Евсевий, първият историк на Църквата

Представете си, че сте оцелял член на организация, която съществува от три века, но е била поставена извън закона. От вас се иска да напишете история на своите съмишленици. Само че вашите хора са в нелегалност. Държавната власт е искала да ги унищожи. Мнозина от водачите им са арестувани и убити, много техни книги и писма са изгорени. Вашата група не е оставила никакви паметници на културата, нито пък следи в обществените обичаи – имате твърде малко данни, от каквито се нуждае един историк, за да възстанови картината на случилото се. И сякаш за да стане задачата ви още по-трудна, вашите хора са пръснати по почти целия познат свят. Възможно ли е изобщо да се съшие историята им в едно цяло?

С такъв Сизифов труд в началото на IV век се нагърбва Евсевий от палестинския град Кесария. „Неговите хора“ били християните, които римската власт била преследвала – с известни прекъсвания – в продължение на почти три столетия. Възкачването на император Константин на престола донесло мир на вярващите. Най-сетне историята на Църквата можела да бъде разказана свободно.

Евсевий бил подходящият човек за целта. Той вече бил изготвил хронология на Библията и на ранната Църква („Всеобща история“), опитвайки се да определи датите на Христовата смърт и възкресение, както и на последвалите събития. Това било трудно начинание, тъй като в онази епоха се употребявали най-различни календари. Необходима била внимателна съпоставка между събитията, датирани според един или друг календар. Такава е направена по забележителен начин, като събитията са подредени в успоредни колони от таблица.

Сирийски ръкопис на „Църковна история“, съхраняван в Националната библиотека на Русия (източник: Wikipedia)

Десеттомната „Църковна история“ от Евсевий безспорно е най-авторитетният труд върху ранната християнска история, достигнал до нас. Особено ценно е, че авторът привежда цитати от много източници, които са вече изгубени. Големият му интерес към най-разнообразен исторически материал е същинско благословение за съвременните християни. Евсевий проследява линиите на апостолската приемственост в няколко ключови града. По този начин ние научаваме как се е разраствала Църквата в метрополиите. Освен това, Евсевий старателно записва свидетелствата за много вярващи, които са страдали за Христа. И разбираме, че Църквата през първите си векове буквално се е подхранвала от кръвта на своите мъченици.

Евсевий е бил добър екзегет и проявява отчетлив интерес към тогавашните дебати кои книги трябва да влязат в канона на Библията. Той запознава читателите си с различни възгледи по темата. Благодарение на неговия труд ние научаваме доста за начина, по който е съставен Новият Завет. Църковният историк от Кесария проследява също развитието на различни ереси. Това ни носи ценни познания за предизвикателствата, пред които е било изправено ортодоксалното християнство през първите векове на Църквата. Но главният принос на Евсевий е старателното описание как Бог е съхранил Църквата и е изливал благодатта Си върху нея. В „Църковна история“ не е подмината и трагичната съдба на евреите и техните спорове с християните.

Датата на раждане на Евсевий не е известна; съвременните изследователи я поставят между 260 и 265 година. По това време неговият роден град се е бил превърнал в център на християнското образование, чрез дейността на известния богослов Ориген. Евсевий става възпитаник на Оригеновата школа и през 314 г. е ръкоположен за епископ на Кесария. Като ерудиран и учен човек, той се ползва с благоволението на самия император Константин. Затова е поканен да вземе участие в Първия вселенски събор в Никея през 325 година. Възгледът му за Христос клони към арианството, но в крайна сметка Евсевий подписва Никейския символ на вярата. В знак на признателност към императора, той написва след смъртта му похвалното слово (панегирик) „За живота на Константин“.

Евсевий умира на 30 май 339 година, на 74-годишна възраст. Той оставя след себе си също така обширни коментари върху книгата на пр. Исаия и Псалтира, география на Библията („За имената на местата, споменати в Светите Писания“) и издание на Новия Завет, снабдено с таблици на паралелните пасажи в Евангелията. Автор е и на апологетични съчинения, в които се опитва да покаже превъзходството на християнството над езическите вярвания и философия: „Подготовка за Евангелието“ и „Доказателство на Евангелието“. Към края на живота си Евсевий написва и житие на мъчениците от Палестина, които е познавал лично. Безспорно е обаче, че най-важният му принос към Църквата е неговата „История“. Неговото име винаги ще се свързва с тази забележителна творба – защото тя възстановява епохата на ранното християнство.