението, исторически съществуват различни богословски теории на изкуплението, отчасти допълващи се, а често и противоречащи една на друга в цялостната си постройка.

Изкуплението в Стария Завет

Старозаветното разбиране за изкупление се корени в разказа за извеждането на Божия народ, Израил, от робство в Египет и за преселването му в обещаната от Бога земя (земята на обета или т.нар. Обетована земя), описано в библейската книга Изход. С това Божият народ бива възстановен от положение, в което е принуден да слугува на тогавашната езическа свръхсила Египет, до положение, в което е свободен да изпълнява дадената му от Бога мисия – да бъде общност, живееща според Божия закон. Забележителен е начинът, по който се извършва изходът (извеждането) от Египет. В нощта преди него Бог извършва съд над Египетската земя, като погубва първородните мъжки рожби във всеки дом. Пощадени са само онези домове, които привечер са намазали горните прагове и стълбовете на вратите си с кръвта на едногодишно мъжко агне, изядено същата вечер на т.нар. пасхална трапеза. Кръвта на пасхалното агне служи като умилостивение на справедливия Божий гняв спрямо безбожните решения на Фараона, отнесени към всички негови поданици. По този начин Бог изкупва Своя народ от египетско робство.

Кръстната смърт на Исус Христос представлява кулминацията на Неговото изкупително дело. Фрагмент от картината на Грюневалд.

След като се заселва в Обещаната земя, еврейският народ трябва да живее, спазвайки подробните Божии наредби, предадени му чрез Мойсей: т.нар. Закон. Важна част от Божия закон е начинът, по който първосвещеникът трябва ежегодно да извършва умилостивителни жертви за неизбежните грехове на целия народ. По този начин старозаветната традиция утвърждава разбирането, че за да може човек да живее в мир с Бога като изкупено Божие творение, са нужни постоянни животински жертви – заради постоянните грехове, които извършва, и невъзможността на грешния по естеството си човек да живее угоден на Бога живот.

Изкуплението в Новия Завет

Християнското разбиране за изкупление не се различава коренно от юдейското, а настоява, че представлява неговата съвършена реализация1. Ролята на Божия Син Исус Христос в него е двустранна. От една страна, Той е евреинът, чийто живот е съвършено угоден на Бога и затова единствено Той е изпълнил Божия закон. От друга страна, Той представлява съвършената жертва за греховете на народа Си чрез Своята смърт на кръста. Затова новозаветните автори го наричат „Божият Агнец“. От христологична гледна точка за двете страни на тази Негова роля е необходимо Исус Христос да бъде едновременно Божий Син (т.е. с божествена природа, за да може да живее угоден на Бога живот) и напълно човек (с човешка природа, за да може да бъде представител на човечеството в отношенията му с Бога).

Аналогично на старозаветното изкупление, разбирано като освобождаване на Божия народ от робството на една враждебна на Бога култура, изкуплението, извършено от Христос също има смисъл на освобождение от робство: робството на греха за онези, които избират да се възползват от него2. От друга страна, Изкуплението представлява преход от смърт (живот, подчинен на греха) към живот (чийто непресъхващ източник е Бог).

Според християнското разбиране всичко необходимо за изкуплението на падналия в греха свят е вече извършено чрез Исус Христос. Процесът на изкуплението обаче само е започнал. Пътят към Изкуплението е отворен, но то ще се осъществи докрай при второто идване на Исус, когато – според думите на ап. Павел – последният враг, смъртта, ще бъде окончателно победен.

Литература

1. Георги Флоровски, Въплъщение и Изкупление, Православие.бг
2. Atonement in Christianity, Wikipedia

• 1. Това е и централната тема в новозаветната книга „Послание към евреите“.
• 2. Виж Евангелие от Йоан 8 гл., ст. 31–36.