Любовта на родителя към детето

Проблемът

„Той беше толкова добро момче, така добре възпита­но“ – бяха първите думи на отчаяните родители, докато разказваха тъжната си история в кабинета ми за консултации.

Да, той изглеждаше доволен и никога не ни създаваше излишни проблеми. Бяхме сигурни, че заниманията му са естествени – разни спортове, бейзбол и всичко останало. Винаги се биеше с брат си и сестра си, но това е обикновено братско съперничество, нали така? Като изключим това, Том никога не е бил истински проблем за нас. Понякога е потиснат и задълго остава в стаята си. Но никога не е бил неучтив, непослушен или груб. Баща му се грижеше за това. Има едно нещо, което определено знаем, че е схванал изцяло, и то е дисциплината. Всъщност, това е най-чудно от всич­ко. Как може едно толкова дисциплинирано дете внезапно да се сприятели с невъзпитаните си връстници и да започне да прави онова, което те правят? И да се отнася така с възрастните и с родителите си. Те лъжат, крадат и пият алкохол. Не мога вече да му имам доверие. Не мога да раз­говарям с него и той не желае да разговаря с мен. Стана толкова мрачен и мълчалив. Вече дори не ме поглежда и изглежда не желае да има нищо общо с нас. И така лошо се държи в училище тази година.

Нека да помисля – отговори госпожа Смит, – сега той е на 14. Първото, което забелязахме, бяха оценките му. Преди около две години. През последните няколко месеца в шести клас, забелязахме, че започва да се отегчава първо в училище, а после и от другите неща. Започна да ненавижда ходенето в църква. По-късно загуби дори интерес към при­ятелите си и все по-често оставаше сам, обикновено в стаята си. Говореше все по-малко и по-малко. Но нещата истински се влошиха, когато постъпи в гимназията. Том загуби интерес към любимите си занимания – даже към спорта. Тогава скъса изцяло със старите си приятели и започна да излиза с момчета, които обикновено имаха неп­риятности. Отношението на Том се промени – заприлича на тяхното. Той не държеше на оценките и не учеше. Тези негови приятели често му навличаха неприятности. А ние опитвахме всичко – продължи госпожа Смит. – Първо го биехме. После му отнехме някои права – да гледа телевизия, видео и т.н. Веднъж го лишихме от тях за цял месец. Опит­вахме се да го възнаграждаваме за правилното му поведе­ние. Смятам, че пробвахме всички препоръки, които сме прочели или чули. Наистина не знам дали някой ще може да помогне на нас и на Том. В какво сгрешихме? Дали сме лоши родители? Бог ни е свидетел, че сме положили достатъчно усилия. Може би е даденост? Може би е нещо наследствено в Том? Може би е физиологично? Но нашият педиатър го прегледа преди няколко седмици. Трябва ли да го заведем при специалист по жлезите? Трябва ли да се направи електро-енцефалограма? Нуждаем се от помощ. Том се нуждае от помощ. Ние обичаме нашето момче, д-р Кембъл. Какво да сторим, за да му помогнем? Нещо трябва да се направи.

По-късно, след като господин и госпожа Смит излязоха, Том влезе в стаята. Бях впечатлен от естествените му приятни маниери и привлекателния му външен вид. Погле­дът му беше сведен и когато трябваше да ме погледне, го правеше само за момент. Макар да бе очевидно, че е умен младеж, Том използваше само кратки, резки фрази и измърморвания. Въпреки всичко, когато се почувства достатъчно предразположен, за да разкаже своята история, Том всъщ­ност представи същия фактически материал, който бях чул от неговите родители. Отивайки по-нататък, той каза:

— Никой не го е грижа за мен освен приятелите ми.

— Никой ли? – запитах аз.

— Е, може би, родителите ми. Не зная. Струва ми се, че са го правили, докато бях малък. Мисля, че сега това не е толкова важно за тях. Всичко, което действително ги ин­тересува са работа, приятели, заниманията им, такива неща. Те не се интересуват от нещата, които правя. Не им влиза в работата. Искам просто да се махна от тях и да живея своя собствен живот. Защо толкова се безпокоят за мен? Никога преди не са го правили.

В процеса на разговора стана ясно, че Том е твърде потиснат, тъй като никога не се е чувствал удовлетворен от себе си и от живота си. Откакто се помни. Том е копнял за едни близки топли взаимоотношения с родителите си, но през последните няколко месеца той постепенно се е отказал от тази мечта. Беше се обърнал към приятелите си, които щели да го приемат, но нещастието му продъл­жило да се задълбочава.

Уви, днес това е една обичайна трагична ситуация. Бързо пораснало момче, което, по всичко личеше, се бе държало добре в ранната си възраст. Преди да навърши 12 или 13, никой не бе подозирал, че Том е нещастен. През тези години той е бил добродушно дете с малки изисквания към родителите си, учителите си и всички останали. Така никой не предполагал, че Том не се чувства напълно обичан и приет. Въпреки че е имал родители, които дълбоко го оби­чат и се грижат за него, Том не се е чувствал истински обичан. Да, той е знаел за любовта и грижата на своите родители и никога не е твърдял обратното. Независимо от това, несравнимото емоционално усещане за пълна и безу­словна любов и приемане беше чуждо за Том.

Това наистина е трудно разбираемо, защото родители­те на Том са действително добри родители. Те го обичат и посрещат всичките му нужди по най-добрия възможен на­чин. Който им е известен. Възпитавайки Том, господин и госпожа Смит бяха приложили прочетеното и чутото и бяха търсили съвет от други. А бракът им определено е над средното ниво. Те се обичат и уважават взаимно.

Позната история

Историята на Том е позната. Родителите му го обичат дълбоко. Те са направили най-доброто за възпита­нието му, но нещо липсва. Забелязахте ли какво? Не, не любов. Родителите му го обичат. Основният проблем е, че Том не се чувства обичан. Трябва ли да обвиним родители­те? Дали грешката е тяхна? Не мисля така. Истината е, че господин и госпожа Смит винаги са обичали Том, но никога не са знаели как да го покажат. както повечето родители, те имат смътната представа, че нуждите на детето са храна, подслон, дрехи, образование, наставления и др. Всички тези нужди са били удовлетворени, освен любовта, без­условната любов. Макар любовта да е в сърцата на почти всички родители, предизвикателството е в това, как да я изразят пред децата си.

Аз вярвам, че въпреки съвременните проблеми, всички родители, които искрено желаят да отговорят на нуждите на детето, могат да се научат да го правят. За да му дадат всичко, на което са способни, през краткото време, в което са с него, всички родители трябва да знаят как да обичат детето си истински.

Мисля, всички родители ще се съгласят, че възпитание­то на детето е особено трудно днес. Една от причините е, че голяма част от времето на детето е под контрола и влиянието на другите – училището, телевизията, съседите, връстниците. Затова много родители смятат, че независимо от техните усилия, резултатите едва ли ще бъдат големи.

Вярно е обратното

Вярно е точно обратното. Всички изследвания, които съм чел, твърдят, че семейството винаги печели неоспори­мо. Влиянието на родителите далеч надхвърля всяко друго. Семейството печели превъзходство, определяйки колко щастливо, сигурно и стабилно е детето; как се разбира с възрастните, връстниците си и проблемните деца; колко уве­рено е в себе си и в способностите си; колко е привързано или колко е затворено; как реагира в необичайни ситуации. Да, въпреки многото развлечения за детето, домът има най-силно влияние върху него.

Но домът не е единственото нещо, което определя какво ще излезе от детето. Добре е да не правим грешка, като обвиняваме семейството за всеки проблем или разо­чарование. За да бъдем справедливи и последователни, мис­ля, че трябва да обърнем внимание на второто най-силно влияние върху детето.

Вроден темперамент

В действителност има много вродени темпераменти. Досега са идентифицирани 9. Изследването, което ни предостави тези сведения, е осъществено от Стела Чес и Александър Томас. Сведенията са публикувани в тяхната книга Темперамент и смущения в поведението при децата (Ню Йорк, Юнивърсити Прес, 1968).

Тази книга е призната за класика и е голям принос в света на науката за поведението. Необхо­димо е много време, за да се обясни защо децата имат точно такива индивидуални характеристики, каквито про­явяват. Това ни помага да си обясним защо някои деца се поддават по-лесно на възпитание от други. Защо някои деца са по-любеобвилни или лесни за отглеждане? Защо деца, отглеждани в едно и също семейство или при много близки обстоятелства, могат да бъдат толкова различни? Д-р Чес и д-р Томас най-добре от всички ни показват, че промяната у децата се определя не само от домашната среда, но и от личностните им особености. Това е дало чудесни резултати в облекчаването на обвиненията, отп­равяни към родители на проблемни деца. Мнозина (включително и професионалисти) имат злочестия навик да заключават, че родителите са виновни за всичко, свър­зано с техните деца. Изследванията на Чес и Томас доказват, че някои деца са по-предразположени към трудности от други.

Нека накратко разгледаме тяхното проучване. Описани са девет темперамента, които могат да бъдат разпозна­ти при бебетата. Тези темпераменти не само са вродени (присъстват при раждането), но са и основни характеристики на детето, които го съпътстват и по-нататък. Тези характеристики могат да бъдат видоизменени от детското обкръжение; въпреки това обаче темпераментите са силно вкоренени в детските индивидуалности, не се проме­нят лесно и може да се запазят за цял живот. Нека да видим тези вродени темпераменти:

1. Равнището на жизнеността е степента на двигател­ната активност, която детето притежава по наследство и която определя колко активно или пасивно е то.

2. Ритмичността (редовност срещу нередовност) опре­деля такива функции като глад, хранителен режим, прочис­тване и цикъл сън-будуване.

3. Сближаване или отдръпване е естествената реакция на детето спрямо нови стимули като нова храна, играчка или човек.

4. Приспособимост – бързината и лекотата, с която установеното поведение е в състояние да се видоизменя с оглед на променящите се околни структури.

5. Интензивност на реакцията е количеството енергия, изразходвано като израз на настроението.

6. Праг на ответност е степента на интензивност на стимула, изискващ отговор.

7. Характер на настроението (позитивно настроение срещу негативно настроение): игриво, весело, радостно, дружелюбно Като противоположност на отблъскващо, мрачно, недружелюбно поведение.

8. Разстройването определя ефекта от чуждата, неп­рисъща околна среда върху посоката на настоящото пове­дение.

9. Обхват и продължителност на вниманието е перио­дът от време, в който детето проявява активност, трай­ността на тази активност в зависимост от препятстви­ята.

Както вероятно забелязахте, третият, четвъртият, петият и седмият темперамент са най-решаващи при оп­ределянето дали детето ще бъде лесно или трудно за отглеждане и възпитание. Дете с висока степен на реакция (много емоционално); дете, което се отдръпва в непознати ситуации (отстъпващо); дете, което трудно се приспосо­бява към нови ситуации (не понася промени); дете, което обикновено е в лошо настроение. Тези деца лесно се подда­ват на стресове, особено при високи изисквания от страна на родителите. И за съжаление получават по-малко любов и внимание от страна на възрастните.

Оттук можем да научим, че основните характеристики на детето са в голяма степен свързани с грижите и ласките, които то получава.

Използувайки тези девет характеристики, Чес и Томас въвеждат числени стойности за оценяване на новородени­те деца. Изхождайки от тези числа, те са в състояние ясно да предскажат кои деца ще бъдат „лесни бебета“, което означава лесни за отглеждане, за общуване и за възпитание. Децата, които са трудни за отглеждане, общуване и възпитание са наречени „трудни бебета“. Те ще изискват от своите майки повече, отколкото „лесните бебета“.

По-нататък Чес и Томас сравняват напредъка у децата, в зависимост от типа майчинство, Който те получават. Чес и Томас изследват бебетата с грижовни майки (майки, които желаят децата си и са в състояние да им осигурят любяща атмосфера, където децата се чувстват приети). Двамата изследователи се насочват и към негрижовните майки (майки, които съзнателно или несъзнателно отхвър­лят своите бебета или не са в състояние да им осигурят атмосфера, в която бебетата да се чувстват обичани и приети). Следната графика отразява техните открития:

	Грижовни майки	Негрижовни майки
Лесни бебета	+ +	+ –
Трудни бебета	+ –	– –

Както виждате, „лесните“ бебета с „грижовни“ майки са чудесна комбинация. Тези деца се развиват добре, почти без отрицателни резултати.

„Грижовните“ майки с „трудни“ бебета имат известни проблеми с децата си, но тези ситуации се надмогват от положителните. Общо взето, в любящата атмосфера, осигурена от майката, децата постъпват правилно.

„Лесните“ бебета, с „негрижовни“ майки не се справят особено добре. Те имат повече трудности от „трудните“ бебета с „грижовни“ майки. Техните преживявания са по-скоро негативни, отколкото позитивни.

Както вече вероятно сте забелязали, „трудните“ бебе­та с „негрижовни“ майки са най-нещастни. Тези бедни деца са в толкова трудна обстановка, че неслучайно са наречени „високорискови“ деца.

Така, ако обобщим целия този неоценим материал, ще започнат да изплуват някои изключителни факти. Преди всичко, това, как детето се справя в света, не зависи само от домашната среда и родителите. Основните вродени характеристики на всяко дете имат силно влияние върху неговото развитие, напредък и зрялост.

Тези черти също въздействат и често определят колко лесно или трудно за отглеждане е детето и колко проблем­но може да бъде то за своите родители. Това от своя страна влияе на родителското отношение към детето. Става дума за една двупосочна улица.

Важен извод, който родителите трябва да научат, е, че въпреки вродения у детето темперамент начинът на отглеждане е по-важен и определящ за детските постъпки. Вгледайте се отново в графиката. Макар „трудното“ дете да е по-трудно за възпитание, емоционалните грижи са оказали решаващо влияние при крайния резултат. Родите­лите могат да променят този вроден темперамент в положителна или отрицателна насока.

Средата

Истинската любов е безусловна и трябва да бъде изя­вена във всички взаимоотношения. Осно­вата на здравите взаимоотношения с нашето дете е безу­словната любов. Само този вид взаимоотношение на любов може да осигури пълноценното разгръщане на детските възможности. Само тази основа – на безусловната любов може да даде разрешение на проблеми като усещането за обида, за липса на любов, на вина, страх, несигурност.

Единствено, ако взаимоотношенията ни са основани на безусловната любов, можем да бъдем сигурни, че детето ни е възпитавано правилно. Без тази основа е невъзможно да разберем своето дете, неговото поведение, нито да се справим с непослушанието му.

Безусловната любов е своеобразна пътеводна светлина в отглеждането на нашето дете. Без нея ние родителите, бихме действали на тъмно – без всекидневните ориентири, които да ни посочат къде сме и какво трябва да правим по отношение на детето си. С тази основа ние знаем къде сме. Къде е детето ни и какво трябва да направим във всички области, включително и при наказанието. Само с тази ос­нова ние имаме крайъгълния камък, върху който можем да градим нашето познание относно всекидневното възпита­ние и посрещане на нуждите на детето ни. Без основата на безусловната любов, родителството е смущаващ и разст­ройващ товар.

Какво значи безусловна любов? Да обичаш детето, неза­висимо какво е. Без значение на кого прилича. Без значение какви са предимствата, недостатъците и затрудненията му. Без значение какво очакваме от него, и най-трудното: без значение как постъпва. Това, разбира се, не означава, че винаги харесваме поведението му. Безусловната любов зна­чи да обичаме детето дори когато мразим поведението му.

Както споменахме при разглеждането на безусловната любов в брачните взаимоотношения, тя е един идеал и никога не ще я постигнем 100%. Но нека пак кажем, колкото по-близо сме до нея и колкото повече я усвояваме, толкова по-удовлетворени и уверени родители ще бъдем. И толкова по-удовлетворени, весели и щастливи ще бъдат децата ни.

Как бих искал да мога да кажа: „Аз обичам децата си през цялото време, независимо от всичко, включително и от тяхното поведение.“ Но като всички родители и аз не мога да го кажа. Въпреки всичко аз продължавам да се старая да достигна тази чудесна цел – да ги обичам безусловно. Правя го. Като непрестанно си напомням, че:

1. те са деца;

2. те са склонни да постъпват по детски;

3. за повечето възрастни детинските постъпки са неприятни;

4. ако аз изпълнявам своята родителска мисия и ги обичам въпреки детинското им поведение, те ще могат да узреят и да помъдреят;

5. ако ги обичам само когато съм доволен от тях (услов­на любов) и им показвам любовта си само в тези моменти, те няма да се чувстват истински обичани; това на свой ред ще ги направи несигурни, ще накърни представата им за самите себе си и всъщност ще им попречи да постигнат по-добър самоконтрол и по-зряло поведение. Затова пове­дението и развитието им е моя отговорност, така както е и тяхна;

6. ако ги обичам безусловно, те ще имат добро самочу­вствие и ще бъдат спокойни по отношение на себе си; тогава ще съумяват да контролират желанията си, а, сле­дователно, и цялостното си поведение в процеса на израс­тването си;

7. ако ги обичам само когато изпълняват изискванията и очакванията ми, те ще се чувстват непохватни, ще мис­лят, че е безполезно да се опитват, защото никога не успяват; ще ги подтискат несигурност, страх и ниско са­мочувствие; това постоянно ще спъва съзряването на тех­ните чувства и поведение; ще повторя, техният цялостен растеж е толкова моя отговорност, колкото и тяхна;

8. за моето добро като борещ се родител и за доброто на моите синове (и дъщери) аз се моля моята любов към децата ми да бъде толкова безусловна, колкото аз мога да я постигна. Бъдещето на децата ми зависи от тази основа.

Детето и неговите чувства

Детето идва на този свят с удивителната способност да се развива емоционално. То е особено чувствително към чувствата на своята майка. Чудесно е да наблюдаваш как кърмачето се предава в ръцете на майка си за първи път, ако тя наистина го желае. То се притиска към майчиното тяло и доволството му е очевидно за всички.

Но първата среща на детето с една майка, която не го желае, представлява съвсем различна картина. Това бедно дете не е задоволено. За него очевидно се грижат отнемай къде, тормозят го и то явно е нещастно. Това може ясно да се види. Когато майката е разтревожена или потисната, дори и без да го съзнава.

Затова е толкова важно да разберем, че децата са осо­бено чувствителни още от рождението си. Макар да знаят много малко, начинът им на общуване с техния свят е преди всичко на нивото на чувствата. Това е съществено. Разбира­те ли го? Първите детски впечатления за света идват чрез сетивата. Това изглежда чудесно, макар и малко плашещо. Когато мислим за неговата значимост. Емоциите на дете­то определят начина, по който то вижда своя свят – на родителите си, на семейството си, на самото себе си.

Това слага основите на почти всичко останало. Напри­мер, ако детето възприема своя свят като отвратителен, нелюбящ, груб, омразен, тогава най-големият враг на детето според мен – страхът и тревогата – ще увреди говора му, поведението му, способността му да общува и учи. Въпросът е в това, че детето е не само свръхчувствително, но и уязвимо.

Почти всички изследвания, с които съм запознат, под­чертават, че всяко дете постоянно задава на родителите си въпроса: „Обичаш ли ме?“ Детето задава този емоциона­лен въпрос главно чрез своето поведение, рядко с думи. Отговорът на този въпрос е най-важното нещо в живота на всяко дете.

„Обичаш ли ме?“ Ако обичаме детето си безусловно, то чувства, че отговорът на въпроса е „да“. Ако го обичаме условно, то е несигурно и предразположено към страх. От­говорът, който даваме на детето на този най-важен въп­рос, „Обичаш ли ме?“, особено точно определя основното му отношение към живота. Той е решаващ.

Детето ни задава този въпрос обикновено чрез поведе­нието си и ние му отговаряме посредством нашето пове­дение. Не само с онова, което казваме, но и с онова, което вършим. Чрез това поведение детето ни казва от какво се нуждае. Дали от повече любов, повече дисциплина, повече приемане или разбиране. (По-нататък подробно ще разгле­даме това, но сега нека се концентрираме върху незамени­мата основа на безусловната любов.)

Чрез своето поведение ние посрещаме детските нужди, но можем да го сторим само ако взаимоотношенията ни са основани на безусловната любов. Надявам се схванахте фра­зата: „чрез своето поведение“. В сърцето ни чувството на обич към детето може да е силно. Но това не е достатъчно. Детето вижда любовта ни към него чрез нашето поведе­ние. Любовта ни към него се разкрива в поведението ни, в това, което казваме и вършим. Но онова, което вършим, струва много повече. Детето се влияе много повече от действията, отколкото от думите ни. Скоро ще се зани­маем и с това.

Друга критична концепция, която родителите трябва да схванат, е, че всяко дете има определен емоционален резервоар. Разбира се, този резервоар е образен, но е и съвсем реален. Всяко дете има определени емоционални нужди и от това, дали те са задоволени (чрез любов, разби­ране, наказание и т.н.), се определят много неща. Преди всичко, това определя детските чувства: дали е доволно, сърдито, потиснато или радостно. Второ, това влияе на поведението му: дали е послушно, непокорно, радостно, си­во, игриво или необщително. Естествено, колкото по-пълен е резервоарът, толкова по-положителни са чувствата му и толкова по-добро поведението му.

Нека във връзка с този въпрос да изкажа едно от най-важните твърдения в тази книга. Само ако емоционалният резервоар на детето е пълен, можете да очаквате от него да се изявява пълноценно и да постъпва по възможно най-добрия начин. А чия е отговорността да се поддържа пълен този резервоар? Познахте, на родителите. Поведението на детето показва количеството в резервоара. По-късно ще поговорим за това, как да напълним резервоара, но сега е важно да разберем, че този резервоар трябва да се поддър­жа пълен и само ние, родителите, можем действително да сторим това. Само когато резервоарът е пълен, детето може да бъде истински щастливо, да разгърне своите възможности и да откликне точно на възпитанието. Боже, помогни ми да посрещам нуждите на детето си така, както ти посрещаш моите. „А моят Бог ще посрещне всичките ви нужди.“ (фил.4:19)

Децата отразяват любовта

Децата могат да бъдат оприличени на огледала. Те от­разяват, а не започват любовта. Ако им се дава любов, те я връщат. Ако нищо не им е дадено, те няма какво да върнат. Безусловната любов се отразява безусловно, а условната се връща условно.

Любовта между Том и родителите му е пример за условни взаимоотношения. Растейки, Том се е нуждаел от едно топло, близко общение с родителите си. За съжаление, родителите му смятали, че трябва непрекъснато да го подтикват да се изявява максимално добре, но без да проя­вяват топлина, внимание и без да го насърчават с похвали освен при специалните изпъкващи случаи, в които поведе­нието му ги карало да се чувстват особено горди. С други думи, те били строги, мислейки, че прекалените грижи и внимание ще го разглезят и ще му попречат да се старае да бъде по-добър. Любовта им се проявявала само когато Том постъпвал възможно най-добре, а в останалите случаи липсвала. Това вероятно е имало ефект, когато Том е бил съвсем малък. Но израствайки, той е започнал да усеща, че родителите му не го обичат истински и не го даряват с внимание заради самия него, а са загрижени само за собст­веното си реноме.

Когато Том навлязъл в пубертета, неговата любов към родителите му силно заприличала на тяхната към него. Той се научил добре как да обича условно. Постъпвал по начин, който би удовлетворил родителите му само, когато и те правели нещо, за да го зарадват. Разбира се, играейки тази игра, нито Том, нито родителите му проявявали любов, защото всеки очаквал другият да направи нещо приятно за него. При това положение, всяка от страните се оказвала все по-разочарована, смутена и объркана. Сигурно депресията, гневът и тормозът са накарали семейство Смит да потърси помощ.

Как бихте разрешили тази ситуация? Някои биха посъ­ветвали родителите да отстояват родителските си пра­ва: респект, послушание и т.н. Някои биха критикували Том за неговото отношение към родителите му и биха изисквали от него да ги почита. Някои биха предложили Том да бъде сурово наказан. Помислете върху това.

Много деца днес не се чувстват истински обичани от родителите си. А досега, съм срещал малко родители, които не обичат децата си. Това не е просто един академичен въпрос, който да обмислим, заключавайки: „Това е много лошо“.

Деца никога не са били обичани истински от своите родители често се попадат в различни секти, където намират нужната им любов. Те чувстват, че са били лишени от нещо, че родителите им са пропуснали да им дадат нещо. Какво е то? Да, безусловна любов. Когато разберете колко малко деца чувстват истинска загриженост, любов и сигурност, не е чудно колко далеч могат да стигнат подобни групи.

Не смятам, че само родителите трябва да бъдат обвинявани. Когато разгова­рям с тях, се убеждавам, че повечето не само обичат деца­та си, но са искрено заинтересувани какво да направят, за да помогнат на всички деца. Отново и отново откривам, че проблемът е в незнанието на родителите как да изразят любовта към децата си.

Не съм песимист. Изнасяйки лекции навсякъде из стра­ната, съм напълно убеден, че съвременните родители не само слушат, но и са склонни да изразходват себе си и всичките си възможности за доброто на децата си. Мнозина са променили взаимоотношенията с децата си така, че сега те са основани на истински безусловна любов. Тези родители са открили, че след като веднъж е положена ос­новата емоционалният резервоар на децата им се е изпъл­нил за първи път. Тогава родителството става истинско, вълнуващо и пълноценно. Тогава тези чудесни родители имат насоки за това, кога и как да напътстват и възпита­ват скъпите си деца.

Как да изразяваме любовта

Нека да обсъдим как да изразяваме любовта си към де­тето. Както си спомняте, децата са емоционални същест­ва, общуващи емоционално. И още, децата (колкото са по-малки, толкова повече) използват поведението си, за да изразят чувствата си към нас. Лесно е да се каже как се чувства детето и в какво настроение е само с наблюдение. По същия начин, децата имат особена сетивност да усещат чувствата ни: способност, която много хора са загубили, навлизайки в зрелостта.

В много случаи 16-годишната ми дъщеря ме е питала: „Защо си ядосан, татко?“, когато самият аз не съм осъзна­вал, че се чувствам така. Но когато спра и се замисля, тя е абсолютно права.

Децата са такива. Те чудесно усещат как се чувствате, наблюдавайки действията ви. И така, ако Желаем да знаят какво чувстваме към тях, че ги обичаме, ние трябва да постъпваме според тази своя любов. „Мили деца, нека не се обичаме на думи и с език, а на дело и в действителност“ (I Йоан 3:18).

Целта на тази книга е да покаже как родителите трябва да проявят чувствата си в своите постъпки. Само по този начин те биха изразили любовта си, така че децата им да се почувстват обичани, напълно приети и зачитани, способ­ни да обичат и да уважават самите себе си. Само тогава ние, родителите, ще можем да помогнем на децата си да обичат и другите безусловно, особено бъдещите си парт­ньори и деца.

Преди да се насочим към разкритието как да обичаме детето, трябва да направим едно предположение. Ще под­чертая, че родителите обичат своето дете. Това означава, че те са склонни да приложат наученото. Има разлика между това, да изпитваш топли чувства към детето си, и да постъпваш така, че да жертваш всичко в негов интерес. Безполезно е да продължите с четенето на тази книга, ако не сте склонни сериозно да обмислите онова, което тя казва, да го разберете и да го приложите. С други думи, лесно ще я прочетете повърхностно и ще отречете инфор­мацията й като опростена и нереална.

Изразяването на любовта към детето може общо да се класифицира в четири области: зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Всяка област е толкова съществена, колкото и останалите. Много родители и авторитети ще обърнат внимание на една или две от областите, а ще пренебрегнат останалите. Най-почитаната днес област, за сметка на останалите, е дисциплината. Наблюдавам много деца, които са особено дисциплинирани, но не се чувстват обичани. За съжаление, в много от тези случаи родителите са объркали дисциплината с наказанието, Като че ли двете са синоними. Това е разбираемо за онези, които четат книги и статии и участват в семинари на тази тема. Често чета и слушам, че различни авторитети казват на родителите да използват пръчката и физическото наказание, независи­мо от любовта си към детето. Дори и не се споменава за това, как да помогнат на детето да се чувства добре, само със себе си, с родителите си или в компанията на другите. Не се говори и за това, как да направят детето щастливо. Всеки ден наблюдавам резултатите от този възпита­телен похват. Такива деца са добре възпитани, докато са малки, макар обикновено да са прекалено тихи, някак мрачни и затворени. Липсва непосредствеността, любознателността и детската жизнерадост на едно обичано дете. С навлизането в пубертета тези деца обикновено се превръ­щат в проблем за родителите си, защото липсва силна­та емоционална връзка между тях.

И така, ние, родителите, трябва да обърнем внимание на всички области, в които намира израз любовта към де­тето ни.