Завет

Зав­ет, в юдео-хрис­ти­ян­ския сми­съл на по­ня­ти­е­то, оз­на­ча­ва до­го­вор, спо­год­ба, обе­ща­ние склю­чен меж­ду две или по­ве­че стра­ни. То­ва е ле­гал­на фор­ма на до­го­во­ре­ност, ко­я­то има за­дъл­жа­ващ ха­рак­тер. За­вет мо­же да бъ­де склю­чен:

• меж­ду хо­ра – в то­зи слу­чай той ре­гу­ли­ра оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки, тър­гов­ски, со­ци­ал­ни и лич­ни съг­ла­ше­ния. Бра­кът се до­бли­жа­ва до то­ва опре­де­ле­ние за за­вет.
• меж­ду Бо­га и хо­ра­та – в Биб­ли­я­та и в хрис­ти­ян­ско­то бо­го­сло­вие е по­ста­ве­но уда­ре­ние имен­но вър­ху то­зи вид от­но­ше­ния.

В един по-раз­ли­чен и пре­но­сен сми­съл за­вет се из­пол­зва ка­то на­ри­ца­тел­но за две го­ле­ми гру­пи кни­ги в Биб­ли­я­та на­ре­че­ни съ­от­вет­но Стар и Нов зав­ет.

Еврейската дума за завет е berith, a в гръцката Септуагинта – diatheke. Библията ни дава много примери за завети – с Ной, Авраам, народа на Израел, Давид както и Новия завет. Всеки завет има страни, изисквания, състоящи се в права и задължения и знак, който функционира подобно на подписа в съвременните договори. Често към него са добавени санкции в случай на неизпълнение (Второзаконие 29-30 е много ясен пример). Официалното влизане в сила на завета е съпроводено със заклеване, жертва или някакво друго символично действие.

Заветите могат да бъдат различни видове – временни или вечни, условни (валидността им зависи от изпълнението на поетите условия от всяка от страните) или безусловни (едната страна приема определени задължения независимо от действието или бездействието на другата), едностранни или двустранни (в зависимост от това дали едната страна едностранно диктува условията или не). Всички завети, които Бог сключва с хората са едностранни, но в същото време те винаги са израз на Неговото желание да благославя и да направи добро и никога не са продиктувани от някаква лична нужда или липса на нещо, което Той цели да придобие по този начин.

Най-важен за християните е Новият завет. Страните в него са Господ Исус Христос и всички, които вярват в Него. Съдържанието на завета е обещание за спасение на основата на упражнена вяра в Христос (виж Евангелие от Марк 16:16). Знакът на завета е тайнството Господна трапеза или евхаристия, която се празнува от всички християни (виж Евангелие от Матей 26:26-27). Тя сочи към кръстната смърт на Христос за греховете на хората. Това е жертвата, чрез която заветът влиза в сила.