Името на Роберт Колдевай (Robert Koldewey, 1855 – 1925) е добре познато на всеки, който се интересува по-задълбочено от археология. Той е бил сред забележителните архитекти на своята епоха, но главните му приноси са в областта на археологията на древния Близък Изток.
Септуагинта е първият превод на гръцки на древноеврейския текст на Стария завет. Направен е в Александрия III в. пр.Хр. от 70, или по-точно, 72-ма юдейски книжници, затова получава името Септуагинта. Това заглавие, приложено първоначално върху Петокнижието, впоследствие се разпростира и върху целия Стар Завет. Септуагинта е била използвана от еврейската диаспора по гръцки земи, предвид отдалечаването от родния еврейски с поколенията. До нея получават достъп и неевреи и така се запознават с еврейската мисъл, което павира пътя на християнството. Именно този превод се ползва от първите християни. В библеистиката се използва обозначението LXX.
През 1947 година един овчар бедуин дири загубено агне от стадото си, недалеч от северозападния бряг на Мъртво море. В една от скалите на Вади Кумран той забелязва вход на пещера. Дали агнето не се е промъкнало там? За свое удивление, пастирят се натъква в полумрака на глинени съдове, в които има някакви ръкописи. Воден от предчувствие, че находката може да се окаже ценна, той успява да се свърже с Халил Искандер, търговец на антики в Ерусалим. Искандер предполага, че ръкописите вероятно са сирийски; вероятно имат някаква стойност, но тя едва ли е голяма.
Еразъм Ротердамски зарежда оръдието, с което по-късно ще гръмне Лутер. Бидейки най-великият учен на своето време, той произвежда два изстрела в „бурето с барут“, което ще избухне през XVI век в Европа и ще влезе в историята под името Реформация. Първият изстрел е сатиричната творба, озаглавена „Възхвала на глупостта“, в която се осмиват грешките на християнска Европа. Вторият му изстрел е издаването на гръцки Нов Завет на 1 февруари 1516 година, точно преди 500 години.
Чрез тези три кратки видео-материали ще ви заведем задочно на едно специално място в Кеймбридж, Англия. Там, с помощта на специалистите, ще се запознаем с някои от документираните свидетелства за случилото се около първия Великден в историята. Тиндейл Хаус е център за библейски изследвания в Кеймбридж. Там работят неголям брой изследователи, специалисти в областта на библейските документи: историческите източници, на които се основава текстът на Библията в различните ѝ преводи.
Чрез тези три кратки видео-материали ще ви заведем задочно на едно специално място в Кеймбридж, Англия. Там, с помощта на специалистите, ще се запознаем с някои от документираните свидетелства за случилото се около първия Великден в историята.
Д-р Питър Уилямс, директор на Ценъра за библейски изследвания „Тиндейл Хаус“ в Кеймбридж, изнесе в България серия от лекции в началото на април по покана на сдружение ХАРТА. Специално за читателите на ХАРТА той даде това интервю.
Като учен, библейските текстове са обект на вашата професионална работа. Като християнин, те са обект на вяра. Трудно ли е да се съчетаят тези два подхода към Библията?
Книгата “Misquoting Jesus” на американския специалист по Нов Завет, Барт Ърман излиза през 2005 г. в САЩ. В превод на български тя е издадена от ИК „Изток – Запад“ през 2007 г. под заглавието „Да предаваш словата на Иисус“. Много бързо тя се превръща в бестселър в световен мащаб и скандализира евангелската общност с тезата си, че внимателното проучване на ръкописната традиция на Новия Завет не оставя място за вярата в божественото му вдъхновение. Представяме ви друга позиция в този дебат чрез рецензия на книгата, направена от друг световно признат специалист в областта, Питър Уилямс, директор на Ценъра за библейски изследвания „Тиндейл Хаус“ в Кеймбридж.