Брак

В рам­ки­те на по­ве­че­то ис­то­ри­чес­ки поз­на­ти кул­ту­ри, бра­кът е об­ще­ст­ве­но раз­поз­нат съ­юз меж­ду мъж и же­на, кой­то съз­да­ва но­ви род­стве­ни връз­ки за­ед­но с об­ще­ст­ве­но при­ем­ли­ви ус­ло­вия за по­ло­во об­щу­ва­не, раж­да­не и от­глеж­да­не на де­ца. Мно­го­жен­ст­во­то и мно­го­мъ­же­ство­то са ка­то ця­ло мно­го по-ред­ки фор­ми на брак, ко­и­то ос­вен то­ва ос­та­ват ог­ра­ни­че­ни в тяс­на прос­лой­ка на об­ще­ства­та, в ко­и­то се прак­ти­ку­ват. В най-общ сми­съл, по­ня­ти­е­то за брак има ня­кол­ко ос­нов­ни ком­по­нен­ти, ко­и­то са под­чер­та­ни по раз­ли­чен на­чин при раз­лич­ни­те кул­ту­ри. Брач­ни­ят съ­юз функ­ци­о­ни­ра ка­то об­ще­ст­вен до­го­вор, свър­зан е с оп­ре­де­ле­ни мо­рал­ни нор­ми, ре­гу­ли­ра сек­су­ал­но­то по­ве­де­ние на хо­ра­та, при­да­ва иден­тич­ност и съз­да­ва бла­го­при­ят­ни ус­ло­вия за от­глеж­да­не и въз­пи­та­ние на де­ца.

Най-вероятно произходът на думата „брак“ на български е от старославянски като отглаголно съществително от глагола брать (вземам) 1.

Бракът като обществен договор

Обща черта при всички видове бракове е, че това е съюз, който трябва бъде разпознат публично. С други думи, бракът не може да бъде изваден от своя обществен контекст. Той не се отнася единствено до отношенията между двама души, а до тези отношения, поставени в контекста на обществото, от което те са част 2. Въпреки многообразието на брачни ритуали и различната символика в тях, основна тяхна цел (там, където такива съществуват) остава придаването на обществена легитимност на бъдещия брак.

Специфичното значение на християнския брак идва от мястото му в контекста на вселенското тяло от Христови последователи, т. е. Църквата, към която се предполага, че принадлежат двамата съпрузи. Съществуват обаче известни различия в начина, по който трите основни християнски традиции гледат на брака.

Според православната традиция бракът (по-точно първият брак) е вечен съюз между двама вярващи. Бракосъчетанието, извършено от свещеник, представлява тайнство (невидима реалност), при което брачният съюз се освещава и двамата съпрузи приемат като благодат от Бога силата да отразяват в своя брак отношенията между Христос и църквата, според думите на ап. Павел в Еф. 5:22-33 3.

Католическата традиция също гледа на брака като на тайнство, което обаче се отслужва от двамата съпрузи, свободно решили да стъпят в брак, посредством което Бог ги свързва в доживотен съюз 4 и им дава благодатна сила да изпълнят своята мисия (подобно на православието). Ролята на свещеника е да засвидетелства действителността на сключения от Бога брачен съюз.

Протестантската традиция като цяло приема сключването на граждански брак за действително начало на брака 5. Брачната церемония има смисъл на засвидетелстване от страна на църквата на завета, който двамата съпрузи сключват един с друг пред Бога. Брачният завет има доживотен характер (подобно на католицизма), но брачният съюз не се осъществява по тайнствен начин (за разлика от католицизма и православието).

Брачен морал

Като правило, брачният съюз е свързан с определени морални норми в обществото, които определят неговия специфичен характер и го отличават от други форми на обществени съюзи. Почти във всички култури брачният морал се основава на съпружеска вярност, на която се гледа като на добродетел. Тази морална норма е налице независимо дали се практикува моногамна или немоногамна форма на брак 6. Друга морална норма, свързана с брака, която е почти универсална, е ограничението за сключване на брак между кръвни роднини с определена степен на близост, която степен може да варира в зависимост от културите. С други думи, бракът оформя важна част от моралния кодекс в обществото, което обяснява неговия обществен статус.

Една от десетте Божи заповеди, пряко свързана с брачния морал е „Не прелюбодействай!“ 7. Т. е., в Стария завет брачният морал е сред онези обществени практики, които „учат“ за характера на Бога, в конкретния случай – за верността на Бога. В Новия Завет Исус Христос заявява, че същинският смисъл на тези заповеди излиза отвъд тяхното ограничено законническо разбиране като система от правила за поведение: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ 8 По такъв начин християнството разширява обхвата на наследения старозаветен морал 9. В християнски контекст брачният морал запазва функцията си на нагледно поучение за характера на Бога. Взаимоотношението между съпруг и съпруга изобразява взаимоотношението между Христос и изкупената от Него църква, разбирана като „тяло Христово“ 10. Посредством образа на Христос, в християнския брачен морал се добавят нови добродетели като жертвоготовна любов, поставяне на себе си в услуга на другия, ценене и издигане на личността на другия във възможно най-висока степен 11.

Брак и секс

Поради тясната връзка на брачния морал със сексуалното поведение е възможно да се гледа на брака като на средство за регулиране на сексуалните практики в едно общество. Почти универсално правило в едно общество е, че сексуалните връзки, за разлика от всички останали видове, се нуждаят от специална обществена защита, която обикновено, под една или друга форма, се осъществява посредством брак.

Библията като цяло разпознава в сексуалния акт силата да обвързва мъж и жена както телесно, така и емоционално: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът“ 12. Това дава достатъчно основание на ап. Павел да твърди, че произволното сексуално поведение не засяга единствено човека, който го е извършил, а също и цялото Христово тяло – църквата в местен или вселенски смисъл (1 Кор. 6:18). Общата дума, която се използва в такива случаи е блудство (на гръцки порнея). Тя обхваща не само изневяра между съпрузи (прелюбодейство), а също така всякакви видове сексуални актове извън брака. С изключение на редки случаи като цитирания по-горе, повечето библейски автори не намират за нужно да се обосновават защо блудството е лошо.

Бракът като идентичност

Характерен израз на емоционалното обвързване, което е резултат от интимния сексуален съюз е придаването на идентичност. Повечето познати форми на брак имат функцията на създаване на нова роднинска връзка между съпрузите, много подобна по качество на кръвната роднинска връзка. Както детето бива идентифицирано в обществото посредством неговите родители, така и съпрузите се идентифицират един с друг (най-често посредством мъжа). Това намира символичен израз по различни начини: размяна на пръстени, смяна на името и др. Запазването на интимното сексуално общуване в рамките на брака може да бъде разглеждано като стремеж да се утвърди и защити тази нова идентичност на съпрузите.

Разказът в книгата Битие от Библията отразява този факт с радостния възклик на Адам когато Бог създава жена му от част от неговото тяло (ребро): „Тази е вече кост от костите ми и плът от плътта ми!“ (Бит. 2:23) Адам разпознава в Ева своята идентичност. Става ясно, че причината за това е телесният съюз между тях: „плът от плътта ми“ (Бит. 2:23); „ще бъдат една плът“ (Бит. 2:24). Новозаветното метафорично представяне на църквата като годеница и невяста на Христос 13 носи в себе си и смисъла на новата идентичност, която вярващите в Исус Христос получават в Него.

Брак и семейство

Бракът между двама съпрузи създава основата за изграждането на семейство. Общата идентичност, която двамата съпрузи споделят, се превръща в семейна идентичност, която обособява брачния съюз в обществена единица. От друга страна, половият акт, с който бива консумиран бракът, има също така биологична функция като възпроизводствен акт. Родените деца в семейството наследяват семейната идентичност по силата на своя произход. С други думи, семейната принадлежност произтича от консумирането на брака при съпрузите и от произхода при децата, но и двата случая в основата е един и същи акт. От трета страна, любовта между двамата съпрузи в един здрав брак създава подходящата среда за емоционалното и личностно израстване на децата след като се родят. По такъв начин бракът между родителите допринася за всички основни аспекти на семейния живот на децата: идентичност, произход и израстване.

• 1. Макс Фасмер, Этимологический словарь русского языка
• 2. Дори в крайни случаи като т. нар. "тайни бракове", практикувани предимно в средновековна Западна Европа, бракът придобива обществено признание посредством авторитета на Римо-католическата църква, която при определени условия го разпознава като действителен.
• 3. Виж Брак. Венчание. Семейство в pravoslavieto.com или View of the Eastern Orthodox Church в Wikipedia
• 4. За разлика от православието. Оттук израза: "докато смъртта ни раздели". Вероятно това разбиране следва от наставления на ап. Павел за брачния закон като тези в Рим. 7:2-3 и 1Кор. 7:39 или от думите на Исус, че при възкресението от мъртвите хората "нито се женят, нито се омъжват" (Лук. 20:35).
• 5. В член 16 на Аугзбургската изповед на вярата, например, бракът е посочен като гражданско дело.
• 6. Съпружеската вярност е морална норма дори при култури, в които е допустимо по-свободно сексуално поведение, като например в Дрвена Полинезия, където е било прието съпругата да спи с братята (и братовчедите) на своя съпруг, както и съпругът със сестрите (и братовчедките) на своята съпруга: Erwin J. Haeberle, Marriage in Нon-Western Societies, in: The sex atlas (The Continuum Publishing Company, New York, 1983).
• 7. Изход 20:14; Второзаконие 5:18.
• 8. Виж Матей 5:17-48, по специално, ст. 28.
• 9. Радикалността на моралните стандарти, поставени от Христос сама по себе си сочи към нуждата от обновена и преобразена човешка природа, която единствено може да реализира това, което човек по начало е предназначен да бъде според Божия замисъл. Т. е., по своеобразен начин Христос разширява разбирането за човечност отвъд практически достижимото тук и сега. Това съответства на една от основните цели на проповедта, от която са цитирани думите, а именно, да предизвика глад и жажда за живот, който би намерил своята съвършена реализация в свят с качествено нова природа: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ (Мат. 5:6). Това сочи към бъдещите и настоящите измерения на Божието царство на земята.
• 10. Отново: Еф. 5:22-33.
• 11. Ценността на църквата в очите на Бога се проявява от това, че Исус жертвата себе си за да придобие църквата. От друга страна, стойността на Исус Христос в очите на църквата следва от факта, че неговите последователи са призовани да се отрекат от себе си, като цена да го следват.
• 12. Бит. 2:24, цитирано също в: Мат.19:5, Марк 10:8, 1 Кор. 6:16, Еф. 5:31.
• 13. Еф. 5:25-32; Откр. 21:9