Забележителна особеност в нощта на Великден е, че в църквите се появяват хора, които почти никога не ходят там. Привлича ги нещо мистериозно, неосъзнато и неразбираемо. Какво се крие всъщност зад това привличане? Има хора, които не се смятат за християни, но на Великден се грижат да имат у дома поне шарени яйца и великденски сладкиши​​​​​​​. Тъй като ние с вас сме разумни, цивилизовани хора, би било добре да разберем защо е така. Какво общо има всичко това с християнската традиция? Или може би това са просто останки от езичеството?

О, блажена нощ, ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада. Писано е, че тази нощ ще засияе като ден и ще стане източник на светлина за твоята радост. Светата тайна на тази нощ побеждава злото, измива вината и възвръща невинността на грешниците и радостта на скърбящите. Тя разсейва омразата, огъва твърдостта на силните и насърчава хармонията и мира. О, наистина славна нощ, ти свързваш земята с небесата, а мъжете и жените - с техния Създател!

Ние не се покланяме на празния гроб, а на възкръсналия Христос! Погледът ни не е насочен към мълчаливия надгробен камък, а към скинията, която пази Живия в Евхаристията. Наистина, въплъщението на Господа има всички характеристики, типични за човешкото раждане, но приликите са съпроводени с разлика в природата:

Днес нашият Господ Исус Христос е на Кръста и ние празнуваме, за да знаеш как Кръстът е повод за радост и духовно тържество. Преди кръстът е означавал презрение, но днес Кръстът е почитан; преди е бил символ на осъждане, но днес е надежда за спасение. Той наистина се е превърнал в източник на безброй благословии; освободил ни е от заблудите, просветлил е седящите в мрака, помирил ни е с Бога, превърнал ни е от врагове на Бога в Негови приятели и направил близки тези, които бяха далеч.

Смирението насърчава смирение, образецът поражда подражатели, а свидетелството подтиква към служение. „Всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях.“ (Йоан 14:12): това е обещанието на Христос към Неговите ученици и към всички, които Го следват. Потресаващо е да си мислим, че можем да направим нещо, дори само равно на онова, което Той е извършил, а да си мислим, че можем да направим по-велики неща е невъобразимо! И все пак, именно това е обещано от Онзи, който е Свидетелят par excellence, а историята на Църквата по целия свят непоколебимо ни разказва за изпълнението на това обещание.

Нека вникнем в тайната на кръстната смърт, за да не би някой изведнъж да каже: „Ако Той трябваше да умре, това не бе срамна или позорна смърт, а смърт, която имаше нещо достойно в себе си.“ Знам наистина, че мнозина, презирайки името на Кръста, отстъпват от истината, докато Кръстът съдържа в себе си велик смисъл и голяма сила. Тъй като Христос бе изпратен да отвори пътя към спасението за всеки, дори за най-нископоставения човек, сам Той се смири, за да може да ги избави.

Разходката по местата, където е живял Исус, и тихата молитва, са едни от най-красивите преживявания, които може да има един християнин. Но нещо дори още по-смислено е да превърнем сърцата си в гостоприемно място, където Христос може да продължи да ходи днес.

Милосърдието не е нищо друго, освен да приемеш любов и на свой ред да я отдаваш. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим нуждите на света, на нашите градове и на всички край нас. Много хора, както близки, така и далечни, очакват някой да обърне лице към тях, да им протегне ръка, за да се изправят отново. Тази ръка може да бъде моята или вашата!

Всеки човек се стреми да избегне смъртта; да я приемеш и победиш е възможно за тези, които са братя и сестри в Христа, победителя на смъртта. Невидимият Бог стана видим, а кръвта, която проля на Кръста свидетелства за това. А още по-велико свидетелство откриваме във Възкресението, към което всички ще бъдем призовани един ден.