Теодицея
Терминът теодицея (или теодикея) идва от гръцкото theos – „бог“ и dike – „справедливост“, което означава „оправдаване на Бога“. Въведен е от немския философ Готфрид Лайбниц през 1710 г.
Теодицеята се занимава с проблема зло. Тя се стреми да покаже, че е възможно съществуването на Божието всемогъщество, Божията любов и действителността на злото без противоречия. Аргументът на скептиците обикновено се състои в това, че при очевидното съществуване на злото, трябва да пожертваме или всемогъществото, или любовта (добротата) на Бога. Получава се дилема. Ако Бог не може да предотврати злото, се оказва, че Той не е всемогъщ. Ако пък не желае да се справи с него, то тогава Той не би бил добър.
Някои поставят под въпрос Божията доброта. Други омаловажават или отричат всемогъществото за сметка на един ограничен Бог. Трети пък настояват, че това, което ни изглежда да е чисто зло, всъщност служи за цели, познати само на Бога, или че това е необходимо средство към по-голямо и компенсиращо добро, което не би съществувало в противен случай. Заедно с тези твърдения, съществува силна традиция сред класическите богослови, които настояват, че Бог допуска злото, като средство към по-голямо добро. Предимството на тези подходи е, че дават рационално обяснение, като улесняват значително проблема на теодицеята. Недостатъците обаче са значителни. Очевидно, поставянето под въпрос, било на всемогъществото, било на съвършената доброта на Бога поставя човек извън границите на християнската традиция. Още повече, неортодоксалните алтернативи си имат своята цена. Поставянето под въпрос на божествената доброта, прави вярата трудна, тъй като един морално неопределен Бог е абсолютно ненадежден. От друга страна, поставянето под въпрос на всемогъществото на Бога, заплашва да подкопае надеждата, тъй като един Бог с ограничена сила не би бил способен да преодолее цялото зло и да гарантира окончателната победа на справедливостта и добротата.
Теодицеята се стреми да докаже, че тази дилема е само привидна, и че е възможно съществуването на един, както всемогъщ, така и съвършено добър Бог, въпреки наличието на реално зло в света.
Животът си е страдание и без
Животът си е страдание и без съществуването на Богове,а страданието се причинява от желанието за земни блага,но всеки човек е способен да постигне освобождение от това желание и съответно освобождение от страданието. Диди
Здравей, Диди! Интересно
Здравей, Диди!
Интересно мнение и е правдиво, че животът би бил страдание без съществуването на Бог - ако нямаше Бог.
От друга страна откъде знаем, че страданието идва само от желанието за земни блага? Само на човека ли е присъщо, защото само ние имаме подобно стремление (израждащо се дори в алчност)? Страдат ли животните например, когато ги боли физически?
А какво да кажем за страданието при загубата на близък човек? Наскоро почина баба ми и страданието ми не е породено от желание за нищо материално.
Мисля, че пропускаш нещо в голямата картина на страданието, фокусирайки се само върху страданието, идващо от погрешната ни природа и желанието ни за повече. Възможно е например да огранича своите желания и стремления и да съм безразличен към своите печалби или загуби, но какво да кажем за самотната майка и детето от съседния вход, които страдат от липсата на грижа от любящ баща. Какво да кажем за просяка, обсипан с рани и болести, как ще помогна на неговото страдание, ако стоя безучастен и в съзерцание?
В противовес на виждането, че страданието идва от желанието (ако това е интерпретация на будистката концепция) Бог чрез Исус Христос ни учи, че страданието е причинено от злите помисли на сърцето на човека, не само от желанията му, но и от безучастието ни да се борим със злото около нас. Освен това страданието ще изчезне не като спрем да желаем каквото и да е, а когато коренът на страданието - наличието на зло в нашия свят - бъде премахнат.
Поздрави!
Отворен Теизъм
А какво ще кажете за Отворения Теизъм - Отворени Възможности?
Здравейте! Под “отворен
Здравейте!
Под "отворен теизъм" разбирате идеята, че Бог може би не знае какво ще е бъдещето на света? Така наистина проблемът на теодицеята би могъл "да се реши", защото премахваме в ума си една от двете противоречащи си съставки. Но същевременно осакатяваме представата си за Бога, какъвто в действителност е. Ако Бог не знае какво ще се случи утре или как ще завърши съдбата на целия ни пропит със зло свят, как бихме Му се доверили за нашия живот, всекидневни нужди и копнежите ни?
Нов коментар