В заключителните фрази на „Посланието до краля“ би следвало да открием едно триумфиращо изказване, което увенчава идеята за обòжението. Лишено от всякаква слава, от всякакво себевъзвеличаване и от всяка претенция да бъде нещо самостойно и независимо от Божието битие, човешкото същество ще бъде „прославено у Бога“. Недостойнството на човека бива изкупено от достойнството на Бога. Божията слава се явява и слава на човека. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена.

„Имаше Рождество, спор няма, знак несъмнен ни се даде.“ Така казват влъхвите в поемата на Т. С. Елиът. Някои разчитат това решително заявление като израз на неохотна, половинчата вяра. Мен пък, напротив, тази поема ме впечатлява със своето реалистично и експлозивно твърдение за смисъла на Рождество. Тя заявява, че с това раждане е внесено нещо ново в този стар свят – нещо така радикално ново, че разклаща самите основи на стария свят.

В едва дванадесет кратки стиха Евангелието от Матей описва посещението на тайнствените влъхви, дошли да се поклонят на младенеца Исус. Очарованието на мистериозните магове от екзотични земи завладява въображението на ранните християни. Краткото повествование на ев. Матей бива разширено и доразвито до коледната приказка, която слушаме днес. Дали такива мъдреци наистина са съществували и ако да, кои са били те и откъде са дошли? Преобладаващото мнение сред изследователите на Новия завет е, че цялата история е измислица: фантастичен мит, създаден, за да подчертае специалното значение на раждането на Исус. Но дали са прави?

Преди известно време на западния книжен пазар се появи книга с провокативното заглавие „Калвин – мистик“. Автор е професор Карл-А. Келер от Университета в Лозана. Книгата се вписва в перспективата за изследване на възможната сходимост между две системи на християнска духовност. Макар да произлизат от различни традиции, те изразяват един и същ духовен стремеж; едната е ориентирана към реформаторската евангелско-протестантска проповед, а другата – към източноправославната мистична съзерцателност. Келер се опитва да ги сближи, дори да ги съедини.

Забележителна особеност в нощта на Великден е, че в църквите се появяват хора, които почти никога не ходят там. Привлича ги нещо мистериозно, неосъзнато и неразбираемо. Какво се крие всъщност зад това привличане? Има хора, които не се смятат за християни, но на Великден се грижат да имат у дома поне шарени яйца и великденски сладкиши​​​​​​​. Тъй като ние с вас сме разумни, цивилизовани хора, би било добре да разберем защо е така. Какво общо има всичко това с християнската традиция? Или може би това са просто останки от езичеството?

О, блажена нощ, ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада. Писано е, че тази нощ ще засияе като ден и ще стане източник на светлина за твоята радост. Светата тайна на тази нощ побеждава злото, измива вината и възвръща невинността на грешниците и радостта на скърбящите. Тя разсейва омразата, огъва твърдостта на силните и насърчава хармонията и мира. О, наистина славна нощ, ти свързваш земята с небесата, а мъжете и жените - с техния Създател!

Ние не се покланяме на празния гроб, а на възкръсналия Христос! Погледът ни не е насочен към мълчаливия надгробен камък, а към скинията, която пази Живия в Евхаристията. Наистина, въплъщението на Господа има всички характеристики, типични за човешкото раждане, но приликите са съпроводени с разлика в природата:

Днес нашият Господ Исус Христос е на Кръста и ние празнуваме, за да знаеш как Кръстът е повод за радост и духовно тържество. Преди кръстът е означавал презрение, но днес Кръстът е почитан; преди е бил символ на осъждане, но днес е надежда за спасение. Той наистина се е превърнал в източник на безброй благословии; освободил ни е от заблудите, просветлил е седящите в мрака, помирил ни е с Бога, превърнал ни е от врагове на Бога в Негови приятели и направил близки тези, които бяха далеч.

Смирението насърчава смирение, образецът поражда подражатели, а свидетелството подтиква към служение. „Всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях.“ (Йоан 14:12): това е обещанието на Христос към Неговите ученици и към всички, които Го следват. Потресаващо е да си мислим, че можем да направим нещо, дори само равно на онова, което Той е извършил, а да си мислим, че можем да направим по-велики неща е невъобразимо! И все пак, именно това е обещано от Онзи, който е Свидетелят par excellence, а историята на Църквата по целия свят непоколебимо ни разказва за изпълнението на това обещание.