За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите подбор от стихове, свързани с празника и атмосферата на Рождество Христово. Авторите принадлежат на две различни християнски традиции: Карол Войтила (папа Йоан Павел II) и арх. Серафим (Алексиев).

Ако небесните тела над нас са били създадени „за знаци и за показване на времената, дните и годините“ и ако едно астрономично явление е било наблюдавано в точното време и на точното място, за да убеди астролозите от Изтока, че се е родил юдейският царствен Месия, то такова явление определено може да се смята, и с право, за един от най-ярките примери за разумен (висш) замисъл. Какво точно е представлявала Витлеемската звезда е било предмет за множество предположения в продължение на векове.

Трудно е да се говори по повод повтарящите се с неумолим ритъм всяка година празници така, както поне в някаква степен подобава на вечната младост на почитаната тайна. Духът и сърцето на проповедника и на слушателите са уморени; предварително зададените от Светото предание слова на посланието въздействат като покрити с капаци прозорци, които ти пречат да надникнеш в действителността зад тях; думите падат от амвоните като мъртви птици от зимното небе. И всичко това е само един от симптомите на умората на сърцата ни изобщо. На умората, произтичаща от разочарование и безсилие, която е наша мълчалива спътница по пътя към смъртта.

За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите един букет от стихове, посветени на Рождество Христово. Авторите принадлежат на различни поколения; сред тях ще срещнете познати и не толкова познати имена. Честит празник и Божии благословения през новата 2024 година!

Предлагаме ви едно интересно интервю с Н. Т. Райт относно значението на Въплъщението: централно събитие за християнството, което отбелязваме на Рождество Христово. Н. Т. Райт е един от во­де­щи­те бо­го­сло­ви в све­то­вен ма­щаб и бивш епис­коп на Дъ­рам към Ан­г­ли­кан­с­ка­та цър­к­ва. Автор е на много книги и публикации, сред които има както задълбочени академични библейски изследвания, така и много книги, написани на популярен език.

Как ние, които не знаем какво ще се случи следващата година, ще проумеем това, което някой е предвидял за столетия напред? Единствен Божият Дух, Който обгръща началото и края на света, може така да открие тайната на бъдещето на човека, че той да пророкува за укрепяване на вярващите и за предупреждение на невярващите. Този глас на Единствения, който проехтява тихо през вековете и към който тук и там се присъединява някой друг глас на пророк, в крайна сметка се включва в среднощното поклонение на овчарите и във всеобхватното ликуване на вярващата в Христос Църква: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

Невъзможното за човека е възможно за Бога. С това е и удивителна надеждата, че не познава предел, не знае граници, силата ѝ е силата на самата благодат – отражение на божественото в тварното, вечност, пребиваваща във времето. За надеждата с удивителна сила говори Шарл Пеги в своята мистерия „Двери, въвеждащи в тайнството на втората добродетел”.

Краят на декември е и отново празнуваме Рождество Христово. Но няма как да не забележим – празненствата в България, а и по света, далеч не са посветени на младенеца Исус Христос, роден във Витлеем Юдейски преди повече от 2000 години. Съвременната „весела Коледа“ е твърде различна по смисъл и дух от историческото събитие, залегнало в нейните корени. Този празник е феномен на развитието на (пост)модерната масова култура. На фона на днешния сладникав и умилителен „коледен дух“, евангелските разкази за Рождество Христово и тяхното послание звучат драматично.