богословие

Статии с предимно богословска насоченост.

Волята и свободата във византийското богословие (част 1)

През 529 г. вторият събор в Оранж, формиран в радикално августинистки дух и председателстван от епископ Цезарий Арлски, осъжда учението за волята у Йоан Касиан, причислявайки го към тъй наречените полупелагиани. Източните църкви не признават решенията на този събор, а основанията за осъждането не засягат същински учението на Касиан. Настоящият текст проследява една основна линия във византийската богословска традиция: човешката свобода е реална, без да бъде независима от Божията благодат; Божието провидение е всеобхватно, без да се превръща в предопределение на човешките дела; спасението и обожението се мислят като синергия между Божието действие и свободното съдействие на човека.

Със страхопочитание към живота

Годишнина от смъртта на Алберт Швайцер

Наскоро беше присъдена поредната Нобелова награда за мир. Бегъл преглед на списъка с нейните лауреати назад във времето показва, че те почти винаги са политически дейци или обществени фигури, положили големи усилия в постигането на мир, в отстояването на човешките права или в утвърждаването на равноправието в обществото. Но има и изключения: хора, открояващи се с посвещението си да служат на немощните и болните, издигайки човешкия живот като върховна ценност. Такава личност е Алберт Швайцер: лекар, християнски мисионер, философ и музикант.

Епископ Бътлър, апологет на здравия разум

Джоузеф Бътлър пребивава в Бат – градче в Югозападна Англия, известно с минералните си басейни, построени още в римско време. Той не се чувства добре и се надява, че баните в естествените горещи извори ще подобрят състоянието му. Но в случай че терапията се окаже неуспешна, той се е разпоредил спекулативните му и незавършени съчинения да бъдат изгорени. Като епископ в Англиканската църква от 1738 г., Бътлър вече е написал най-известната апологетична книга на своята епоха. Тя е озаглавена „Аналогия на религията, естествена и богооткровена, с устройството и хода на природата“ (Analogy of Religion, Natural and Revealed, to the Constitution and Course of Nature).

Ориген - интелектуалният връх на ранното християнство

Ориген е най-ярката интелектуална фигура в ранната история на християнската Църква. Наследството му оказва огромно влияние върху поколения мислители. Той е пример за това какво се случва, когато едно ревностно сърце се съчетае с блестящ ум. Литературното наследство на Ориген е огромно и включва около 2000 съчинения. Едно от най-забележителните му произведения е „За първите принципи“ – първият опит за систематично богословие, правен някога.

„Мистикът“ Калвин и източната доктрина за обожението (Част II)

В заключителните фрази на „Посланието до краля“ би следвало да открием едно триумфиращо изказване, което увенчава идеята за обòжението. Лишено от всякаква слава, от всякакво себевъзвеличаване и от всяка претенция да бъде нещо самостойно и независимо от Божието битие, човешкото същество ще бъде „прославено у Бога“. Недостойнството на човека бива изкупено от достойнството на Бога. Божията слава се явява и слава на човека. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена.

Йоан Дамаскин: последният от църковните отци

Макар в нашето съвремие християнската вяра да се свързва най-вече с т. нар. западен свят, нейните традиции са дълбоко вкоренени в Изтока. Голяма част от земите, които обичайно смятаме за крепост на исляма, някога са били почти напълно християнизирани и носят своя история – често почти напълно непозната, освен за тесните специалисти. Именно там, в древния сирийски град Дамаск, през 675 или 676 г. се ражда един от най-значимите християнски богослови, Йоан Дамаскин.

Чарлз Спърджън - Принцът на проповедниците

Всички сме чували за Чарлз Спърджън. Ние всички сме чували, че е наричан „Принцът на проповедниците“. Проповядвал е лично до тринадесет пъти седмично, събирал е най-голямата църква по онова време и е можел да се чуе в тълпа от двадесет и три хиляди души (без микрофон). В печата той публикува около осемнадесет милиона думи, като през живота си продава над петдесет и шест милиона екземпляра от своите проповеди на почти четиридесет езика.

Якоб Бьоме: обущар, мистик и мислител

450 години от рождението му

Една стара латинска поговорка гласи: „Обущарят да не отива по-далеч от обувката си“ (Ne sutor ultra crepidam). Якоб Бьоме е направил доста крачки по-нататък. Без да има формално академично образование, чрез произведенията си той оказва голямо влияние върху много философи и църковни водачи. С професия на обущар и без да е посещавал някога университет, Бьоме написва 29 книги и трактати, вдъхновили редица умове –  сред тях са мислители, християни-пиетисти и мистици не само от неговата епоха, но и до ден днешен.

Велика сряда

Лактанций, из Обобщение на „Божествените институции“

Нека вникнем в тайната на кръстната смърт, за да не би някой изведнъж да каже: „Ако Той трябваше да умре, това не бе срамна или позорна смърт, а смърт, която имаше нещо достойно в себе си.“ Знам наистина, че мнозина, презирайки името на Кръста, отстъпват от истината, докато Кръстът съдържа в себе си велик смисъл и голяма сила. Тъй като Христос бе изпратен да отвори пътя към спасението за всеки, дори за най-нископоставения човек, сам Той се смири, за да може да ги избави.

Рождество Христово: празник на вечната младост

Трудно е да се говори по повод повтарящите се с неумолим ритъм всяка година празници така, както поне в някаква степен подобава на вечната младост на почитаната тайна. Духът и сърцето на проповедника и на слушателите са уморени; предварително зададените от Светото предание слова на посланието въздействат като покрити с капаци прозорци, които ти пречат да надникнеш в действителността зад тях; думите падат от амвоните като мъртви птици от зимното небе. И всичко това е само един от симптомите на умората на сърцата ни изобщо. На умората, произтичаща от разочарование и безсилие, която е наша мълчалива спътница по пътя към смъртта.