Зашеметяващите открития на Роберт Колдевай

Името на Роберт Колдевай (Robert Koldewey, 1855 – 1925) е добре познато на всеки, който се интересува по-задълбочено от археология. Той е бил сред забележителните архитекти на своята епоха, но главните му приноси са в областта на археологията на древния Близък Изток.

През цялата 1898 и в началото на 1899 г. Колдевай провежда проучвания на различни места в Месопотамия, в търсене на подходящи обекти за разкопки. Първоначално вниманието му е насочено към Kal'at Schergât (древния Асур). Но откриването на множество керемиди със стъклена глазура в могилата Каср, на 90 км южно от Багдад, го вдъхновява да потърси там останките на древния град Вавилон. Аргументите му са прието от Германското ориенталско дружество, което поема всички разноски и екипира изцяло експедицията. Реалната работа започва скоро, след като Колдевай получава очакваното позволение. На 23 март 1899 година той започва усилени разкопки в източната част на Каср.

Разполагайки с 200 работници, Колдевай скоро докладва с въодушевление за забележителни находки. Изпод пръстта излиза стена с релефи, чиято обща дължина ученият оценява на около 320 метра. Разкрити са и величествените крепостни стени на Вавилон. Те са толкова широки, че позволяват разминаването на четири конски впряга по протежението им! Размерите на древната халдейска столица се оказват огромни: по-големи от тези на всяка друга крепост, позната в човешката история. Нещо повече, стените са особено устойчиви, защото са изградени от печени тухли, а не от ронливи глинени тухли, изсушени на слънцето. Всяка от тях носела печат с името на Навуходоносор.

По-нататък Колдевай разкрива основата на кула, на която личи следният надпис от цар Набопаласар: „По това време [бог] Мардук ми заповяда да построя Вавилонската кула, която беше грохнала с времето и в занемарено състояние...“ Където и да започвали да копаят работниците на Колдевай, те се натъквали на потвърждения на разказаното в Библията относно великите царе и империи от древния Близък Изток. Неуморният екип на археолога разравя и каменни арки, които са играели ролята на подпори на знаменитите „висящи градини на Семирамида“, едно от седемте чудеса на античния свят. Това се явява независимо потвърждение на сведенията, които ни е оставил юдейският историк от I век Йосиф Флавий.

Вероятно най-известната находка при тези разкопки е портата на богинята Ищар. Тя е била разположена на път, започващ от защитния вход на Вавилон и по който преминавали тържествени процесии, посветени на Мардук. Пътят бил потънал с времето. От двете му страни се издигали стени с височина 12 метра, а на тях били вградени релефи на лъвове с жълт цвят, на фона на сини тухли. Археологическият екип разглобява портата на Ищар и я изпраща в Германия. Там тя е сглобена отново, поставена е в Pergamonmuseum в Берлин и до днес привлича тълпи от посетители.

Колдевай превозва до родината си и много други находки, сред които един голям кош, пълен с 300 клинописни таблички. Последните се оказват административни документи, които са били съхранявани в отделна постройка, на известно разстояние от портата на Ищар. На пръв поглед изглеждало, че те не представляват особен интерес за изследователите. Дълго време никой не си правел труда да разчете изцяло тези паметници на древната бюрокрация. Но през 1933 г. Е. Вайденер представя научен доклад, който разбунва духовете с поредното потвърждение на библейските свидетелства.

Съгласно Светото Писание1 юдейският цар Йоахин е отведен в плен във Вавилон около 600 г. пр.Хр. А в книгата на пр. Еремия се казва, че след дълъг период на страдания в затвора във Вавилон той е помилван. Вавилонският цар не само го освобождава, но и „промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си. Даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.“ (Ерем. 52:33,34) Клинописните таблички, разчетени от Вайденер, удостоверяват точността на библейското свидетелство. Някои от тях изброяват храните, които се полагат на Йоахин, цар на Юда. Това откритие е поредният удар срещу критиците, които в продължение на много години са осмивали Библията като неисторична.

При разкопките във Вавилон Колдевай открива и дворците на цар Навуходоносор. Методиката, която разработва, се смята и до днес образцова от професионалните археолози. Тя включва укрепване на отделните руини и изготвянето на прецизна скица на находките по археологически пластове, което позволява да възстановим случилото се със съответната постройка, както и историята на древното селище. Откритията на Колдевай са безценни за задълбоченото изучаване и разбиране на Божието слово, в контекста на културата на древния Близък Изток.

• 1. IV Цар. 24:14-16