Христос

Понятието "Христос = Месия" е най-важното христологично понятие – не само от историческа, но и от богословска гледна точка. То определя разбирането на личността Исус от Назарет от християните. Затова "Христос" (гръцко отглаголно прилагателно; от глагола "хрио" - мажа, помазвам, със страдателно значение) бързо се е превърнало в "собствено име".

Исус става известен не само като Исус, който се явява Христос, т.е. Помазаник - Месия, но е неотделимо разпознаван като Исус Христос или Христос Исус. Апостол Павел винаги Го нарича така; в неговите послания много рядко срещаме само "Христос", а още по-рядко – само "Исус". Когато името прониква в езическия свят (и така, и до самите нас), местните народи далеч не са били пропити от юдейските месиански концепции и очаквания. Така епитетът "Христос" става за тях просто неотделима част от името. В още по-голяма степен това важи за неговорещите гръцки, дефакто, за останалия свят – за тях "Христос" е просто име, без конкретен смисъл.

Според Евангелията (вж. например Мат. 2:4-6) юдеите са били добре запознати с атрибутите на идещия цар, но неговата фигура се разбира в изключително политически смисъл. Самите ученици на Исус Христос извървяват дълъг път на ментално превключване от "политически" към "небесен" цар. Заявлението на ап. Петър в Мат. 16:16 изглежда показва, че той е получил откровение от Бога в този смисъл. Ала това откровение скоро е подложено на изпитание, в което Петър се проваля – той се отрича от Исус.

Пилат Понтийски е бил запознат с политическата версия на понятието "юдейски цар". Той е изненадан от вида на Човека, който е представен пред него и си позволява ирония (Матей 27:17,22). Самият юдейски свещенически елит дирижира презрението към Исус, Който е приемал царски почести, вършил е чудеса и знамения, а изведнъж е станал безпомощен в техните очи.

Мисията на Исус Христос става напълно явна едва след Неговото възкресение и възнесение. Едва тогава Той бива наречен Христос (Месия). При земния Му живот терминът "Христос" е употребяван само епизодично (или анахронично?) от евангелските автори. В посланията на ап. Павел понятието за "помазаник" придобива нови, сотириологични черти и това има голямо значение за цялото човечество като Адамово потомство. Така терминът бива преосмислен из основи.

Използвани източници:

George Eldon Ladd, "A Theology of the New Testament" (1974) (Джордж Лэдд - Богословие Нового Завета, гл. Синоптически евангелия, Месия).