Албрехт Дюрер прави заявка за голям майстор

Годината 1492 влиза в историята не само с епохалното пътешествие на Колумб до Америка. През нея на 8 август (преди 525 години) в швейцарския град Базел, биват публикувани „Писмата на св. Йероним“. Сама по себе си книгата не придобива такова значение както заглавната си страница, която е илюстрирана с гравюра върху дърво от изгряващ млад художник. Скоро хората ще започнат да казват, че Германия има само двама художници: Холбайн и Дюрер. Наистина, малко творци в историята могат да се сравняват с Албрехт Дюрер по своето майсторство в гравюрата.

В тази своя ранна творба Дюрер изобразява св. Йероним в домашна обстановка, в една типична европейска сграда. Линиите са чисти и прости, ала все пак одеждите на светеца са нарисувани с внимание към детайла, с многобройни гънки. Той е загърнат изцяло в облекло на кардинал; само лицето му е открито и някак тревожно, без намек за академизъм или особена духовност. На катедра зад св. Йероним са наредени книги, като се създава илюзия за дълбочина – авторът прибягва до новите ренесансови техники на перспективата и сянката. Лъвът лежи в краката на светеца1, но е по-скоро окарикатурен. Цялостно картината е силно въздействаща, макар и статична.

През 1512 г. Дюрер отново рисува св. Йероним. Но сега майсторството му е достигнало своя зенит. Използвайки техниките на сухата игла, германският творец поставя светеца сред природата, до едно върбово дърво. Във всяка частица на Йероним „диша“ пророкът. Мускулестите му ръце са голи. Той стои сред скални зъбери. Лъвът е положил глава под огромните му, мазолести нозе. Ръцете на Йероним са сключени за молитва. Композицията изобилства от полутонове. Майсторството на по-ранната творба е надминато. Вторият св. Йероним на Дюрер се смята за гениална творба, със съвършени пропорции и изпълнена с вътрешен живот.

През 1514 г. се появява трето произведение на Дюрер на същата тема. Този път св. Йероним е показан в дълго помещение и така творецът успява да разгърне перспективата и да използва художествените ѝ предимства.

Големият художник не е рисувал просто за удоволствие. Нито пък творчеството му е било предимно средство за препитание. Дюрер го е разглеждал като жертва към Бога чрез труда на ръцете си, а също като предприятие в полза на християнското образование. По онова време малцина европейци са можели да четат. Илюстрациите на религиозните творби са служели за наставление и вдъхновение на неграмотните. И на Дюрер принадлежат едни от най-добрите илюстрации на библейски сцени, както и на събития от църковната история. Носещ в себе си плама и ревността на Ренесанса за знание и усъвършенстване на себе си и на света, както и глада на Реформацията за нови взаимоотношения с Бога, той покрива невероятно много теми и то със завидно майсторство: алегории, животни, библейски истории, сгради, фантазни сцени, етюди на човешки фигури, растения, портрети и автопортрети, инструменти.

Когато Мартин Лутер започва реформаторската си дейност, Дюрер става негов привърженик. Когато отвличат Лутер, художникът възкликва в дневника си: „О, Боже, ако Лутер умре, кой ще ни разяснява Евангелието оттук насетне?“ Изкуството на Дюрер отразява неговите разбирания по въпросите на вярата. Например, в „Меланхолия“ заплашителното явяване на комета (вестител за Божия гняв) е засенчено от дъга, представяща Божията милост. Дюрер обаче никога не скъсва с Католическата църква; той не може да изостави вярата на своите дълбоко набожни родители.

Художникът умира твърде млад, през 1528 г., и няма възможност да види последствията от Реформацията. Но творчеството му е удивителен пример за силата на Христовата вяра в историята на изобразителното изкуство на Запада.

• 1. Според преданието, св. Йероним, работейки върху латинския превод на Библията (Вулгата) в една пещера в Палестина, укротил и опитомил по чудотворен начин лъв. – Б.р.