Реформацията е уникален феномен не само в църковната история, но и в историята на религиите въобще. Изследователите често подчертават значимостта на политически, икономически, социални и психологически фактори за нейното начало и последвалото почти стихийно разпространение на реформаторските идеи в Европа, но това не променя дълбоката религиозна същност на този процес. Днес ние трудно можем да си представим в каква степен християнската религия е определяла всички сфери на живота на европейците в началото на ХVІ в., както и колко невъзможно е било за тях да мислят себе си и своето съществуване независимо от Църквата, оглавявана от римския епископ в качеството му на викарий на Исус Христос.

Преди 110 години, на 29 октомври 1907 г., целият холандски народ чества седемдесетата годишнина на Абрахам Кайпер. Със специална декларация се признава, че всяка глава от историята на Нидерландия през последните няколко десетилетия: държавност, църква, обществени дела, преса, образование и наука, не би могла да бъде написана, без да се спомене името му на почти всяка страница. През целия този период животът и делото на д-р Кайпер играят значителна и понякога решаваща роля за преобразуванията в страната.

През XVI век Лутер предизвиква противоречиви мнения у хората. Един католик го смятал за „демон в човешки образ“. Друг първоначално се отнасял критично към богословието му, но по-късно заявил: „Единствено той е прав!“ Днес, 500 години по-късно, преобладаващата оценка за Лутер е положителна. Католици и протестанти потвърждават, че той не само е бил прав за доста неща, а и е променил историята на Западна Европа към по-добро.

Поради смелите си речи срещу греховете на имперската столица патриархът на Константинопол Йоан е заточен в далечните планини Таурус, провинция Малка Армения (североизточна Мала Азия). Мнозина знатни хора, представители на тогавашния елит, са засегнати от проповедите му, разобличаващи срамните им дела и разпуснат живот. Една от тях е самата императрица Евдоксия. Тя подбужда изпращането на знаменития проповедник в изгнание.

В първите десетилетия след историческия акт на Лутер (1517 г.) влиянието на реформаторските идеи във френските територии нараства прогресивно – главно в градовете, всред по-добре образованата средна класа. Възникват първите добре организирани протестантски църкви. Калвинистите, наречени във Франция хугеноти, макар и малцинство от населението, се борят ревностно за правата си и успяват да получат от краля определени отстъпки: правото да строят църковни сгради и да се самоуправляват в градовете, където са били мнозинство.