Протестантите, католиците и новото евангелизиране на Европа (част 2)

Нова евангелизация съвместно с католиците?

В дискусията за ново евангелизиране на Европа трябва да имаме предвид нейната култура, отчасти произлязла от християнския светоглед, но възприемаща своята секуларизация като плод на съперничеството между протестанти и католици. В този контекст трябва да поставим и въпроса за отношенията между двете общности. Конкуренцията на исляма и на секуларизма прави различията между протестанти и католици да изглеждат не толкова страшни и повишава стойността на съвместната работа.

Разбира се, това не означава евангелските християни да пренебрегват богословските различия с онези, които се определят като католици. Но означава да бъдем по-усърдни в изграждането на мостове помежду ни и да си сътрудничим с една църковна институция, която утвърждава неприкосновеността на човешкия живот, ценността на християнския брак, Исус Христос като средоточие на целия живот и която с твърда решителност се противопоставя на преследванията на християните по света.

Естеството на световната Католическа църква

Социологически погледнато, между протестанти и католици има една голяма разлика. Ние сме разделени на хиляди деноминации, докато католиците са събрани заедно под един изключително обширен покрив. Не искам да кажа, че католиците са по-единни от протестантите, а просто, че е налице огромно многообразие от католически течения в рамките на една институция.

В Католическата църква има консервативно крило, либерално крило и евангелско крило. Има католици-харизматици, които на практика са неразличими от петдесятните вярващи, с изключение на това, че участват в литургии и казват „Аве Мария“. Някои католици звучат почти като мен, цитирайки Мартин Лутер относно връзката между Божия морален закон и Евангелието, но има също и католици, които отричат раждането на Христос от девица, както и такива, които се покланят на статуи на светиите.

Предвид историята на конфликта между двете християнски общности, трябва да избягваме силни и осъдителни думи спрямо католиците, използвани от протестантите в миналото. Не бива да наричаме папата „антихрист“, дори ако за неколцина папи в историята това определение не би било далеч от истината. Не бива да наричаме Католическата църква „вавилонската блудница“. Смятам, че всяко от тези названия се е породило от разгорещен сблъсък, а не от внимателна библейска екзегетика. Трябва обаче да се знае, че някои католици използват остър богословски език, за да осъдят други групи в Католическата църква. Някои католици смятат, че много други католици изобщо не са християни или поне са не много добри християни. Бях силно изненадан, когато веднъж един виден католически водач ми каза в частен разговор, че според него Католическата църква до голяма степен е отстъпила от вярата и че се състои най-вече от садукеи и фарисеи. Следващия път няма да бъда изненадан. От друга страна, този човек може да е притеснен за моята вечна съдба, тъй като е убеден, че няма спасение извън Католическата църква.

Изказванията на някои католици все още звучат така, сякаш те вярват в спасение чрез дела; други изглежда допускат, че и последователи на други религии ще се спасят. Има католици, които биха искали богослужението отново да бъде предимно на латински, както и такива, които искат тяхната църква да одобрява хомосексуалните бракове. Има католици, които обичат евангелските християни, докато други изглеждат се боят от нас.

Преди 35 години чух един евангелски богослов да сравнява Католическата църква с кръг, разделен на девет пръстена, в който повечето участници не знаят какво се случва в останалите осем – или, ако знаят, вероятно не го одобряват. Когато изучавах католическо богословие в един светски университет, лекторът, свещеник с либерални разбирания изглежда, ми представяше напълно различни видове богословие: сякаш ставаше дума за избор на ястия в стола или за различни духовни храни, дори ако те напълно си противоречат.

Но при цялата тази объркана ситуация, в Католическата църква има стотици милиони скъпи братя и сестри, които се надяват на Исус за своето спасение и обичат своите библии. Някои, между които даже и папа Франциск, проповядват оправдание само чрез вяра.

Изключителното многообразие в Католическата църква засяга евангелските християни в контекста на най-различни отношения между държава и църква и на твърде различна демография. Например, в редица държави или отделни области католицизмът има голямо влияние върху обществения живот, което обрича протестантите на изолация и дори на дискриминация. От друга страна, чел съм разкази за молитвено общение между евангелски пастири и католически свещеници, хвърлени в затвора от комунистически режими. В някои страни е станало обичайно католици и евангелски християни да се включват заедно във всевъзможни социални, политически и образователни дейности, като правило без размиване на личната църковна идентичност или принадлежност. Ще посоча само един пример: срещал съм протестанти, които преподават в католически училища, и католици, преподаващи в евангелски училища, без това да поражда напрежения.

По същество и в своето историческо развитие, разбирането на Католическата църква за духовната власт повдига един важен проблем, чиито измерения трябва да осъзнаем изцяло. Католическата църква не може да се откаже от свои предишни заявления, така както можем да го направим ние, протестантите. Те не могат да отменят постановленията на Тридентския събор и други подобни, дори и да искат. За да разберем напълно отделен католик, трябва да слушаме внимателно какво ни казва, а не просто да го отъждествяваме с всичко, което някога е казала неговата църква. Мнозина католици не са изобщо наясно със съдържанието на техните исторически документи, точно както и някои евангелски християни не са изучавали големия Уестминстърски катехизис. Дори водачи в Католическата църква казват в проповедите си неща, които изглеждат доста различни от традиционния католицизъм.

Принципи на сътрудничество

По отношение на евангелизирането, ключовият критерий за сътрудничество с католици е същият, както за всички други. Ако ги чуваме ясно да изповядват Христа, можем да обмислим участието в съвместни евангелизаторски начинания. При това трябва да съблюдаваме принципа, изразен категорично в I Йоан. 4:2,3: „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Исуса, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света“. На тази основа аз припознавам мнозина католици като свои братя в Христа. Ако отнесем принципа към днешната ситуация и се питаме как да действаме спрямо Католическата църква и нейните членове, смятам, че ще стигнем до заключението: „да“ за една съвместна протестантско-католическа мисия за ново евангелизиране на Европа, когато тя означава представяне на Библията, християнския светоглед и християнската етика, но „не“ на съвместно основаване на църкви или общение в тайнствата, камо ли търсене на църковно единение.

Именно този подход за разбиране на католиците, в потвърждаване на истинната им вяра в Христа и в търсене на области на потенциално сътрудничество, без омаловажаване на богословските различия, които ни разделят институционално, евангелските християни следват от поне четири десетилетия. През 1977 г. екип от протестанти под ръководството на Джон Стот води Евангелско-римокатолически диалог за мисията, довел до публикуване на едноименен текст 9 години по-късно. В контактите ни с водещи римокатолици ние сме следвали най-усърдно принципите, формулирани по онова време. Основните подразделения на въпросния текст отразяват обсъжданите възможности за общо свидетелство в седем области:

1. Преводи и издания на Библията
2. Използване на медиите
3. Служба на обществото
4. Социална мисъл и действие
5. Диалог
6. Поклонение
7. Евангелизиране

Участниците в диалога внимателно обсъждат проблемите на съвместното поклонение на протестанти и католици. И двете страни силно насърчават християните от двете традиции да провеждат съвместни сбирки и изучавания на Библията по домовете си, а също подкрепят практиката на периодични взаимни посещения на богослуженията. Но те признават различията относно тайнствата, които правят невъзможно тяхното съвместно отслужване от протестанти и католици.

Когато работим с католици, трябва да се отърсим от опростенческата представа, че ако тези хора действително познават Евангелието, трябва да излязат от Католическата църква. Вярващите католици имат свое семейство, общност и културни връзки, които правят такъв личен ход труден, рисков или във всеки случай недалновиден. Още повече че мнозина от тях, ако са свързани с евангелското крило на Католическата църква, вероятно се радват на прекрасно общение и духовен растеж в своята църковна среда.

Ние съзнаваме, че ратуването за обща кауза с католиците е чувствителна тема за много европейски протестанти. Предците на някои от вас са били преследвани от католиците. Някои от вас вероятно все още се сблъскват с католическо противодействие в отделни сфери. Вероятно някои от вас са напуснали Католическата църква, след лично посвещение на Исус Христос и понеже не са чували Евангелието в католическа църква. Затова навярно се отнасяте отрицателно към всяко усилие, което изглежда признава католиците като братя по вяра. Разбираме вашите притеснения. Те ни помагат да държим правилния богословски курс. Бих ви помолил обаче да отделите време, за да се информирате по-добре и да не се изказвате публично, водени от спекулации или неточни сведения. Макар че не мога да го докажа статистически, аз вярвам, че в днешната Католическа църква става едно завръщане към Библията. И съм убеден, че либералното крило на тази църква преживява драстичен упадък.

Какво можем да направим понастоящем?

1. Трябва да проявяваме видима християнска любов към римокатолиците, особено там, където има гонения срещу християните или където конфликтът между протестанти и католици има дълга история.

В Йоан 13:34,35 Исус ни казва: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“. Според мен Франсиз Шефър беше прав със заявлението си, че Исус е дал на наблюдаващия ни свят правото да оценява принадлежността ни към Него въз основа на осезаемата ни любов към другите християни. Смятам, че това е вярно и по отношение на католиците. Затова трябва да търсим начини протестанти и католици да практикуват осезаема любов от най-високо до местно ниво, за да потвърдим своето ученичество. Такава любов трябва да признава и да се вглежда в историята на конфликтите между двете общности.

Не всички от нас могат да имат срещи на кафе с папата, но мнозина от нас могат да обядват заедно с католически свещеник или с друг католически обществен деец и просветител. Това трябва да доведе до градивни разговори. Не се страхувам, че много от нас могат да станат католици, нито пък очаквам много католически свещеници или дейци да станат протестанти. Целта е просто да имаме видима любов, удостоверяваща истинността нашето искрено ученичество.

2. Нуждаем се от широкообхватни евангелско-католически усилия за изясняване и изказване на философските основания на обществото, не само в рамките на западната цивилизация, но и заради преследваните църкви в останалата част на света.

В края на 2015 г. консултативната среща в Тирана по въпросите на дискриминацията, гонението и мъченичеството на християни, с участието на представители на Ватикана, Световния евангелски алианс, Световния съвет на църквите, Петдесятното световно сдружение и други, излезе с декларация. Последната съдържаше доста дълъг списък от неща, които трябва да се предприемат в отговор на изключителните гонения срещу християни в наши дни. Ние единодушно призовахме всички образователни институции да „осигурят възможности и да разработят пособия за обучение на младите хора относно човешките права, религиозната толерантност, изцелението на паметта и преодоляване на враждите от миналото, както и на мирни средства за потушаване на конфликти и помирение“.

Задачата остава до голяма степен неизпълнена. Смятам, че спешно трябва да разработим съвместни, широкообхватни евангелско-католически издателски и образователни програми, които разясняват философските принципи, върху които е изградена западната цивилизация. Такива усилия не изискват промени в нашето богословие, нито пък съвместно участие в тайнствата. Те трябва да преследват три цели:

1. Публично представяне на достоверността на християнския светоглед, като подготовка за евангелизиране.
2. Укрепване на основите на западната цивилизация, с надеждата да опазим своите свободи и за в бъдеще.
3. Промяна на положението на преследваните християни към добро, особено извън западния свят.

За да достигне пълния си потенциал, такава образователна програма трябва да се осъществи на повече езици, не само на европейските. Към момента си мисля за арабски, мандарински китайски, руски и виетнамски. Това ще изисква сериозна инвестиция на време, талант и финанси. Като малка първа стъпчица в тази посока, две мои книги, посветени на човешките права, бяха публикувани съвместно от Световния евангелски алианс и мозъчен тръст, подкрепян от Ватикана. За мен това е доказателство, че такива усилия са осъществими на дело. Но продължението на тези стъпчици означава да започнем гигантски маратон, с работа на няколко от големите световни езици.

Трябва да бъдем донякъде предпазливи в очакванията си от съвместната работа с католици. Но не бива да се съмняваме, че в Католическата църква има милиони наши скъпи братя и сестри. Мнозина споделят нашия основен светоглед, макар и да имаме богословски различия. Трябва да търсим истинско общение и да съзираме възможностите за съвместна дейност по едно ново евангелизиране на Европа.