„Правилно ли живях? Правилно ли живея?“ Когато човек е живял определен брой години и започва да си дава сметка, че по-съществената част от живота му навярно е отминала, започва все по-често да си задава тези въпроси. В настоящите времена на Covid пандемия тези въпроси изникват още по-настойчиво, не само за хората в зряла възраст. За християнина перспективата за края е свързана с очакването да чуе думите „Добри и верни слуго…“ (Мат. 25:21,23), а това го кара старателно да издирва в Божието слово ориентири, които да му подскажат има ли основание да се надява на такава похвала.

На 19 май 2020 г. от този свят отмина Рави Закарайъс. Не знам дали името му ви е познато, дали сте слушали негови беседи и размишления в интернет или наживо, или пък го чувате за пръв път в живота си. Той е един от малкото хора, които са известни не защото са поп-певци, киноактьори или преуспели бизнесмени. Професията на Рави Закарайъс бе да разказва за личността, която променя драматично живота му през младостта му, и за която ни говори година след година, в продължение на почти половин век. Коя е тази личност, обновила живота му и дала му сили да пътува толкова десетилетия от страна в страна и да разказва за нея?

През лятото на миналата година учени оповестиха силно заинтригуващата и разпалваща човешкото въображение и стремеж към знание новина, че са открили три екзопланети (планети извън Слънчевата система) с размери, близки до тези на нашата планета, и с потенциална възможност за живот. Още повече, планетите са и достатъчно близо (само 39 светлинни години), за да може атмосферата им да бъде изследвана с техниката, с която разполагаме в момента. „Тези планети са толкова близо и тяхната звезда е толкова малка, че можем да изследваме атмосферите и състава им“, посочва съавторът на изследването Жулиен де Вит от Масачузетския технологичен институт.

Вчера. Вървя по улицата… горещо и тихо. От горещината и белотата във въздуха фасадите на крайуличните сгради са изкривени. Връщам се от мястото, за където бях тръгнала. Отивам и се връщам. Връщам се вкъщи и после пак излизам, и пак отивам, и пак се връщам и… череп с крилца от двете страни, нарисуван прецизно. На точки. Бели точки и бели ефирни крилца. Точно срещу мен. А по-нагоре, извън дизайнерската визия с черепа – увехнало лице. Лице без възраст, състарено, измито. Може би е майка, а може би е баба? Лице неразличимо, уморено и прозрачно, а черепът е много ярък, весел и красив.

За живота е лесно да се говори и пише, едва ли не той е постоянен обект на разискване, в новините, в плановете на хората, в съветите на по-възрастните към по-младите. Животът, изглежда, е низ от събития, развитие, той е като път, който трябва да се извърви. Но накъде води този път, къде спира той? Знайно е от всеки, че „всяко начало има и край“. И животът, подвластен на тази мисъл, е с край. Край, който обаче сякаш е нелогичен. В живота няма момент, по правило поне, в който да си кажеш „приключих“, това е краят на започнатото.

На 24 февруари 2015 г. сдружение „ХАРТА“ проведе в Асеновград дискусия „Свободата, за която (не) си струва да умреш“ с участието двама свои членове, адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Събитието предизвика интерес в местната общественост и много въпроси в залата. Предлагаме ви отзиви за дискусията от първо лице – през погледа на Наталия Христова.

Коя е най-обсъжданата тема на света? Разисквана от блестящи и непретенциозни умове. Тема, върху която е мислено и писано твърде много и продължава да се пише, няма и да се спре. Oбект едновременно на научни изследвания, на литературни произведения и такива на изкуството, вдъхновение за поети и творци. Възхвалявана и отричана, носеща неземно щастие и оставяща неизлечими белези. Носеща болка, но въпреки всичко търсена и провокирана; търсеща и провокираща; привличаща и отблъскваща. Темата за чувството, принасящо толкова много жертви и същевременно подтикващо към жертви. Темата, за която всеки може да говори от първо лице, защото едва ли има човек, който да не я е изпитвал, да не е белязал живота си с нея. Онази тема, за която всеки може да сподели мнение, такава, че всеки смята, че може да бъде експерт без да е нужно обучение. Извор на живот и потапяща в скръб. Темата за любовта. И все пак, знаем ли какво е любовта?

Неизменно е за вярващия понякога да се връща към началата на своя живот в Христос. Това е свързано както с търсене на „първата любов”, така и с нуждата за обективно сверяване на курса. Да се определят плодовете – този сигурен лакмус за истинност / неистинност, според думите на Исус, да се направи оценка и оглеждане в ясни огледала. С чисто и смело сърце.

Интересно е как са наименувани дните на Страстната седмица. Всеки един от тях носи определението „Велик“: „Велики понеделник“, „Велики вторник“, „Велика сряда“ и т.н. Когато стигнем до неделя — денят на възкресението на Исус Христос (и първият ден от седмицата, според юдейската традиция) — този ден е наречен просто „Велик-ден“. Прехвърляйки през ума си дните на седмицата в тяхната последователност, оставаме с усещането за развитие на събитията в определена посока. Когато стигаме до първия ден от новата седмица, това е „Денят“: съсредоточието и целта на всички предходни събития. Дали само си въобразявам или наистина онзи, който е измислил тези наименования, е заложил в тях послание, което с времето сме забравили?

Разпети петък – ден на съд. През нощта на Велики четвъртък, Исус е арестуван от юдейските управници с помощта на т.нар. храмова стража, която е била на тяхно разположение, и с предателството на един от най-доверените Му хора. Те не смеят да извършат това публично, защото се страхуват от безредици. Извършват го нощем. Затова им е нужно напътствието на Юда, който да ги заведе при Исус. Сутринта градът ще е поставен пред свършен факт – Исус е арестуван от властите, значи с някакво основание; може би има защо. Поради тази причина, те бързат да издадат присъда.