Страстната седмица: Велики вторник

„И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят, но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.“

Исус изглежда е магнетична личност. Така Го описва евангелист Лука (гл. 19, ст. 47, 48). Хората са „прилепнали към Него да Го слушат“. Разбира се, не всички са прилепнали. Разбираме, че някои „се стараят да Го погубят“. Не е ли странно? Само преди два дни всичко е изглеждало нормално. Можело е да се говори на неутрални теми. След това се чуват слухове, че Исус от Назарет ще идва на празника – същият онзи, за когото се говорят толкова невероятни неща. Сега ти се отдава възможност лично да прецениш кое е истина и кое е лъжа. Някои твърдят, че бил вече тук – виждали са Го в храма. Отиваш там от просто любопитство и „прилепваш да Го слушаш“… Може би това, което говори, се докосва точно до онези неща, отдавна погребани някъде в съзнанието ти и за които никой не говори? Нима това не е опасно? Или просто личността Му ти вдъхва доверие – откриваш, че по неволя си започнал да се отнасяш към един непознат като към един от близките си приятели? Сега вече няма неутрални теми. Целият град говори за Него и човек – без да го иска – започва да търси своето място: дали ще е от онези, които Го харесват, или от онези, които се стараят да Го погубят?

С присъствието Си Исус поляризира мненията в града. Това положение напомня за едни Негови думи към учениците, казани по-рано: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка ѝ, и снаха против свекърва ѝ“ 1 Има мир, който често се стараем да запазим по една единствена причина: В тихите води нещата могат да останат сиви. Тихите води са ни нужни, за да изградим своя облик в обществото. Нужни са ни предсказуеми ситуации, в които знаем какво ще направим и какво ще кажем. Ако за момент обаче изгубим равновесие, излизат наяве неща, които дълго време са оставали скрити – както за околните, така и за нас самите.

С поведението Си в Храма на предишния ден – когато преобръща масите на търговците и ги изгонва оттам – Исус задълбочава водовъртежа на обществените настроения в града. Това пък за какво!? В края на краищата, толкова хора са дошли в града от провинцията, за да вземат участие в празника. Общината се е погрижила да си набавят всичко необходимо за поклонението. Освен това, рентата, която търговците плащат за да отворят сергия в Храма, ще закърпи някои бюджетни дефицити. Изведнъж се появява Някой, Който твърди, че е наследник на цар Давид, и вместо да събира овациите по улиците, се бърка точно там, където не Му е работа.

Реакцията спрямо извършеното от Исус в понеделник, идва едва на следващия ден. Вероятно целият понеделник е бил запълнен с разглеждане на жалби от страна на търговците, а вечерта е трябвало спешно да се свикат комисията по вероизповеданията, комисията по бедствията и авариите, комисията по безопасността и социалното подпомагане на гражданите и комисията за мирния преход към национална автономия, за да се реши как да се накаже това неочаквано нарушаване на реда. Не можем да пуснем полицията. Исус вече е привлякъл солиден „плаващ електорат“. Неговата постъпка ще втвърди привържениците Му. Трябва да Го ангажираме в обществен дебат. Имаме ли подходящи хора за тази цел? Съставят се списък с въпроси и стратегия за водене на дебата, чиято крайна цел е общественото дискредитиране на Исус и създаване на основания за подвеждане към съдебна отговорност. Стига се до съгласие, че централният въпрос трябва да бъде същият, който спонтанно излиза на предишния ден в ефир в интервюто на лидера: „Кой е този, бе!?“ Затова записват като точка първа във въпросника: „С чий авторитет вършиш това?“

Няма да предавам репортаж от случилото се. Той може (и си струва) да се прочете тук и тук. Следвайки своите водачи, народът решава, че програмата за празника включва въпроси към Исус. Затова цял ден Той отговаря на въпроси от публика с най-различен произход. Интересно е с колко различно отношение подхожда към всеки въпрос. Въпроса за авторитета Той просто връща обратно в тяхното поле: „Наистина ли не знаете отговора или целите нещо друго?“ Реакцията им издава разбиране, че Исус притежава авторитет, който е нещо повече от просто разрешително. С отговора на въпроса на представители на философския факултет (по нашумелия по онова време казус с повторните бракове, който, както се знае, води до логическо противоречие ако приемем, че има възкресение), Исус кротко, но уверено поправя техните фундаментални допускания. А на въпроса за „най-важната заповед“ Исус отговаря с готовност: „Добър въпрос. Благодаря, че попитахте!“

Случва се така, че необичайната обстановка и продължителната сесия на въпроси и отговори позволяват на всеки да се огледа като в огледало. Позволяват и на околните да преценят кой кой е и за какво се бори. Това може да бъде смущаващо. Дълго и внимателно граденият обществен облик се разбива на парчета… Всичко това не би се случило, ако водите не бяха размътени.

Интересно. Ако наистина приемем, че религиозните водачи по времето на Исус са се притеснявали, че големите Му претенции ще създадат проблеми с римските власти, дали не са започнали да разбират точно на този етап, че войната, която Той води, се води на друго поле? И дали не са започнали да осъзнават, че грешат по отношение на военните ресурси, с които Той разполага в тази битка?

• 1. Матей 10:34–35