Поетичен поглед към Рождество
Елисавета Багряна
БОЖИЙ ДЕН
Тук някога се сля небето със земята,
през мътния порой плющяха знамена,
зариха се в пръстта, полягаха нивята –
пожъна огнен сърп незрели семена…
А днеска – погледни от край до край небето –
бездънното око на благославящ Бог –
и пълните жита, градините, полето,
налелия се плод с избистрен, меден сок.
– Дочаках те и аз, дочаках най-подире,
ден с обич оплоден и благодарно тих.
През огън и вода преминах да те диря,
безспирно се стремях, воювах – победих.
Бъди добре дошъл. И отдих, и умора,
и радост, и печал, (и ти, възлюбен плен) –
нали сте вие дял за всички земни хора –
бъди добре дошъл, мой светъл, Божий ден.
СВЯТАТА
Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец осиян на колене.
Твоят поглед е странно загледан,
твойте устни нашепват моление.
Мъдреци беловласи и славни,
пред нозете ти ничком склонени,
за отрока, предречен отдавна,
са дошли на свето поклонение.
И наричат го Син на небето,
и наричат го Цар на земята,
но ти чуваш: „Друг друга любете“1 –
и над люлката виждаш разпятие.
Никола Фурнаджиев
КОЛЕДА
Защо сега небето е тъй чисто,
без облаци, голямо и сребристо?
Снежинките блестят, летят безбройни,
градините са светли и спокойни?
По Коледа защо ни грее в душата,
такъв възторг и чудна е земята?
Аз знам – защото там зад планините –
на юг, където едри са звездите,
във пещера, зад тъмни кипариси,
на тоя ден, Иисусе, ти роди се.
Роди се светлината на земята
и любовта на хората в сърцата.
Затуй е този ден и тих и светъл,
снегът блести и чисто е в небето.
Стоян Михайловски
ПРИ ТЕБЕ ИДА, ГОСПОДИ
При Тебе ида, Господи! Едничко благо
за мене днес си Ти, Ти, който в милостиня
на всички нищи себе си раздаваш!
При Тебе ида, Господи, защото Ти си
не само вред един – но винаги еднакъв:
Ти само никому не изменяваш!
В мрака на злото, гдето моят дух слепее –
прати към мен лъча на мъдростта, с която
световните съдбѝни управляваш!
О, дай ми цяр за моето сърце разбито,
Ти, който чрез любов, чрез вяра, чрез надежда
човечеството страдно укрепяваш!
Дора Габе
ХРАМ
Защо е омагьосан тоя свят
в един безкраен храм около мене,
тъй чуден и дълбок и неузнат.
И спирам свойте стъпки във смущение,
сама сред него. Нямам роден край
и нямам дом – в едно се всичко сплита
бездомна, безприютна, а честита,
че свойто чедо Господ ще познай.
И ще го види сам-само, когато
сърцето си разтваря като цвят,
за да поеме целий Божи свят и
мъката му като дъх да прати…
***
със ясен поглед Божа майка гледа.
Ръката ѝ е топла, лека, бледа,
които са при нея са честити.
Калин Михайлов
ТРИПТИХ ЗА БОГОВЪПЛЪЩЕНИЕТО2
I…
Какво да Ти кажем,
Господи,
две хиляди и повече години
след Твоето Рождество?
Да Ти кажем ли
как
с безсрамен език, достоен за Метр Рабле Те охулихме;
иронично и сладко над Теб се издигахме заедно с Волтер;
с царедвореца Гьоте превърнахме Словото в дело;
с наглостта на един авангарден поет Те заплюхме, –
и още за куп благородни дела
да Ти кажем ли?
Ти знаеш всичко това,
Господи.
И все пак
реши да се въплътиш,
воистина да се въплътиш.
Защото си знаел всичко това.
II…
Каквато и празнота да зейне,
когато изчезнем оттук,
ще се запълни –
тъй казва законът на земното битие.
Законът на небесното друго казва:
не се разширявай безумно,
не се разпростирай на възбог,
а като Сина
стесни се
и умали.
И нашироко ще възлезеш,
и въздигнат ще бъдеш,
и мястото ти ще те познава
во веки веков.
III…
Всички улички настрани
са задънени
или
в пропасти водят.
Само пътят нагоре
отворен е
и по него
ангелите слизат и възлизат,
слизат
и
възлизат.
И е радостно, но и страшно,
че от яслата кръстът се вижда –
ала слава във висините Богу –
пътят нагоре отворен е.
Мая Стойчева
ЗА ЛЮБОВТА…
какво да се разказва.
Докосване по-чисто
от сълза,
между сърце и сърце,
душа и душа.
За любовта Ти…
хоризонт, където се събират
Небето и земята,
съюз на слънцето
и луната.
Тържество на милост
и светлина.
Единство, по-силно
от смъртта,
събрано в една дума – Йешуа.
Христина Стоянова
КОЛЕДНА МОЛИТВА
С Христова благост нека Той смири
сърцата ни в ненавист и вражда смразени.
И на предречен път на белите следи
да свърнем поглед в светлина огрени.
Тъй както старите ни майки и бащи
с лица на ангели пред малката икона
в молитва възвисили благостни души
очакваха звездата в небосклона.
И молиха се всички през нощта
да им дари небето на Сина блага̀та,
камбанен звън вестеше радостта
и сливаше с любов и мир сърцата.
О, Господи, ти чудото стори –
да бъдем благи и честити ний в сърцата,
на моята земя честити дни дари
и сгрей я Ти с един лъч от звездата.
Едничък лъч о, Боже, изпрати
на златната звезда от чудното сияние,
над моята земя в таз нощ да затрепти
и светъл знак за нови дни да стане.
Нов коментар