Наскоро беше присъдена поредната Нобелова награда за мир. Бегъл преглед на списъка с нейните лауреати назад във времето показва, че те почти винаги са политически дейци или обществени фигури, положили големи усилия в постигането на мир, в отстояването на човешките права или в утвърждаването на равноправието в обществото. Но има и изключения: хора, открояващи се с посвещението си да служат на немощните и болните, издигайки човешкия живот като върховна ценност. Такава личност е Алберт Швайцер: лекар, християнски мисионер, философ и музикант.

В началото на 1455 г. Йохан Гутенберг осъществява най-значимото постижение в живота си: издава печатно произведена Библия с възможност за широко разпространение в книжен формат. Около 15 години по-рано той изобретява механично задвижвана печатна преса с ръчен набор на буквите и така поставя началото на революция в печатането – едно от най-важните събития на Новото време.

Ако небесните тела над нас са били създадени „за знаци и за показване на времената, дните и годините“ и ако едно астрономично явление е било наблюдавано в точното време и на точното място, за да убеди астролозите от Изтока, че се е родил юдейският царствен Месия, то такова явление определено може да се смята, и с право, за един от най-ярките примери за разумен (висш) замисъл. Какво точно е представлявала Витлеемската звезда е било предмет за множество предположения в продължение на векове.

Епитетът „генетичен“ днес се радва на голяма популярност. Говорим за генетично наследство, генетично модифицирани храни, генетични заложби или пък за генетични увреждания. Любителите на биологията знаят също, че един бурно развиващ се дял на тази наука се нарича генетика. На този фон може да изглежда чудно, че самото понятие ген е сравнително ново. Появата му води назад към средата на XIX век и насочва вниманието ни към един скромен и посветен на Бога изследовател: монахът Грегор Мендел.

Мнозина определят Галилео Галилей (1564-1642) като баща на модерната наука. Трудно е да се изброят, дори накратко, заслугите му за нейната поява и бурно развитие към края на XVI и през XVII век, в епохата на т. нар. „Първа научна революция“. През 1613 година той става един от първите изследователи, насочили към небето пет години по-рано изобретения в Нидерландия телескоп. Нещо повече, Галилей усъвършенства прибора и това му позволява да наблюдава подробности от лунната повърхност, да открие слънчевите петна, най-големите 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера и пръстените на Сатурн (макар и видими просто като точки). Неговите изследвания дават мощен тласък на по-нататъшен напредък в астрономията – по съвременни оценки, трудът му „полага основите за много от модерните космически мисии и телескопи“.

Сигурен съм, че през горещите дни сме много благодарни на този човек. Само натискаме едно копче и вентилаторът раздвижва горещия въздух. Когато се движим удобно с автомобила си, имаме причина да го благославяме. Всеки един електромотор дължим на него. Когато работим на компютър, вероятно нямаме представа колко много от компонентите съществуват благодарение на неговата научна мисъл. Името му е Майкъл Фарадей – най-известният британски учен на XIX век. Изобретател в областта на електричеството, магнетизма, физиката и химията, но и изключително посветен християнин. Неговите философски и апологетични познания биха удивили много хора на науката днес.

Малкият Джон бил тормозен в училище и затова родителите му решили той да премине към домашно обучение. Джон бил единственото дете на великия астроном Уилям Хершел, откривател на планетата Уран и съставител на Каталога на мъглявини и звездни купове в северното небе. Това му дало възможност още в ранна възраст да се запознае с някои от най-известните учени на своето време. Сетне, като младеж, той изпъкнал сред всички останали таланти в математиката и природните науки. Като студент в Кеймбридж той бил неизменно най-добрият на математическите изпити и на 21-годишна възраст станал най-младият в историята член на Кралското дружество. По-късно той основава и става пръв председател на Кралското астрономическо дружество.

С публикуването на труда си „Произход на видовете“ Чарлз Дарвин отприщва истинска буря от противоречия. Шест месеца по-късно, на 30 юни 1860 година, теорията му е обявена като тема на един от докладите на годишната среща на Британската научна асоциация в Оксфорд. Денят е съботен, общественият интерес е голям и залата е препълнена – се събират близо 1000 души, а няколкостотин не успяват да влязат. Самият Дарвин отсъствал поради болест. На трибуната застават и неколцина представители на църквата, сред които и бъдещият англикански епископ Самюъл Уилбърфорс. Агностикът Томас Хъксли е бил склонен от приятели да присъства на проявата.