богословие
Христовото въплъщение и неговото значение
Интервю с Н. Т. Райт
Уилям Пейли пише популярни апологии на Твореца
280 години от рождението му
Научното и духовно наследство на една феноменална личност
Четири века от рождението на Блез Паскал
„Когато Господ реши да „насипе“ на някого (от Своите дарби), Той го прави без мярка.“ Като дете бях чувал тази поговорка. Не знам кой я е измислил, но тя се потвърждава от живота на немалко личности в историята на християнството. Сред тях е и Блез Паскал – човек с изключителни приноси към природните науки и математиката, богослов и същевременно блестящ апологет.
Улрих Цвингли
Водещ деец на протестантската Реформация
Григорий Нисийски – богословът на Светия Дух
Григорий Нисийски се ражда преди 1690 години в далечната 331 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия). Той е един от десетима братя. Един от доста по-възрастните му братя е големият защитник на вярата Василий, наречен Велики. Двамата братя, заедно с Григорий Богослов, образуват „триото“ на т.нар. Кападокийски отци: борбени защитници на християнството срещу нароилите се по това време множество ереси.
Един византийски евангелист
На 12 март т.г. се навършиха 1000 години от смъртта на Симеон Нови Богослов
Да създадеш орден от проповедници
Осемстотин години от смъртта на св. Доминик
Указите на император Теодосий
В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.
Фундаментализъм
Християнският фундаментализъм е богословско идейно движение, възникнало в САЩ в края на XIX и началото на XX век като реакция на набиращото сила и популярност по същото време либерално богословие. За да се противопоставят на опасността християнското учение да бъде безогледно релативизирано и обезличено от новите тенденции, някои богослови от консервативния лагер се обединяват в утвърждаването на пет основополагащи (фундаментални), според тях, за християнската вяра учения: непогрешимостта на Библията, непорочното зачатие, заместителното изкупление, телесното възкресение на Исус и автентичността на извършените от Него чудеса. По тази причина те биват наречени фундаменталисти.