Датата 27 април става важна за английската, а – оказва се – и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: „Изгубеният рай“ (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. „Изгубеният рай“ излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Когато Исус възкръсва от мъртвите сутринта на Великден, това е началото на новия свят, който Богът на Израил винаги е възнамерявал да създаде. Това е първото и може би най-важно нещо, което трябва да се знае за значението на Великден. Разбира се, казвам „когато“, а не „ако“. На други места съм давал подробни доводи, че единственото възможно обяснение за зараждането на християнството и за формата, която то приема, е че три дни след като е бил напълно мъртъв (римските екзекутори са били професионални убийци и не биха позволили някакъв си бунтовнически водач да им се изплъзне изпод лапите), Исус от Назарет е видян отново от Неговите ученици напълно и изцяло телесно жив.

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. На 15 април се навършват 210 години от рождението му. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят през 1707 година в швейцарския град Базел.

Последното столетие на човечеството е белязано от много драматични събития. Някои от тях са трагични (като двете световни войни), други добри (невероятните ни постижения в областта на медицината), а трети приемаме със смесени емоции, ту положително, ту не чак толкова. Една полемична тема – как окончателно да изравним правата на жените и мъжете – отново получи обществен фокус покрай международния празник на жените този месец, на 8 март. Точно тогава излезе и една интересна новина, която поради скромното си съдържание най-вероятно е останала незабелязана. Става дума за следното:

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир.