Страстната седмица: Велики понеделник

Ако следваме евангелския разказ според Марк, става ясно, че Исус влиза тържествено в Ерусалим и същата вечер се връща във Витания с дванадесетте Си най-близки ученика, за да пренощуват. Витания е село, разположено на около 3 километра източно от Ерусалим. Дели ги едно възвишение, наричано Маслинения (гръцки, Елеонския) хълм. Пътят от Ерихон за Ерусалим пресича този хълм, а Витания се явява нещо като последна спирка преди големия град. Това е същият път, по който Исус е посрещнат триумфално при влизането Си в града.

От евангелист Йоан разбираме, че във Витания живеят Мария, Марта и брат им Лазар, близки приятели на Исус, и че Исус е бил отседнал при тях предната вечер, преди да влезе в Ерусалим. Лазар е човекът, когото Христос чудодейно връща към живот четири дни след смъртта му. Най-вероятно те са предложили да приютят Исус и учениците му по време на целия им престой в Ерусалим по случай празника. Така групата е трябвало да изминава всеки ден пътя от селото до града, а вечерта да се връща обратно. Разстоянието обаче не било голямо – не повече от 45 минути път пеш бавен ход.

Евангелист Марк разказва как на следващата сутрин, в понеделник, докато групата отива към Ерусалим, Исус огладнява. Виждайки пред Себе Си разлистено смокинено дърво, Той търси по него плод. „Но като дойде до него, не намери нищо, само едни листа“, разказва Марк и добавя: „защото не беше време за смокини“. Разбира се, това се случва някъде през март или април, а смокините узряват през лятото. Исус обаче сякаш не разбира и проклина дървото: „Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека!“ На следващата сутрин, когато минават по същия път, намират дървото изсъхнало.

Странна история и странно поведение от страна на Исус. Странна е и за самия автор на евангелския разказ, който подчертава това с думите: „защото не беше време за смокини“. Все пак той предоставя случката за размисъл на своите читатели и завършва: „И учениците Му чуха това [как Исус проклина дървото]“. Ще излъжа ако кажа, че разбирам защо точно ни е предадена тази история. Най-лесното, което може да се каже, е, че тя изявява божествената власт на Исус над природата – това е безспорно, но не може да бъде основното. На следващия ден, когато става ясно, че смокинята е изсъхнала, Исус използва случката като нагледен пример за Своите ученици как трябва да се молят с вяра. Но и това като че ли не може да е всичко, което се съдържа в нея. Ще споделя как виждам смисъла на историята в контекста на цялата Страстна седмица, рискувайки да навляза в зоната на спекулациите.

Притчата за смокинята, гравюра от Ян Луйкен

Гравюра на Ян Луйкен, „Притчата за безплодната смокиня“ в Лука 13:6–9 – пример за друго място в Евангелията, където Исус придава на плода на смокинята метафорично значение.

Лозата и смокинята като правило се използват в библейските текстове като олицетворение на веселие (лозата) и на наслада (смокинята). Често са използвани в един и същ пасаж. Например:

Намерих Израил като грозде в пустиня,
като пръв плод на смокиня
в първата й година, видях бащите ви.
Но те отидоха при Баал-Пеор.
Предадоха се на този срам
и станаха гнусни като обичните си идоли.1

Тук говори Бог чрез пророк Осия. Бог изпитва наслада и радост от заветните отношения със Своя народ, но се гнуси от изневярата му. По времето на Исус, около 400 години след плена във Вавилон, евреите са си взели поука и надлежно изпълняват Божия закон, избягват всяка форма на идолопоклонство, но като че ли смокинята все още не ражда плода, който се очаква от нея, а „само едни листа“… Отношението им по някаква причина не носи наслада на Бога.

При влизането си в Ерусалим, Исус изглежда едновременно смешен и опасен в очите на религиозните специалисти. Дали пък чрез този следващ епизод евангелистът не се опитва да покаже на своите читатели другата перспектива – как изглеждат те в очите на Бога?

Този понеделник сутрин Исус се е запътил с учениците Си към Ерусалим, където кипи трескаво приготовление за големия празник. Градът е пълен с пришълци от цялата страна. По това време на годината населението му се увеличава неколкократно. Всички те трябва да си набавят нужните им приноси, които свещениците ще принесат от тяхно име на Бога. Не всеки е подготвен. Находчиви търговци си предлагат услугите. Централното място на града е предверието на храма. Там е най-голямата глъчка.

Еврейският народ се подготвя надлежно за празника, който е спомен за избавлението, извършено от Бога за техните прародители. Но Бог изглежда е забравен. Забравили са, че Храмът по идея е мястото, където Бог копнее да се срещне с тях. Те обаче не мислят за среща с Него. Те мислят за разписанието на празника – празник, на който Бог като че ли дори не е поканен. И ако в този момент Той се яви сред тях, може би дори няма да Го познаят; няма да Му обърнат внимание или може би ще изглежда в техните очи едновременно смешен и опасен…

Може ли това отношение да носи наслада на Бога? Това ли са плодовете, които заветът, сключен с Авраам, трябва да произведе?

  • 1. Книгата на пророк Осия 9:10

Нов коментар