Роди ни се Дете

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде:
Чуден Съветник, Бог могъщ,
Отец на вечността, Княз на мира.

Книга на пророк Исаия, 9 глава, 6–7 стихове

Между страховити слова и знамения, вещаещи на отвърналия се от вярата си народ наближаващ срив, Божий гняв и ужасни наказания; на фона на дълбоката вина на Божия народ и на бедата, в която е изпаднал, говори един тих и тайнствен глас. Гласът обаче излъчва блажена увереност за изкупление чрез раждането на едно божествено Дете. Остават цели 700 години до времето на сбъдването, но пророкът се е потопил тъй дълбоко в Божиите замисли и решения, че заговаря за един Човек от бъдещето, сякаш вече Го вижда; обявява спасителния час, сякаш вече е коленичил в преклонение пред яслите на Исус.

„Роди ни се Дете.“ Това, което ще се случи някой ден, в Божиите очи вече е действително и сигурно. И то няма да послужи само за спасението на идните поколения, но и на пророка, който го вижда как се случва, и на неговото поколение; даже на всички поколения на тази земя. „Роди ни се Дете.“ Никой човешки дух не може да каже това от само себе си.

Как ние, които не знаем какво ще се случи следващата година, ще проумеем това, което някой е предвидял за столетия напред? А тогава времената не са били по-предвидими от сега. Единствен Божият Дух, Който обгръща началото и края на света, може така да открие тайната на бъдещето на човека, че той да пророкува за укрепяване на вярващите и за предупреждение на невярващите. Този глас на Единствения, който проехтява тихо през вековете и към който тук и там се присъединява някой друг глас на пророк, в крайна сметка се включва в среднощното поклонение на овчарите и във всеобхватното ликуване на вярващата в Христос Църква: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

Иде реч за рождението на едно Дете – не за героичния подвиг на някой юнак, нито за дръзновеното откритие на някой мъдрец, нито за благочестивото дело на някой светия. Говорим наистина за нещо отвъд всяко разбиране: раждането на едно Дете ще доведе до цялостно преобръщане на всички неща, ще донесе спасение и изкупление на всичко. Това, за което крале и държавници, философи и творци, основатели на религии и учители по нравственост напразно са хвърляли всички сили, се случва чрез едно новородено Дете. Сякаш за посрамяване на най-великите човешки усилия и постижения, едно Дете бива поставено в средоточието на световната история. Едно Дете, родено от човек, и един Син, даден от Бога. Това е тайната на изкуплението на света; тук е обхванато всичко отминало и всичко предстоящо. Безкрайното милосърдие на всемогъщия Бог идва при нас, снизхожда към нас в образа на едно Дете, Неговия Син. Сега моят живот зависи от това, че ни се роди това Дете; че ни е даден този Син; че този Син Човешки е и мой, че Го познавам, имам и обичам; че съм Негов и че Той е мой. Едно Дете държи нашия живот в ръката Си.

Как искаме да срещнем това Дете? Дали ръцете ни са станали твърде закоравели или твърде горди чрез ежедневната работа, че да не могат да се сключат молитвено при вида на това Дете? Дали главата ни, която има да се справя с много тежки размисли и трябва да решава проблеми, не е вдигната твърде високо, та да не можем да се преклоним смирено пред чудото на това Дете? Можем ли още веднъж да забравим всичките си усилия, постижения и важни теми, за да се поклоним заедно с овчарите и мъдреците от Изтока пред божествения Младенец в яслите; за да Го вземем заедно със стареца Симеон в ръцете си и в този миг да разпознаем изпълването на целия ни живот със смисъл? Наистина, това е странна гледка: един силен и горд мъж коленичили пред това Дете, когато с простодушие намери в него своя Спасител и Го удостои с нужната почит. Тази гледка ще накара мнозина да поклатят глава; лукав смях вероятно ще отекне през нашия стар, знаещ, опитен и самоуверен свят, когато до ушите му достигне призивът за спасение из устата на вярващите християни: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

„И управлението ще бъде на рамото Му.“ Върху немощните рамене на това новородено Дете ще трябва да легне господството над света! Едно знаем определено: заедно с Кръста на тези рамене са натоварени всички грехове и несгоди на този свят. Ала господството ще се състои в това, че носещият няма да се срине под това бреме, а ще го занесе до целта. Господството, положено върху раменете на Детето в яслата, се състои в търпеливото носене на човеците и техния грях. Това носене започва обаче в яслите; започва там, където вечното Слово на Бога приема и понася човешката плът. Тъкмо от принижението и слабостта на Детето води началото си господството над целия свят. Като знак за господството над къщата окачват ключа на раменете на нейния собственик. Това означава, че той има властта да отключва и да заключва, да приема или да изгонва когото реши. Той отваря, при което прощава грехове; той затваря, при което изтласква навън горделивеца. Това е господството на Детето – то приема и носи на ръцете Си смирените, мъничките, грешниците, но погубва и отхвърля горделивците, надменните и себеправедните.

Кое е това Дете, за което са говорели пророците и при чието рождение възклицават небе и земя? Името Му може да се произнесе само със заекване, когато се опитаме да опишем това, което се включва в него. Думите се трупат и се препират една друга, когато трябва да кажат кое е това Дете. Да, там, където името на това Дете трябва да бъде произречено от човешки устни, възникват странни, иначе непознати словесни конструкции: „чуден Съветник“, „Бог могъщ“, „Отец на вечността“, „Княз на мира“. Всяка една от тези безкрайно дълбоки думи, както и всички те заедно се опитват да изрекат само едно единствено име: Исус.

„Чуден Съветник“ се нарича това Дете. В Него се случва чудото на чудесата: от вечния Божий съвет произтича раждането на Детето-спасител. В лицето на едно човешко Дете Бог ни дарява Своя Син; Бог става Човек, Словото става плът. Това е чудото на Божията любов към нас и това е бездънно мъдрият съвет, че тази любов ни спечелва за себе си и ни спасява. Но тъй като това Божие Дете е само по себе си Чуден съвет, то затова само е източник на всяко чудо и на всеки съвет. Който разпознава в Исус чудото на Божия Син, той намира при Него – посред всякакви беди и неотговорени въпроси – последния, най-дълбок и най-полезен съвет. Да, преди още Детето да може да отвори устни, то е пълно Чудо и пълен Съвет. Иди при Детето в яслите, вярвай в Него като Божий Син и ще намериш в Него чудо върху чудо, съвет върху съвет!

„Бог могъщ“ се нарича това Дете. Детето в яслите не е никой друг, освен самият Бог. Не може да се каже нещо по-голямо от това. Бог стана дете. В детето на Мария, Исус, обитава всемогъщият Бог. Поспри за миг! Не казвай нищо, не мисли за нищо друго! Застани на едно място пред това слово! Бог е станал дете! Тук то е бедно като нас, несретник и безпомощен като нас, човек от плът и кръв като нас, наш брат. И все пак то е Бог, все пак е мощ. Къде е божествеността, къде е мощта на това Дете? В божествената любов, в която то стана равен на нас. Несретата Му в яслите е Негова мощ. С мощта на любовта то преодолява пропастта между Бога и човека, надмогва греха и смъртта, прощава грехове и възкресява от мъртвите. Коленичи пред тези жалки ясли, пред това сиромашко Дете, и повтори с вяра несръчните слова на пророка: „Бог могъщ!“ И Той ще стане твой Бог и твоя мощ.

„Отец на вечността“ – та може ли това да бъде име на Детето? Само тогава, ако в това Дете се разкрива вечната бащинска любов на Бога и ако Детето не желае нищо друго, освен да донесе на земята любовта на Отца. Така Синът е едно с Отца и който вижда Сина, вижда и Отца. Това Дете не иска да бъде нищо за себе си, не да бъде „вундеркинд“1 в човешкия смисъл, а послушно Дете на своя небесен Отец. Родено във времето, то донася със себе си на земята вечността; като Божий Син донася на всички нас любовта на Отца, Който е на небето.  Върви, потърси и открий при яслите вечния Отец, Който тук е станал също твой мил Отец.

„Княз на мира“ – там, където Бог идва при човека в любовта, където се съединява с него, там е сключен мир между Бога и човка и между човек и човека. Боиш ли се от Божия гняв, то иди при Детето в яслите и приеми тук Божия мир като подарък. Ако си разкъсван от конфликти и омраза към своя брат, иди и виж как Бог от чиста любов е станал наш брат и иска да ни помири със Себе Си. В света царува насилието, а това Дете е княз на мира. Където е то, там царува мир.

„Чуден Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ – така говорим ние край яслите във Витлеем, така думите ни се препират една друга при вида на божественото Дете, така се опитваме да схванем в понятия това, което за нас се заключава в едничкото име Исус. В същината си обаче тези думи не са нищо друго, освен едно безсловесно мълчание на преклонение пред неизречимото, пред присъствието на Бога в лицето на едно човешко Дете.

Чухме за рождението и за името на божественото Дете. Накрая узнаваме и за Неговото царство. Велико ще бъде господството на това бедно Дете. Властта му ще обхване цялата земя и всички поколения човеци до края на времената ще ѝ служат, съзнателно или несъзнателно. То ще господарува над сърцата на човеците, но също престоли и големи държави ще черпят сили от тази власт или ще се разбиват в сблъсъка с нея. Тайнственото, невидимо господство на божественото Дете над човешките сърца е утвърдено по-здраво от видимата и бляскава власт на земните господари. В крайна сметка всяко господство на земята трябва да служи единствено на господството на Исус Христос над човеците. При и чрез цялата враждебност спрямо него, това господство ще става все по-голямо и по-здраво.

С рождението на Исус начева великото Царство на мира. Нима не е чудо, че там, където Исус действително е станал Господ над човеците, царува и мир? Че по цялата земя има едно християнство, сред което има мир в този свят? Само там, където Исус не е допуснат да властва, където човешкото самомнение, инат, омраза и похот се ширят безпрепятствено, не може да има никакъв мир. Ала не чрез насилие иска да утвърди Исус Своето царство на мира, а там, където човеците доброволно Му се покоряват и оставят да господарува над тях, Той им подарява Своя чудесен мир. Когато днес християнски народи отново се разкъсват от война и омраза, та и самите християнски църкви не общуват помежду си, това не е вина на Исуса Христа, а вина на човеците, които не позволяват Исус Христос да бъде господар над тях. Но това не отменя обещанието, че „мирът няма да има край“2 там, където божественото Дете царува над нас.

„На Давидовия престол и в неговото царство“ властва Исус Христос. Това вече не са светски престол и светска държава, както е било някога, а духовен престол и духовна държава. Къде се намират престолът и държавата на Исус? Там, където чрез Своето слово и Своето тайнство  Той присъства, господства и управлява, в църквата, в християнската общност.

„Чрез съд и правда“ управлява Исус в Своето царство. Като Неговият съд не подминава общността на вярващите; не, тъкмо тя подлежи на най-строгия Му съд и се доказва като Негова църква, като не се изплъзва от този съд, а му се подчинява. Само там, където Исус осъжда греха, Той може да дари и нова правда. Неговото царство трябва да бъде царство на правдата, която може да бъде утвърдена само чрез съд над греха. И дълговечността на това царство се състои в това, че в него неправдата не остава ненаказана.

С раждането на божественото Дете е сложено началото на едно царство на мира и правдата, този отколешен и неудовлетворен копнеж на човеците. Ние сме призовани да влезем в това царство. Можем да го намерим, когато в църквата, в общността на вярващите, приемаме словото и тайнството на Господа Исуса Христа и се подчиняваме на Неговото господство; когато разпознаваме в Детето, лежащо в яслите, своя Изкупител и Спасител и приемаме от Него дара на един нов живот в любовта. „Отсега“, тоест от раждането на Исус насетне, „и до века“ ще трае това царство. Кой ще гарантира, че то няма да рухне в бурите на световната история и да изчезне, както и всички други царства?

„Ревността на Господа на силите ще извърши това.“ Свещената ревност на Бога за Неговото дело е гаранция, че това царство ще остане до века и ще стигне до пълното си осъществяване, въпреки цялата човешка вина и въпреки всяка съпротива. Дали ще съдействаме за това или не, няма да има значение. Бог сам провежда Своя план към целта, с нас или без нас. Но Той желае да бъдем с Него. Не заради Него, а заради нас. Бог с нас, Емануил, Исус – това е тайната на тази Бъдни вечер. А ние радостно възклицаваме: „Роди ни се Дете, Син ни се даде“. Вярвам, че Исус Христос, истински Човек, роден от Дева Мария, и също истински Бог, роден от Отца във вечността, е мой Господ.

Рождество Христово, 1940 година

• 1. Нем. Wunderkind: дете-чудо. - Б.пр.
• 2. Цитатът е според българския библейски превод на изд. “Верен”, 2002 г. - Б.пр.