Бах и Хендел създават музика за Божия слава

Какво означава латинското съкращение SDG и какво ни носи като заряд? То ни връща назад във времето и ни подсеща за двама от най-видните барокови композитори, които са го поставяли в края на техни произведения. Става дума за Георг Фридрих Хендел и Йохан Себастиан Бах, които творят за „Слава само на Бога“: Soli Deo Gloria. И двамата са родени през 1685 година, в рамките на един месец. По повод 340 години от рождението им, нека си припомним по нещо от техния живот, оставил огромно наследство в областта на музиката, но и следи на човечност, добрина и вяра.

Сред „белязаните“ произведения на двамата композитори са Йоханес и Матеус Пасион (Бах), ораториите Месия, Израил в Египет, Саул и Самсон (Хендел), кантатите От дълбините викам към Теб, Господи и Ти, Княже на мира, Господи Исусе Христе (Бах). И това са само малка част от творбите им на библейска тематика. Бах и Хендел вярват, че музиката идва от Бога и е призвана да облагороди човека. В един от хубавите примери за това се превръща премиерата на ораторията Месия. Тя се провежда на 13 април 1742 г. в град Дъблин, Ирландия. Инициира я и я организира самият автор – не само като блестящ концерт, но и като едно благотворително събитие. Събрани са 400 лири1, които са дарени за болницата на Мърсър (Mercer’s Hospital) и за Благотворителната лечебница (Charitable Infirmary), както и за освобождаването на 142 души, хвърлени в затвора заради дългове.

Произведението е композирано с невероятна скорост. Запазило се е преданието, че Хендел е написал музиката с пламъка на божествено вдъхновение. Докато съчинявал хора „Алилуя“, се казва, че „видял цялото небе пред себе си“. Биографите му споделят и следния негов цитат: „Господи, бих съжалявал, ако само съм развличал своите слушатели; аз бих желал да ги направя по-добри“. Успехът на произведенията на Хендел и по-специално на ораториите му се дължи безспорно на качеството и на актуалното им съдържание, основано на старозаветните текстове. В тях са заложени просветителските идеи за справедливост, свобода на мисълта и преосмисляне на човешкото достойнство.

Очевидно е сходството при Хендел и Бах във възгледите им за отношението между музика, добродетели и вяра. В книгата на големия германски изследовател на Бах, Алберт Швайцер, се натъкваме на страници, озаглавени „Бахoвата религия“. Ето какво пише авторът: „Бах не размишлявал върху това дали хористите от църквата „Св. Тома“ биха могли да изпълнят произведенията му и дали хората в черквата биха ги разбрали. Той бил вложил в тях своето благочестие и един ги е разбирал със сигурност: Бог. Съкращенията SDG (Soli Deo Gloria: „Само на Бога да бъде слава“) и J. J. (Jesu juva: „Исусе, помогни“), които украсяват партитурите му, за него не са формула, а верую, пронизващо цялото му творчество. За него музиката е служение към Бога. Творчеството и личността на Бах почиват върху неговото благочестие. Доколкото той може да бъде разбран изобщо, това ще бъде възможно само върху тази основа. Изкуството било за него само религия.

Затова то нямало нищо общо със света, нито с успеха в света. То било цел само по себе си. При Бах религията влиза в определението за изкуство изобщо. Всяко голямо изкуство, включително и светското, за него е само по себе си религиозно. За него тоновете не замират, а се възнасят към Бога като неизразима възхвала“. Нека отбележим тук, че Алберт Швайцер е една от необикновените личности на XX век. Той е лекар, философ, богослов, органист и общественик, носител на Нобелова награда за мир през 1952 г. Воден от изключителен интерес към творчеството на Бах, през 1904 г. той основава „Бахово общество“ в Париж, а същата година публикува фундаменталния труд „Йохан Себастиан Бах“, откъдето е цитатът по-горе.

Едно от качествата на Бах, което лично ми прави силно впечатление, е неговата жертвоготовност. Няколко години преди да бъде назначен за кантор в църквата „Св. Тома“ в Лайпциг, княз Леополд му предлага поста капелмайстор в град Кьотен. Когато встъпва в тази длъжност (1717 г.), Бах е високо оценен за своя талант, има много добра заплата и свобода да композира. Дори се сближава с княза, който – макар и много млад – притежава солидно музикално образование и може да оцени качествата на своя подчинен. Леополд фон Анхалт-Кьотен се гордее със своя капелмайстор и го взема със себе си при всичките си пътувания.

Това са едни от най-приятните години в живота на композитора. Въпреки това, Бах решава за доброто на децата си да предприеме промяна, като намира ново работно място в Лайпциг, който предлага възможности за по-добро образование. В едно писмо от 28 октомври 1730 г. до приятеля си Ердман, Бах пише: „Наистина отначало съвсем не ми се струваше редно от капелмайстор да стана кантор. Поради това бавих решението си три месеца, но това място ми бе описано така благоприятно, че най-после – още повече, че синовете ми бяха, изглежда, склонни заради учението – се осмелих в името на Всевишния да замина за Лайпциг, издържах изпита и след това предприех промяната.“

Рождените места на Хендел (Хале, Саксония-Анхалт) и на Бах (Айзенах, Тюрингия) са сравнително близо едно до друго – разстоянието е 130 километра. Въпреки това, няма данни пътищата на двамата да са се пресичали. Още повече, през 1712 г. Хендел се установява в далечния Лондон, където става дворцов композитор на кралица Анна. Той добива голяма популярност за времето си в резултат от един живот, изпълнен с музикално дръзновение.

Хендел е първият композитор в света, за когото е писана биография. Неин автор е Джон Мейнуоринг: богослов, свещеник и професор по богословие в Кеймбридж. През 1760 г. той я публикува анонимно под заглавие „Мемоари за живота на покойния Джордж Фридрих Хендел“. Освен композитор, Хендел е и диригент. Той се прехранва и като импресарио на оперни звезди, а също е съсобственик и управител на оперни театри. Хендел успява да поддържа висок стандарт на живот и заедно с това е честен, щедър и добронамерен човек. Относно големия му талант Бах казва: „Понякога не мога да си представя как е способен с толкова прости средства да изрази толкова сложни неща.“ А по-късно Бетовен ще добави: „Бих свалил шапка и коленичил пред неговия гроб.“

Но какво могат да изразят думите в една статия и дори биографиите на Хендел и Бах в сравнение с музиката, която са ни завещали? Тя ще ни разкаже много повече, ако опитаме да отделим малко време в съвременния забързан и прагматичен живот. Нека да си припомним или дори да се запознаем с някое от произведенията на тези двама гении на бароковата епоха. Общото между Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел са огромният талант и работоспособност, добрината и вярата, а музиката им звучи навсякъде по света днес и посява светлина в сърцата на слушателите за Soli Deo Gloria – слава само на Бога!

• 1. Сериозна сума за времето, равняваща се на над 100 000 лири днес. (Б.р.)