Поздрав за най-българския празник
Скъпи читатели и сънародници,
Ако ви попитат кой празник е „най-българският“, какво ще отговорите? Денят на подписването на Сан-Стефанския договор? Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия или пък денят на Обявяването на независимостта? Тези дати безспорно отбелязват ключови събития от историята на нашия народ. И все пак „най-българска“ би била датата, свързана с неговото зараждане. Имам предвид не неговото заселване по нашите земи, а оформянето му като осъзната общност от хора, споени от нещо повече от материалните си интереси и от грижата за своето оцеляване.
Такава общност може да възникне само въз основа на споделени духовни ценности. А пък споделянето им е невъзможно без богат книжовен език, способен да предаде тяхната дълбочина. Християнските мисионери и просветители на българите св. св. Кирил и Методий и техните ученици са осъществили успешно тази мисия още преди много векове. За наше щастие и за наша поука до ден днешен. И не може да има по-български празник от деня, в който Църквата почита тяхната памет и дело.
От името на редакционния екип на нашето списание и на сдружение ХАРТА искам да ви поздравя с наистина прекрасния празник! Като дам думата на самия св. Константин-Кирил Философ:
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо Божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона Божи,
Закона – писмен и духовен,
Закон, откриващ рая Божи.
Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
как ще разберете това Божие чудо?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
човека правят да е като камък,
но много повече безкнижната душа
във человеците е мъртво нещо.
За всичко туй когато мислим, братя,
изказваме виделина пристойна,
която ще изтръгне всички хора
от похотта и плътския живот,
та да не би с разсъдък неразумен,
щом слушате на чужда реч Словото,
да го не чувате подобно мед звънтяща (по I Кор. 13:1).
А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
„Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни“ (по I Кор. 14:19).
Тези напоителни слова днес са трудно разбираеми за повечето българи. Не само защото носят забравеното християнско послание и неговите ценности. Те носят българския език в неговата изначална мощ, която е също забравена или пренебрегвана.
Сдружение ХАРТА съществува, за да донесе отново посланието на Евангелието в неговата пълнота и неговите ценности на съвременните българи – като използва и разработва богатството на нашия език. Мисията на братята Кирил и Методий отново е актуална и спасителна за обеднелия духом и отчаян наш народ. Макар и в малък мащаб, ние сме последователи на тяхното дело и се нуждаем от вашето разбиране, морална подкрепа, съпричастност и съдействие. Благодарим на всички съмишленици и честит най-български празник!
Нов коментар