Големият сблъсък с несторианството

На 10 април 428 г., преди 1590 години, за архиепископ на Константинопол е ръкоположен Несторий. По произход той бил от Германикия, провинция Сирия, а негов учител във вярата бил знаменитият библейски екзегет Теодор Мопсуестийски. Като свещеник и монах в един манастир недалеч от имперската столица, Несторий бил спечелил признание като даровит проповедник. Издигането му до влиятелния църковен сан ще доведе обаче до дълбоки сътресения в Църквата. Бидейки твърд противник на арианската ерес, Несторий ще изпадне в противоположна заблуда.

Арианите учели, че Христос е сътворено същество. За да опровергае това и други техни твърдения, Несторий изтъквал, че в Него божественото естество се съединило с човешкото подобно на човек, който влиза в палатка или облича дреха. Отказвайки да приеме Христос за единна Личност, той Го възприемал като съчетание на две природи, които оставали така различими, както при съединяването на два различни индивида.

Несторий отказвал да нарича Дева Мария „Божия майка“. „Младенецът, роден от утробата ѝ, бил просто човек“, казвал той. Затова човешките дела и страдания на Исус били просто проявления на човешкото Му естество, а не на божественото в Него. Да се заявява, че Мария е Богородица, би означавало да се твърди, че някога Бог е бил на възраст от няколко часа. „Ала Бог никога не е бил невръстен младенец“, настоявал Несторий.

Същевременно той не отричал, че Христос има божествено естество. Напротив, според него единственият правилен начин да защитим Христовата божественост бил да не изпадаме в поклонение на едно човешко дете. Божията природа не може да се роди от жена. Несторий развил доводите си в цялостен аргумент, като изтъквал, че апостолите и ранните църковни отци никога не са използвали понятието „Богородица“ (theotokos). Вместо това той предложил Дева Мария да се бъде наричана „Христородица“ (Christotokos). Но цариградският епископ не успял да реши богословския въпрос и да представи правилно този Исус, Когото познаваме от Светото Писание: напълно Бог и напълно човек.

Патриархът на Александрия Кирил осъдил категорично произведенията на Несторий, като издал 12 анатеми срещу него. Несторий отговорил по подобаващ начин. И двамата били хора с твърд характер и богословският им сблъсък бързо прераснал в яростно противоборство. Кирил потърсил подкрепа от римския папа Целестин, който заплашил Несторий с бързо отлъчване от Църквата, ако не се отрече от възгледите си. Нямало никакви изгледи за помирение.

През 431 г. император Теодосий II свикал събор в Ефес, за да се обсъди спорната тема и да се намери приемливо решение. Кирил Александрийски и неговите съмишленици действали бързо и ловко. Те съумели да отстранят Несторий, преди поддръжниците му от Сирия, между които патриархът на Антиохия, да пристигнат на събора. Римският папа подкрепил хода на Кирил. Несторий бил низвергнат от своя сан. Първоначално той се оттегля в манастир в Антиохия, а впоследствие е изпратен на заточение в Горен Египет, в църковния диоцез на Кирил Александрийски. Днес някои богослови, които изследват творчеството на Несторий, смятат, че възгледите му били изтълкувани погрешно и вероятно не са били отявлено еретични.

Но привържениците на Несторий не отстъпили без битка. В областите, които тогава били под контрола на Персия, те създали своя собствена църковна общност („Църквата на Изтока“). Първоначално тя била силна и организирала евангелизаторски мисии, които достигнали до далечния Китай. Несториански църкви изникнали в Арабия, Индия, Тибет, Малабар, Тюркестан и Кипър. Някои от тях съществуват и днес, особено в Ирак, макар че са по-скоро традиционни общности, без активен духовен живот. Някои от тях възстановяват общението си с Римокатолическата църква през XVI век и днес са обединени в т.нар. „Халдейска Католическа църква“.

Отчасти поради споровете с несторианството, Църквата изработва разширена вероизповедна формула относно личността на Исус Христос. Тя е утвърдена на IV Вселенски събор в Халкедон през 451 година. Събраните 630 епископи заявяват, че две естества, божествено и човешко, са съединени в една Личност, Исус Христос.

„Следвайки светите отци, всички единодушно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Исус Христос, съвършен по отношение на божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха…“