На 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция, се ражда деветото дете на Луи и Зели Мартен, което получава името Мари Франсоаз Тереза Мартен. Тя живее кратък и привидно с нищо незабележителен живот и умира съвсем млада – едва на 24‑годишна възраст. Никой не предполага, че след смъртта си ще се превърне в един от най‑почитаните съвременни светци.

„Предаден“, казва Исус. Сиреч, не светът придобива власт над Него. Напротив – Исус бива предаден, изоставен, отречен от Своите. Отказана Му е всякаква защита. Повече не желаят да им бъде в тежест; нека другите се заемат с Него. И това именно се случва. Да предадеш Исус означава да престанеш да се застъпваш за Него; означава да Го оставиш на подигравките и властта на множеството; да позволиш на света да върши с Него каквото си желае; означава повече да не заставаш до Него. Самите Му последователи Го предават на света. Това е Неговата смърт.

О, блажена нощ, ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада. Писано е, че тази нощ ще засияе като ден и ще стане източник на светлина за твоята радост. Светата тайна на тази нощ побеждава злото, измива вината и възвръща невинността на грешниците и радостта на скърбящите. Тя разсейва омразата, огъва твърдостта на силните и насърчава хармонията и мира. О, наистина славна нощ, ти свързваш земята с небесата, а мъжете и жените - с техния Създател!

Смирението насърчава смирение, образецът поражда подражатели, а свидетелството подтиква към служение. „Всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях.“ (Йоан 14:12): това е обещанието на Христос към Неговите ученици и към всички, които Го следват. Потресаващо е да си мислим, че можем да направим нещо, дори само равно на онова, което Той е извършил, а да си мислим, че можем да направим по-велики неща е невъобразимо! И все пак, именно това е обещано от Онзи, който е Свидетелят par excellence, а историята на Църквата по целия свят непоколебимо ни разказва за изпълнението на това обещание.

Нека вникнем в тайната на кръстната смърт, за да не би някой изведнъж да каже: „Ако Той трябваше да умре, това не бе срамна или позорна смърт, а смърт, която имаше нещо достойно в себе си.“ Знам наистина, че мнозина, презирайки името на Кръста, отстъпват от истината, докато Кръстът съдържа в себе си велик смисъл и голяма сила. Тъй като Христос бе изпратен да отвори пътя към спасението за всеки, дори за най-нископоставения човек, сам Той се смири, за да може да ги избави.

Разходката по местата, където е живял Исус, и тихата молитва, са едни от най-красивите преживявания, които може да има един християнин. Но нещо дори още по-смислено е да превърнем сърцата си в гостоприемно място, където Христос може да продължи да ходи днес.

Милосърдието не е нищо друго, освен да приемеш любов и на свой ред да я отдаваш. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим нуждите на света, на нашите градове и на всички край нас. Много хора, както близки, така и далечни, очакват някой да обърне лице към тях, да им протегне ръка, за да се изправят отново. Тази ръка може да бъде моята или вашата!

Всеки човек се стреми да избегне смъртта; да я приемеш и победиш е възможно за тези, които са братя и сестри в Христа, победителя на смъртта. Невидимият Бог стана видим, а кръвта, която проля на Кръста свидетелства за това. А още по-велико свидетелство откриваме във Възкресението, към което всички ще бъдем призовани един ден.

Трудно е да се говори по повод повтарящите се с неумолим ритъм всяка година празници така, както поне в някаква степен подобава на вечната младост на почитаната тайна. Духът и сърцето на проповедника и на слушателите са уморени; предварително зададените от Светото предание слова на посланието въздействат като покрити с капаци прозорци, които ти пречат да надникнеш в действителността зад тях; думите падат от амвоните като мъртви птици от зимното небе. И всичко това е само един от симптомите на умората на сърцата ни изобщо. На умората, произтичаща от разочарование и безсилие, която е наша мълчалива спътница по пътя към смъртта.