Годината 1492 влиза в историята не само с епохалното пътешествие на Колумб до Америка. През нея на 8 август (преди 525 години) в швейцарския град Базел, биват публикувани „Писмата на св. Йероним“. Сама по себе си книгата не придобива такова значение както заглавната си страница, която е илюстрирана с гравюра върху дърво от изгряващ млад художник. Скоро хората ще започнат да казват, че Германия има само двама художници: Холбайн и Дюрер. Наистина, малко творци в историята могат да се сравняват с Албрехт Дюрер по своето майсторство в гравюрата.

Понастоящем един от въпросите, които най-често ми задават, е свързан със семейното положение на Исус. Този въпрос обаче не изникна от нищото. Той беше породен от популярността на разбунилия духовете роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Романът лансира тезата, че Исус е бил женен за Мария Магдалена, че двамата са имали дете и че тази „истина“ е била потулена от Църквата заради обслужване на нейните интереси. Приемайки сюжетната линия за истинна, много читатели на въпросния роман оживено са разсъждавали върху възможността Исус да е бил женен. В тази статия ще изследвам историческите доказателства за и против предполагаемия брак на Исус.

В последното си писмо до дома, Иван Мойсеев, наричан от семейството и приятелите си просто Ваня, увещава брат си Владимир: „Не разправяй на родителите ни всичко. Просто им кажи, че Ваня ти е писал и е казал, че Исус Христос влиза в битката. Това е битка за Христа и Ваня не знае дали ще се завърне от нея. Много искам всички вие, скъпи приятели, млади и стари, да помните този едничък стих: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откровение 2:10).“

За размаха и неповторимостта на делото на ап. Павел е писано и ще се пише много. Но в първото си послание до църквата в Коринт, той самият обобщава своя принос към християнството по-добре от когото и да било: „Аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях [другите апостоли], – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.“

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения – вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни, всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship), с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.