Интересна новина обиколи света с наглед сензационно съдържание. Във вторник (18 септември 2012 г.) историкът от Харвардския институт за религиозни изследвания д-р Карън Кинг разкри детайлите за фрагмент от папирус, датиран от IV век след Христа, с текста: „Исус им каза: Моята жена…“ Ден по-късно журналистите в България побързаха да преувеличат и да потърсят сензацията, като например по БНТ1 обявиха, че „четири думи в древен папирус хвърлят нова светлина върху живота на Исус Христос.“

Последните дни от отминалата седмица преминаха под знака на разтърстващо събитие – терористичния акт срещу група израелски туристи на бургаското летище. Новина, която шокира преди всичко със своята неотменимост; с грозната си и болезнена реалност. Реалност, от която е невъзможно да избягаме като от тежък и кошмарен сън, прогонен от първите лъчи на утрото. Реалност, чието озъбено лице ни гледа от кадрите на преките телевизионни репортажи, от окървавените лица на лутащите се в района на събитието хора – като по чудо оцелели от сеещата смърт и разрушения вълна на взрива, предназначен да ги превърне в мишени на неясна кауза, за която единственото сигурно е веруюто – „целта оправдава средствата!“

Чрез те­зи три крат­ки ви­део-ма­те­ри­а­ли ще ви за­ве­дем задоч­но на ед­но спе­ци­ал­но мяс­то в Кейм­б­ридж, Ан­г­лия. Там, с по­мощ­та на спе­ци­а­лис­ти­те, ще се за­по­з­на­ем с ня­кои от до­ку­мен­ти­ра­ни­те сви­де­тел­ст­ва за слу­чи­ло­то се око­ло пър­вия Ве­лик­ден в ис­то­ри­я­та. Тиндейл Хаус е център за библейски изследвания в Кеймбридж. Там работят неголям брой изследователи, специалисти в областта на библейските документи: историческите източници, на които се основава текстът на Библията в различните ѝ преводи.

Потапяйки се в разказите за първия Великден в историята, които намираме в заключителните глави на четирите канонични Евангелия, ние се връщаме отново към случая с ръжена на Витгенщайн. Станало е пословично, че разказите за Великден се разминават в някои подробности. Колко жени са отишли на гроба и колко ангели или мъже са срещнали там? Дали учениците са се срещнали с Исус в Ерусалим или в Галилея, или и на двете места? И т.н., и т.н. Но както със случилото се в Кеймбридж през 1946 г., така и със събитията в Ерусалим през 30 г. сл. Хр., повърхностните несъответствия не означават, че нищо не се е случило. В действителност, те са логичен показател, че се е случило нещо забележително; толкова забележително, че първите свидетели са били объркани, разказвайки за това различни истории.

Народите са като хората – имат си младини, зряла възраст и период на остаряване (не задължително в демографски смисъл). За българския изследванията сочат, че „се топи“ и „застарява“. А кога са били времената на неговата зрялост? И можем ли да преценим дали той изобщо е преминал през този стадий? Защото, ако продължим аналогията с живота на отделния човек, това съвсем не е задължително. Има хора, които са проявявали завидна зрялост и мъдрост още като голобради юноши, но има и побелели глави, които по акъл са още някъде в ранния пубертет.

В един предходен постинг разсъждавах за това как в стремежа си да бъдем обективни и еднозначно разбрани от всички, се опитваме да възприемем един обективен начин на мислене. Но това, което обикновено се случва е, че прибягваме към една механистична представа за света и ограничаваме въпросите, които имаме правото да задаваме до такива, които се отнасят до механизми и процеси. В науката това може би е добър похват, но прилагането му във всяка друга област според мен е просто един ненужен интелектуален аскетизъм — доброволен отказ да виждаме света в неговата цялост. И все пак, такъв един механистичен светоглед като че ли запазва някаква привлекателност. Откъде идва тя?

В началото на 20-ти век учението за непогрешимостта убедително доминира консервативните кръгове на евангелското движение. Евангелското богословско общество – влиятелна организация на богослови с различна конфесионална принадлежност – приема като единствено изискване за членство ежегодно съгласие със следното заявление: „Единствено Библията и Библията в нейната цялост е записаното Божие слово и следователно е непогрешима в нейните автографи.“ Друг пример е Чикагската декларация за непогрешимост от 1978 г. подписана от повече от 300 водещи евангелски водачи и учени на събиране в Чикаго, спонсорирано от Международния съвет за непогрешимост на Библията. През следващите години хората, свързани с нея публикуват значителна по своя обем литература, която представлява най-добрата научна защита на учението за непогрешимостта.

Настоящата статия поставя въпроса за възможността в Библията да има грешки, както и различните начини, по които може да се подходи към него. Първата част проследява историческите, философски и богословски предпоставки, свързани с възникването и утвърждаване на учението за непогрешимостта през първата половина на 20-ти век. Втората част излага критическите аргументи станали причина за почти повсеместното му отхвърляне в по-ново време. Статията завършва с някои предложения за това как бихме могли да излезем от настоящото объркване и да развием един по-холистичен подход към Библията и свързаните с него херменевтика и апологетика. Разбира се, те в никакъв случай не представляват цялостна и завършена система. В най-добрия случай, това са насоки, които могат да дадат на читателя нова перспектива, и върху които той би могъл да продължи да мисли по-нататък.

Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че дори до ХVІІІ в. мнозина са считали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, считали раждането за начало и извор на скръб и страдание (Вж. Пс. 50:7, Йов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се считал денят, в който някой загивал мъченически за Христа и тези дни се наричали “dies natales”: дни, в които се раждаме за небето. Странно ли е тогава, че две от общо четирите Евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.