“О, любов, ти тъй дълбока!”

Християнските химни са хвалебствени песни, чийто текст възхвалява Бога. Те разказват в стихове за Божията истина, разкрита ни в Божието слово, Библията, и се пеят по време на богослужението в църквата, като учат сърцето на любов към Бога и едновременно наставляват душата в Христовото учение.

Химнът “О, любов, ти тъй дълбока” от XV век има централно значение в периода на празнуване на Възкресение Христово от повечето църкви на Запад, като ни напомня великия Божий план за избавление на човека от робството на греха. Кулминацията е разпъването на невинния и безгрешен Божий Син Исус Христос като заместителна жертва за престъпленията на цялото човечество. Химнът е написан от Тома Кемпийски, германски монах, чиято известна и значима книга "Подражание на Христа" е преведена и на български. Книгата призовава християнина към това животът му да е съобразен на живота на Исус. Химнът съвпада напълно с посланието на книгата, като ни напомня за саможертвения живот на Христос за нас. (Повече за Тома Кемпийски можете да намерите в статията за него от рубриката ни "Християнска история".).

Първата строфа на химна, от която произхожда и името му, се позовава на библейския текст от Посланието към ефесяните 3:17-19: „…да познаете широчината и дължината, височината и дълбочината на Христовата любов“. Химнът разказва с удивление за тази любов, проявена в целия живот на Исус – започва от тайната на Въплъщението, как Исус слиза от небето, за да живее сред нас; как понася изкушения за нас и се кръщава заради нас; как се моли за нас и се труди за нас; как умира за нас и бива възкресен от мъртвите, за да се възнесе при Отца. Призовани сме да отдадем слава на „нашия Господ и Бог за тази тъй дълбока, тъй висока и тъй широка любов“:

1. О, любов, ти тъй дълбока, необятна, 
о, тъй висока, превъзходна, непонятна -
как Божий Син, самият Бог, прие 
за всички смъртни смъртно битие!

2. Не ангел прати при човешкий род,
от чин по-нисък или по-висок,
облечен в дрехата на нашата природа,
ей, Той самият във света снизходи.

3. Не пожела за малко да ни навести;
а да остане тук се наслади -
Богочовекът със човека да помине
за цели тридесет и три години.

4. За нас се кръсти и за нас смири се,
във глад, в свят пост Той изнури се.
За нас се сблъска с тежки изкушения,
на Изкусителя нанесе поражение.

5. За нас Той проповядва и се моли,
и всякак, всевъзможното Той стори
в слова, знамения, дела тъй величави -
и не за Себе Си, а нас за да избави.

6. За нас на зли човеци бе предаден,
бичуван и с венеца трънен подиграван;
за нас на кръста Той до смърт пострада,
за нас накрая Своя сетен дъх отдаде.

7. За нас Той от смъртта бе възкресен,
за нас царува в небесата възвисен,
за нас изпрати тук Той Духа Свой,
да води, учи, носи на сърце покой.

8. О, хвала и почит, и слава Твои са,
на Тебе, Исусе, роден от девица!
О, цялата слава, през всичките дни,
на Отца и на Духа вовеки. Амин!

Отличителна черта на химна е почти непрекъснатото повторение на израза „за нас“, с което се подчертава, че всяко събитие и дело в живота на Христос е извършено за благото на човечеството. Тук се изтъква богословската истина на т.нар. “кеносис” (снизхождането на Бога към хората, доброволното Му самоограничаване, самоумаляване в личността на Исус Христос), която ни е разкрита в Посланието към филипяните 2:5-11.

Стиховете са наситени с многобройни библейски препратки. Например, кръщението на Христос (Матей 3:13-17), изкушенията и постът Му в пустинята (Матей 4:1-11), делата Му – „в слова, знамения, дела тъй величави“ – като се изтъква, че службата Му не е за Него, а „нас да избави“. Последната строфа обрисува служението на Христос в унисон с евангелските разкази. Стиховете за страданията на Христос ни насочват към множество пасажи от Свещеното Писание като Първо послание на ап. Петър 3:18 и 2:24 и Първо послание към солунците 5:10. Възкресението и Възнесението са теми на седмия куплет, който ни препраща към Евангелието от Матей 28 глава.

Последният куплет е славословие към Бога – за всичко, което Той е, и за спасителното дело, което е извършил за нас, човеците.

Ние си припомняме и съпреживяваме всички тези велики събития в историята всяка година чрез празниците Рождество Христово, Великден и Възнесение Христово. Надяваме се и текстът на този химн да послужи за духовно размишление през празничните дни на Светлата седмица!