Поетични размисли за Рождество

Карол Войтила

Освен с пастирската си дейност и с богословските си трудове, Карол Войтила (папа Йоан Павел II) е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Поезията му е духовна, мистична, със сложна философска образност. Особено характерно за творчеството му е Pieśń o Bogu ukrytym („Песен за Бога в нас“) – стихотворение, в което образът на Исус се вплита с тайнството на ежедневието, придавайки на обикновени сцени дълбочината на вечното. Творческата линия на Карол Войтила показва постепенен преход от личното отражение към универсалното – от интимната човешка метафора към универсални богословски истини. Подборът на стиховете по-долу е направен от Избрани произведения (Поезия, есета, драма), изд. Novissima Verba, Бургас, 1992 г., превод: Здислава Йоакимова.

Песен за Бога в нас

/фрагменти/

*

Това е Приятелят. Постоянно се връщаш в паметта си

към онова утро от зимата.

Толкова години вярваше, знаеше го със сигурност,

а все пак не можеш да излезеш от почудата.

Надвесен над нощната лампа, за сноп светлина високо

завързан,

не вдигнал своето лице – и за какво –

и вече не знаеш дали там, там далеко си разпознат

или тук в дълбочината на затворените очи.

Той е там. А тук няма нищо, освен трепет,

освен думи, открити във нищото –

ах, остава ти още частица от тази почуда,

която ще се вгради в тялото на вечността.

*

Всичко ми изясни любовта,

бих казал – и всичко ми тя разреши.

Прекланям глава пред нея, където и да се намира тя

сега.

Равнина станах аз – за тихия прилив отворена

и няма там ни разярена вълна, ни дъгата небесна.

На път тук е вълната на покоя и тя светлина

в бездната открива.

В такава тишина се крия аз – лист,

освободен от вятъра, не хапя,

и грижа нямам аз за капещите дни,

когато знам, че всички ще окапят.

Майка

/фрагменти/

ПОКЛОН ПРЕД ЕДИНСТВЕНИЯ

Онази светлина пробива бавно през случките

на делника,

на които от дете свикват очите и дланите невестини –

но и в случките блясък неизмерим се разкри,

че дланите сами се скръстиха, когато словата загубиха

своето пространство.

Сине мой, в онова градче, където хората ни знаеха,

ти ме наричаше „майко“ и никой не разпозна

същността на протичащите всеки ден, учудващи събития,

а твоят живот се сля с живота на бедните,

към които искаш да прибавиш тежкия труд на ръцете си.

Светлината, която блика в онези събития – знаех аз,

е като сърцето на искра под кората на дните,

това си Ти Самият.

Не беше тя моя –

и все пак колкото повече имах Тебе в този блясък

и в това мълчание,

толкова не те чувствах като плът от плътта ми

и кръв от кръвта ми.

Арх. Серафим (Алексиев)

Архимандрит Серафим (Алексиев) има множество стихотворения и поеми, поместени в църковни издания, както и в две стихосбирки: Прозрения и Песни за живота и смъртта. Стиховете по-долу са подбрани от публикации в сп. Литературен свят, брой 4, декември 2008 г.

КОЛЕДА

Бял белее се светът.
Ниско слязло над полето,
като купол е небето
храм от мрамор е лесът.

Сгушени под бял кожух,
сякаш се елхите молят,
и по тъмните им стволи
пада белоснежен пух.

И такава тишина
из безмълвните алеи!
По безбройни полилеи
свети тиха светлина.

Ти си мислиш: в тоя час
чудо става на земята.
Затова са небесата
тъй надвиснали над нас.

И очакваш изотвъд
ангели да се покажат
и възторжено да кажат:
“Бог роди се днес във плът!”

-----

НЕПОСТИЖИМИЯТ

Отвека, Боже, Ти си тъй велик,
и Твойте тайни – тъй непостижими!
Човеците незримия Ти лик
в божествените на всемира рими
долавяха, а нашият език
безсилен бе да каже Твойто име.

Но ето, Ти откакто се смири,
съблече Своята предвечна слава,
и Младенец във ясли се роди,
и участта ни сподели корава,
Ти по-велика тайна ни разкри
и по-непостижим си оттогава!

-----

НОВАТА ГОДИНА

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя - чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.