Уилям Кери и мисията в Индия

Към края на XVIII век, на една конференция на баптистки духовни водачи в Англия, един млад, отскоро ръкоположен пастир се изправя и започва да говори за нуждата от отвъдморски мисии. Той е рязко прекъснат от дългогодишен служител, с думите: „Млади човече, седни! Ти си много ентусиазиран. Ако Бог реши да обърне езичниците, Той ще го направи без да се съветва с мене или с тебе.“ Но ако днес такова мислене в християнските среди е вече немислимо, то се дължи не малко и на делото на този млад мъж, Уилям Кери1.

Уилям Кери (1761-1834 г.) се посочва като ключова фигура в историята на британските мисии. Кери първоначално бил обущар по професия. Като юноша и „англикан конформист” – както сам говори за себе си, той проявявал безразличие към духовните въпроси. Същевременно чел с голям интерес книги за пътешествия, книги по естествена история и география, изучава чужди езици. Силно впечатление му направила книгата на капитан Джеймс Кук2 „Voyages“, в която се описват неговите подвизи из тихоокеанските ширини, предадени под властта на английската корона.

Повратна точка в неговия живот е драматична опитност на искрено обръщане към Бога, която преживява на 18 години. Жени се твърде рано, на 20 годишна възраст, като издържа семейството си и като обущар, и като мирянин – проповедник. На 26 години, вече е ръкоположен като пастир. За кратко време става пастир на баптистка църква и учител в градчето Мултън, а по-късно и в Лестър. Но след известно време под влияние на съчинения на Джонатан Едуардс, Джон Елиът и примера на Моравските братя, той усеща неустоимия призив да замине и следва техния пример. Сам написва мисионерски наръчник под заглавие An Enquiry into the Obligation of Christians to Use Means for the Conversion of the Heathens. В него посочва, че Великото поръчение на Господ Исус е валидно за всички времена и задължава вярващите да мислят за онази голяма част от грешници по света, които остават в неведение относно пътя на Спасение и тънат в мрачно идолопоклонство.

През 1792 г. Кери, с още единадесет пастири, основават Баптистко мисионерско дружество3, с първоначален капитал от тринадесет лири. На неговото откриване той произнася прочутата негова фраза: „Очаквай велики дела от Бога, предприемай велики дела за Бога“. Дружеството дава пълномощия на Уилям Кери да замине за Индия, без да му осигури достатъчно средства за преживяване. След период на пълна мизерия, Кери намира работа в една фабрика за индиго, за да издържа себе си, семейството си и делото на Благовестието. След време той предизвиква със свои писма създаването през 1795 г. на Лондонското мисионерско дружество, подкрепяно първоначално от конгрегационални църкви. По-късно към него се приобщават и представители на други деноминации. Главни помощници на Кери стават най-напред хирургът д-р Томас, който го обучава на бенгалски език, а след това Джон Маршам и Уилям Уорд, които превеждат Библията на различни индийски езици и същевременно проповядват. Самият Кери се самообразова, изучава езици, включително библейски гръцки и еврейски, както и някои местни езици в Индия, и достига в кариерата си до поста професор по ориенталистика в Калкута.

През месец декември 1800 г., Уилям Кери кръщава своя първи плод на мисионерски усилия: индиецът Кришна Пал, приел Христовата вяра. Два месеца по-късно публикува първия превод на Новия завет на бенгалски. А към днешна дата, преди 220 години, през 1804 г., след 11-годишен мисионерски труд, Кери основава, малка общност от 48 кръстени индийци, които произхождат от различни касти. През 1809 г. църквата нараства на 200 души. През 1812 г., с Божията благодат се създават 12 мисионерски станции, разпределени в широк периметър, с център датската колония Серампор. Тук той има пълна свобода за своята дейност, за разлика от територии подвластни на английската корона. Мисията на Кери няма само за цел да доведе индийците до познание на превъзходствата на Христос като Спасител. Той се изправя пред поредица от социални и религиозни традиции, които не могат да се съвместят с християнската етика. Най-напред в създадените християнски общности отпада кастовото разделение и се създават немислими до тогава братски отношения на солидарност между бивши представители на враждуващи религии след тяхното обръщение. Така може да се види, че когато един християнин почине, неговият ковчег се носи от бивш брахман, бивш мюсюлманин и бели чужденци, като прокламация на това, че „няма вече юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен“. Мисионерите се изправят срещу практиката на жертвоприношения на деца във водите на река Ганг за уталожване гнева на индуските божества. По мъдрия съвет на местния губернатор Уелсли, Кери проучва свещените санскритски писания, въз основа на които доказва, че не те, а народни поверия са довели тези обичаи. Така се успокоява възбудата на нарастващия народен гняв срещу „рушителите на традиционните ценности“. Не толкова лесно обаче е противопоставянето на обичая „сати“, който изисква вдовицата на починал мъж да бъде изгорена заедно с него. По тогавашни изчисления за една година в Бенгалия около 10 000 вдовици са изгорени заедно с техните покойни съпрузи. Сигналите на мисионерите до английското колониално правителство довеждат до отмяна на тази практика с указ на Парламента4.

Мисията на Кери допринася за развитието на широка мрежа от учебни заведения. През 1819 г. Кери основава в Серампор висше училище с 37 студенти, половината от които са християни. През 1827 г. училището е акредитирано като университет, който издава дипломи по литературни и богословски дисциплини. Делото му продължава неговият сътрудник Маршам, който основава 126 мъжки и 27 девически училища.

Кери, притежаващ особен интерес към ботаниката и земеделието, основава агрономически институт-кооператив, с което се помага на местните селяни да подобрят добивите от своето земеделие. Въвеждат се и нови сортове плодни дървета с цел преодоляване на хроничния глад на населението. Собствената ботаническа градина на Кери е спокойното и привлекателно място, където той отделя време за молитва, откъснат от изтощителната среда на мисионерски труд.

Групата мисионери около Уилям Кери предприема преводи на Библията или само на Евангелието на множество индийски езици и диалекти. Цялата Библия е преведена на шест от основните индийски езика – асам, бенгалски, хинди, санскритски, марати и ория, а Евангелието – на други 23 езика. Отделни части от Словото са преведени на още множество други индийски диалекта. В това отношение те получават значителна финансова помощ от Британското и чуждестранно библейско дружество. Дружеството е създадено под напора на съживителните движения, които предизвикват осъзнаването на вярващите относно необходимостта от библейско образование на населението в новите мисионерски полета.

Междувременно Кери прави особена стъпка за интеркултуризация на западните мисионери, която предизвиква бурно недоволство у неговите спонсори. Превежда и издава поемата Рамаяма, съчинена на санскритски език в древността. Издава още речник на санскритски и учебник по санскритска граматика. Кери смята, че така мисионерите ще могат да се ориентират по-добре в културния контекст и традиции на индийския народ и да разбират срещу какви духовни сили се изправят, ако искат да представят превъзходствата на християнството. Но този подход не намира пълно разбиране навсякъде в Европа. Така например, новият състав на Лондонското мисионерско дружество започва да се отнася с известни подозрения и с неадекватни претенции за отчетност, при положение, че голяма част от тази дейност се самофинансира на място. Освен това изтънчените и възпитани в духа на европейското мислене членове на неговия борд нямат необходимия усет за контекстуализация на методите, които Кери понякога прилага, наистина с по-голяма авторитарност, по необходимост. Напрежението нараства до прекъсване на подкрепата на Лондонското дружество5.

Кери плаща тежка семейна цена за своето посвещение на мисията в Индия. Неговата първа съпруга трудно понася климата, бива засегната от слънчево изгаряне, трудно се приспособява към битовите условия и културните различия. Един от техните синове умира на 5-годишна възраст от дизентерия. В следствие на всички изпитания, през които преминава заедно с мъжа си, тя изпада прогресивно в дълбока депресия, от която никога не бива излекувана. На моменти обвинява мъжа си в изневяра, има данни че го е нападала с нож. Умира през 1807 г. след дванадесетгодишно болестно психично състояние. „Това е наистина долината на мрачната сянка за мен – пише Кери, но добавя: – Все пак се радвам, че съм тук и Бог е тук.“

Самият Кери прекарва 41 години в Индия и умира на 9 юни 1834 г., на възраст 73 години, след като погребва и втората си съпруга, сина си Феликс (изпратен на мисия в Бирма) и по-голямата част от своите сътрудници, с изключение на Джон Маршам. Някои наричат Уилям Кери първият мисионер, който променя философията на мисионерското дело на протестантските църкви. Тази промяна е свързана с влиянието на съживителните движения, на пиетизма и на един своеобразен евангелски романтизъм. Неговият биограф Жак Барно обобщава: „Кери беше човек на идеята. И още – човек на вдъхновението, което го издигаше над всяко препятствие. Той остава пример на това, което един човек може да направи чрез неуморен труд, когато е посветил живота си напълно на Бога.“

• 1. M. Galli and T. Olsen, ed., J. I. Packer, foreword, “131 Christians Everyone Should Know” (Christian History Magazine). Б.a.
• 2. Капитан Джеймс Кук (1728 – 1779 г.) е британски офицер от Кралския флот, изследовател и картограф, който между 1768 и 1779 г. ръководи три експедиции за изследване на Тихия и Южния океан. Б.ред.
• 3. Ърл Кернс, Християнството през вековете (Нов човек, 1998), 429 с. Б.а.
• 4. J. Blandenier, “Histoire de la Mission” (FLTE Vaux-sur Seine, лекционен курс 1992-1993), р. 103. Б.а.
• 5. Д. Игнатов, Църквата под въздействието на Просвещението и на евангелските движения за обновление ХVІІІ-ХІХ век (Динамик Консулт и Нов човек, 2019 г.), 238-242 с.