Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините били по-скоро от политическо и икономическо естество. Църквата притежавала много имоти, имала силно влияние в кралския двор и се радвала на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращавали от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довели до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г.

Предлагаме ви едно интересно интервю с Н. Т. Райт относно значението на Въплъщението: централно събитие за християнството, което отбелязваме на Рождество Христово. Н. Т. Райт е един от во­де­щи­те бо­го­сло­ви в све­то­вен ма­щаб и бивш епис­коп на Дъ­рам към Ан­г­ли­кан­с­ка­та цър­к­ва. Автор е на много книги и публикации, сред които има както задълбочени академични библейски изследвания, така и много книги, написани на популярен език.

Един творец винаги оставя своя характерен почерк в творбите си. Този феномен на човешката култура вдъхновява християнските апологети да развият различни аргументи за съществуването на Бога, като изхождат от определени характеристики на Неговото творение. Т.нар. телеологичен аргумент подчертава реда и целесъобразността, на които се натъкваме навсякъде в природата, и изтъква, че те могат да се обяснят най-добре с един премъдър, разумен и планомерен Създател. Телеологични аргументи, макар и в неразгърнат вид, срещаме още у библейските автори – например, цар Давид (Пс. 19:1-6) и ап. Павел (Рим. 1:20). Подходът става особено популярен през XVII-XVIII век, със зараждането на модерната наука и чрез последователните усилия на някои учени и духовници. Сред последните е и англичанинът Уилям Пейли (William Paley).

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.

На 21 април 1109 г. умира Анселм от Кентърбъри. Църквата се лишава от един велик ум, а Англия – от един ревностен обществен деец. Анселм печели славата си на социален рефоматор с опитите си да се сложи край на порочни явления като търговията с роби. Той настоява за редовно провеждане на църковни събори и, докато е архиепископ, често свиква висшия клир около своя престол. Могъщият му интелект кара някои съвременни изследователи да го смятат за един от основателите на средновековната схоластика. Ала може би най-значимият му принос в християнската история е т.нар. „онтологично доказателство за съществуването на Бога“.

Човек трябва да внимава с претенциозните заглавия – и в качеството си на читател, и като автор. Добрият автор ги избягва по начало. Най-вече защото звучат изкуствено. А и защото могат да надхвърлят неговите творчески способности. Или най-малкото, за да не подведат читателя относно съдържанието на книгата, още преди да я е прочел. Опитният читател съзнава тази опасност. И застава нащрек, когато види заглавие като „Лъжите за Бог, в които вярваме“. То веднага ни казва, че авторът знае твърде много за Бога. Несъмнено издава претенции за духовен опит и проникновение, позволяващи му да различи лъжите, които християните приемат безкритично, та дори и вярват в тях.