Днес е Възнесение Господне и денят на нашия Спасител, Спасов ден. Този празник задава връзката между изкуплението на човека и възстановяването на неговото единство с Първопричината на съществуването му, с неговото онтологично начало и смисъл. Две „движения“ от Божия страна – слизане и въздигане – са осветлени от две взаимно свързани събития. Рождество Христово е слизането на Бога Слово на земята и Неговото ипостасно съединяване с човешката природа, която очиства в Богочовека Исус Христос.

За живота е лесно да се говори и пише, едва ли не той е постоянен обект на разискване, в новините, в плановете на хората, в съветите на по-възрастните към по-младите. Животът, изглежда, е низ от събития, развитие, той е като път, който трябва да се извърви. Но накъде води този път, къде спира той? Знайно е от всеки, че „всяко начало има и край“. И животът, подвластен на тази мисъл, е с край. Край, който обаче сякаш е нелогичен. В живота няма момент, по правило поне, в който да си кажеш „приключих“, това е краят на започнатото.

За духовните корени на този голям християнски празник ще поговорим утре вечер, 26 март, в къщата музей на Борис Христов чрез средствата на словото, образите и музиката. Днес, на вниманието ви представяме кратко интервю с Христина Василева и Йосиф Герждиков – част от квартет „Афетуозо“, които ще ни въведат в тържеството на Благовещение чрез призванието си на музиканти.

Събитието, породило празника Благовещение на св. Богородица се разкрива в разговора между св. Дева Мария и архангел Гавриил, който се намира в Евангелието според Лука 1:26–38. Възвестяването на благата вест от архангел Гавриил като „тайната от вечност“ и приемането ѝ от Дева Мария са едни от ключовите моменти в Божия план за човешкото спасение. Благовещението предхожда непосредствено Въплъщението на Господ Иисус Христос – един от основните християнски догмати, представляващ централно събитие от историята на Домостроителството – действието на Божията любов в името на човешкото спасение. В изпълнение на старозаветните пророчества, това събитие е явяването в плът и в човешки образ на второто Лице на Света Троица – Божият Син, с мисия да победи греха и смъртта чрез изкупителната Си жертва на кръста.

Църковните празници водят началото си от апостолско време. Първите християнски празници са установени по аналогия с юдейските, но тяхното вътрешно съдържание е изпълнено с духа на християнската свобода. По такъв начин Църквата ги установява и разкрива техния богословски смисъл и съдържание. Така тези празници са не само възпоменаване и прослава на отделни събития, но и израз на догматите на вярата. Истината на вярата, изразена чрез догматите, може да бъде жива и осмислена само ако се изживява непрестанно в земния живот. Като казваме, че християнските празници водят началото си от апостолско време, можем да го направим с уговорката, че един от най-важните за съвременния християнски свят – Рождество Христово – прави изключение.

През последните години българското битие започна да се обогатява с нови празници. Всъщност, дали става въпрос за обогатяване все още е рано да се каже, но популярността на тези празници видимо нараства. Един от тях е Halloween, на който тази година беше отделено по-голямо медийно внимание. Вероятно това провокира и първата по рода си официална реакция от страна на БПЦ: обръщение на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, което нашето списание публикува. В самата християнска общност, особено сред протестантите, потекоха разгорещени дискусии „против“ или „за“ празника. Вж. например текста на Андрей Неделчев, където се прави и подробен преглед на историята на Halloween. Това ни подбуди към малка импровизирана дискусия в нашата (виртуална) редакция, която предоставяме на вниманието на читателите.

Като християни сме длъжни критично да изследваме всеки един аспект от нашия живот в света, обичаите му и празниците му, за да бъдем уверени, че този живот е съвместим с нашата вяра. Като че ли сега всичко в света обръща вниманието ни към Хелоуин: голяма част от медиите отразяват подготовката за „празника“, децата в училище и у дома приготвят зловещи костюми и маски, за да ходят с тях да събират лакомства.

Преди повече от 15 години тогавашният президент Петър Стоянов заяви, че с кандидатурата си за членство в НАТО и в ЕС, България прави своя цивилизационен избор. С други думи, страната влиза не просто в един политически и икономически клуб, но се присъединява – или, по-скоро – връща към лоното на европейската цивилизация. Беше вълнуващо да осъзнаем смисъла на този исторически акт. Но докато влизането в държавни съюзи става бързо, цивилизационният избор се осъществява напълно в продължение на поне няколко поколения.

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!