Силата на една неприемлива вест

„Къде е ученият? Къде е религиозният водач? Къде е философът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост цялата светска мъдрост? Понеже тя не помогна на света да познае Бога, Бог в своята божествена мъдрост избра чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.“

Ако смятаме, че вестта за разпятието и възкресението на Исус Христос е неприемлива за нашите съвременни умове, тези думи на апостол Павел (свободен превод на 1 Кор. 1:20–21) ни напомнят, че това не е нещо ново. Също толкова неприемлива е била тя и за своите съвременниците – независимо от култура, география, обществено положение, образование – универсално неприемлива. И все пак, 2000-годишната история на тази вест, свидетелства, че тя е също така универсално приемлива – независимо от култура, география, обществено положение, образование.

Този парадокс е заложен още тогава – когато първите християни (още преди да бъдат наречени така) започват да проповядват разпнатия и възкръснал Исус Христос като един не просто юдейски, а вселенски цар. Именно този парадокс според цитирания апостол Павел изявява неимоверната вътрешна сила на това послание. Нещо, което не е добре дошло, все пак си прокарва път в един враждебен и объркан свят. Тези, които викат „Благословен този, който идва в Господнето име!“ крещят „Разпни го!“ една седмица по-късно 1, а после „ужилени в сърцата си“ питат сконфузено учениците на същия рзпнат Исус „Какво да сторим, братя?“ 2 Високопоставени религиозни водачи първо търсят одобрението на Исус, после искат да го убият и в крайна сметка успяват. А когато изцелителната сила чрез ръцете на неговите ученици свидетелства за неговото възкресение, си казват: „Пазете се да не би да се окажем богопротивници!“ 3

Подобни малки или големи драми продължават и днес. И днес те говорят за силата на това послание, което преобразява отделни животи, цели общности и има намерение да преобрази целия свят. Поставя предизвикателства, които са трудни за преодоляване ако не подходим към тях с нещо повече от хладна преценка. Не отговаря на нашите очаквания, но отговаря на нашите нужди. И така, някои остават враждебни към него, други имат смелостта да бъдат объркани, а някои стигат до вяра и чрез нея – и до любов.

Посланието на разпнатия и възкръснал Исус Христос поставя ясни вододели. Погледнато отвън, то е глупаво според начина, по който сме свикнали да мислим. Погледнато отвътре-навън, цялата мъдрост на света е като сапунена опера – имитирайки живота, но пропускайки най-важното от него.

Не е ли това достатъчно основание да му обърнем внимание?

• 1. При влизането на Исус в Йерусалим и след това на Разпети петък, по време на съдебния процес, проведен от покуратора Пилат, описани и в четирите евангелски разказа (например в Мат. 21:4–9 и 27:19–23)
• 2. Осъзнали мащаба на вината си седем седмици след възкресението на Исус, на събитието, дало началото на християнския празник Петдесетница, когато „изпълнени със Светия Дух“, неговите ученици за пръв път проповядват публично разпнатия и възкръснал Исус. (Деания на апостолите, 2:37)
• 3. Думи на фарисейския водач Гамалиил при един от арестите на апостолите от Синедриона (Деяния на апостолите 5:33–39)