Да си спомним за Рави Закарайъс

На 19 май 2020 г. от този свят отмина Рави Закарайъс. Не знам дали името му ви е познато, дали сте слушали негови беседи и размишления в интернет или наживо, или пък го чувате за пръв път в живота си. Той е един от малкото хора, които са известни не защото са поп-певци, киноактьори или преуспели бизнесмени. Професията на Рави Закарайъс бе да разказва за личността, която променя драматично живота му през младостта му, и за която ни говори година след година, в продължение на почти половин век. Коя е тази личност, обновила живота му и дала му сили да пътува толкова десетилетия от страна в страна и да разказва за нея?

Роден в Индия малко след Втората световна война, Рави е част от среднозаможно индийско семейство от най-висшата браминска каста на намбудирите. Още поколения назад една млада жена от рода му чува „добрите новини“, т.е. благовестието на Исус Христос, от дошли в Индия християнски мисионери. Жената решава да последва Христос като свой Господ и Спасител и така в индуисткия род влиза Христовата вяра. Вероятно същите мисионери дават ново родово име на жената: Закарайъс – като възпоменание на свещеник Захария от Новия завет, бащата на Йоан Кръстител, и в израз на почит към свещенническото потекло на рода им. Поколение след поколение вярата в Христос се предава в рода Закарайъс, но вярата в Христос има силата да преобразява живота на човека, само ако лично той живее тази вяра. До времето, когато се ражда Рави, семейството е християнско до голяма степен само по традиция, на думи. Той посещава църковни богослужения с родителите си, но няма и представа защо постоянно четат думи от Библията и кой е този Исус. 

Рави е слаб ученик по всички предмети, освен в спорта. Любимите му спортове са крикетът и тенисът. За него неделното богослужение е важно единствено, защото след църква се организира игра на крикет, в която участва. Той споделя, че е знаел наизуст точното време от всяка фраза до края на литургията. „Например“, казва той, „от благословението след проповедта до ставането от пейките имаше точно 7 минути.“

Културата на Индия е култура на срама и на пазене доброто име на семейството, а слабите оценки са гаранция за живот в мизерия и позор за фамилното име. Тези мисли тежат на Рави, а освен това му тежи и един много по-сериозен въпрос – той осъзнава безсмислието на целия си живот. Провали във всяка сфера, дори и като играч в любимия крикет, го обезсърчават до такава степен, че на 17 годишна възраст той решава, че е най-добре за цялото семейство, а и за него самия, ако „просто тихо си излезе“ и прекъсне цялото безсилие и безсмислие, празнотата в себе си.

Една сутрин Рави се заключва в банята и изпива силно отровни химикали с чаша вода. Тялото му обаче инстинктивно реагира и връща отровата, а той, усещайки изгарящото ѝ действие, несъзнателно извиква за помощ. Провидението се намесва и домашният иконом чува вика, разбива вратата на банята и закарва Рави в болница. Там веднага го поставят в реанимация и той прекарва там много дни.

По време на престоя на Рави в реанимацията там влиза човек от една от християнските организации в Индия. Той носи Библия и с думите „това е за Рави“ я подава на майка му. Библията е отворена на Евангелието от Йоан, 14 глава. След като човекът си тръгва, майката сяда до болничното легло на сина си и започва да му чете текста на английски със своя силен индийски акцент, почти неразбираемо за Рави: „...понеже Аз живея и вие ще живеете.“

„Живея?“ Сякаш товарен влак се стоварва върху съзнанието му. „Майко, кой казва това?“. Тя му казва, че думите са на Исус Христос и са отправени към Неговите ученици. Рави усеща надеждата, струяща от словата на Исус: обещание за нов, променен живот, пълен със смисъл и цялост. Всичко онова, което цял живот му е липсвало. В онзи момент той взима решение да се довери на Христос, иска Господ да стане Господар над живота му. Молитвата му в реанимацията е: „Исусе, ако Ти си, Който дава такъв живот – какъвто Ти си предвидил да е той – аз искам този живот. Моля Те, помогни ми да се възстановя от състоянието си на болничното легло и аз Ти обещавам, че през целия си останал живот ще се стремя да търся истината.“

Рави се възстановява напълно и влага целия си ентусиазъм да завърши висше училище за християнски свещенослужители. Започва да върши именно работата, за която Господ го е призвал – да разказва на другите за надеждата и живота, които са същността на Христовото благовестие.

„Понеже Аз живея и вие ще живеете“

Евангелие от Йоан 14:19

Държи речи в Америка, Европа, Азия и Австралия, пред сънародниците си в Индия, пред американските войници във Виетнам през 1971 г. и в Камбоджа през 1974 г., когато червените кхмери правят преврат и потапят в кръв страната. В края на 80-те години на XX век изнася лекция за същността на вярата в Христос в Съветския съюз, пред кадети в Ленинската военна академия, а по-късно разговаря в затворена сесия с висши съветски военни и политици. Има случай да разговоря с неназован по име водач на групировката Хамас за същността на прошката – нещо, което от човешка гледна точка е просто невъзможно да си представим в Близкия Изток.

Надеждата, за която разказва Рави Закарайъс в беседите си, не е евтина или сантиментална от типа „всичко ще се нареди, ти само се надявай на най-доброто“. Позовавайки се на изреченото от Бога в Свещеното Писание, той сочи корена на страданието и скръбта в нашия свят. Злото, което произлиза от болестите и катаклизмите и върху което нямаме власт. Но също така и злото, живеещо в човека; и то не злото у другите хора, както прозорливо бихме предположили, а злото у мен самия. И има ли надежда да се справя с усилия и себедисциплина с това зло у себе си? Рави казва следното:

Вярата на християните, казано простичко, ни напомня, че главният ни проблем не е морален, а по-скоро проблем на духа. Не че просто сме неморални, а че само живеенето на морален живот не може да запълни пропастта, разделяща ни от Бога. Тъкмо в това е основната разлика между проповядващите морал религии и призива на Исус към нас. Исус не предлага да направи от лошите хора добри, а да направи мъртвите човеци отново живи.

„Напълно съм уверен, че безсмислието не идва от умората и болката. Безсмислието идва, когато си преситен от удоволствия.
Затова виждаме себе си изпразнени от смисъл, докато нашите килери преливат от покупки.“

През 48-те години на своите пътувания и беседи в над 70 страни, Рави Закарайъс живее на практика според своето убеждение: „Това, което вярвам в сърцето си, трябва да има смисъл и в ума ми.“ Увлекателно, разказвайки истински истории, цитирайки философи и поети, той се опитва да отговори на най-важните въпроси, които всеки от нас си задава: за нашия произход, за смисъла на съществуването ни, за същността на морала, за крайната цел на съществуването ни. Отговорът и на четирите въпроса той вижда в личността на Христос и в Неговото носещо живот учение.

Закарайъс влиза в полемика с господстващите идеологии на XX век: нихилизма, тоталитарните чудовища на комунизма и нацизма, атеизма, а така също с популярния днес морален релативизъм, размиващ понятията за „истина“, „добро“ и „зло“. Това е призив за събуждане към хората в западния свят, преситени с материални блага и технически улеснения, но живеещи все повече в самота и депресия.

Невероятната ерудиция, съчетана с гъвкав ум, находчивост и способност да цитира по памет дълги пасажи от философи или стихове на рок-групи в подкрепа на казаното прави Рави Закарайъс популярен лектор, често канен на престижни места. Удивителното за мен е, че в продължение на толкова много десетилетия този човек успява да запази кротостта и смирението, да не се разболее от звездомания и да се превърне в един високомерен и многознаещ интелект.

Хора, които са срещали Рави лично и са общували с него, свидетелстват, че е изключително внимателен и нежен човек, отнасящ се с уважение и разбиране, дори на цената да наруши напълно личния си график и да пропусне дълго чаканата почивка след публична реч. Рави Закарайъс е убежен, че „човек не може да достигне до душата на човека, ако не разбере неговите болки.“ Етосът на съ-страдание, съ-чувствие, съ-преживяване на теготите на човека насреща цялостно определя облика на организацията на Рави Закарайъс и всички нейни лектори:

Във всеки университет, където съм говорил, интелектуалните въпроси в крайна сметка се трансформират във въпроси за смисъла. Често зад един труден или гневен въпрос стои едно страдащо сърце; разумът е преплетен със сърцето. Винаги се старая да издърпам един въпрос вън от ограничението на чисто академичния му контекст.

Веднъж едно семейство дойде при мен и започна да задава въпроси относно проблема за злото. Докато се готвех да им отговоря, забелязах, че бебенцето им имаше синдрома на Даун. Виждайки детенцето, разбрах по напълно нов начин същността на техните търсения и техния подтекст.

Няма нищо по-арогантно от отговори, които са просто думи, нехаещи за човешките съдби зад тях.

Дейността на Рави Закарайъс среща все повече предизвикателства през последните години, когато в западния свят се забелязва цялостна културна промяна. Живеем в епохата на постхристиянска Европа, в която всеобщата секуларизация и очернянето на християнството като скандален за XXI век светоглед се съчетава с масово прегръщане на източни религиозни практики под формите на антистрес терапии и себереализация. Пак през същия XXI век се възраждат стари езически вярвания. Беседите на Рави ни помагат да вникнем в това привидно противоречие; да разберем защо съвременният човек е жаден за духовността и защо я търси на доста странни места, забравил или обърнал съзнателно гръб на Бога, разкриващ Себе Си на страниците на Библията. В края на тази статия ще намерите връзки към няколко негови беседи, засягащи темата.

През февруари на 2020 г., при операция на гърба, лекарите откриват злокачествени образувания в тазобедрената кост на на Рави Закарайъс. Усилията им и лечението на болестта не дават резултат. За броени седмици животът на този Христов служител угасва. Заплануваните публични беседи сега за май и юни не ще се състоят. Единствено Бог знае защо животът на всеки един от нас е изваян по начина, по който е. Човек обаче може да се довери на любящата Му грижа, дори в трудните моменти, дори в мига, когато животът на тялото достига края си. Сигурната надежда, която Рави прогласява през целия си живот на другите хора, дава сили и на самия него в трудните му последни земни дни. Сара Закарайъс споделя следното за баща си и за неговия живот, любов и призвание: 

„Баща ми искаше да говори винаги за своя Спасител Исус Христос. Дори в последните си дни, когато нямаше сили дори да диша и говори, той обръщаше всеки разговор към Исус и към делата на Господа. Той постоянно се удивляваше на това как Бог е посетил един седемнайсетгодишен скептик, сразен от безнадеждност и неверие, и го е призовал към живот на славна надежда и доверие в истината на Божието слово – послание, което разпространяваше по целия свят в продължение на 48 години. Днес моят мил баща е по-жив от целия си живот досега. Благодарим на Бога за него и се посвещаваме да продължим да споделяме с всички, които ще чуят, същата тази истина, която баща ми разказваше през целия си живот. До деня, в който Господ ще ни призове в нашия вечен дом с Него.“

Тази глава от книгата на живота на Рави Закарайъс приключи. Започна новата глава, чиито страници са направени от злато и чиито букви описват прекрасни неща, които човешкото око не е виждало. Там, където няма плач, страдание и болка. Там, където „молитвите в прегръдки се превръщат, където политаме, започваме след Края“ 1 . Там той говори очи в очи с Този, Когото обича: своя Спасител Исус Христос.

Записаните беседи на Рави Закарайъс са налични и сега. Технологията в това отношение е добър слуга; помага ни отново да слушаме гласа на тези, които вече не ходят по тази земя. Ако не сте срещали Рави Закарайъс досега, бих ви препоръчал тези няколко беседи. Надявам се в тях да намерите отговорите на въпроси, които всички ние заедно търсим.

Защо вярвам на Исус

Мислили ли сте някога какво Исус е казвал за самия Себе Си? Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. С пълен член, защото няма други възможни пътища към Бога, други източници на истина и на живот. Предлагаме ви размишления на Рави Закарайъс за състоянието, в което е всеки от нас. Ние всички сме с грешна природа и имаме нужда от Спасител, Който да ни избави от това състояние. 2

Проблемът за страданието и Бог, Който е добър

Рави Закарайъс разглежда проблема страданието и злото в контекста на три светогледа: атеистичния, пантеистичния и християнския. 
Защо въобще смятаме, че има нещо нередно в страданието и смъртта, след като тя е навсякъде около нас?
Защо казваме, че светът е сътворен от Бога, и че Той е всесилен, премъдър и безкрайно добър, щом допуска добри и невинни хора да страдат, малки деца да умират, а злодеите да живеят ненаказани. Беседата ни помага да вникнем в тази трудна тема по същество. 

Разговори за вярата през XXI век с Рави Закарайъс

Личната вяра в Бога повдига много въпроси. Днес изглежда, че въобще никой не притежава отговори. Дори най-простите въпроси, засягащи нашето поколение, като че ли остават неотговорени. Но не е невъзможно да намериш отговори, ако постоянно се колебаеш или съмняваш. Рави Закарайъс споделя как да подходим при разговори за със скептици относно въпросите на вярата в XXI век.

Интервю с Рави Закарайъс

Интервю с Рави Закарайъс за канала „100 Huntley Street“. Публикувано е в деня на смъртта му като спомен и почит към него.
Рави разказва за себе си, отново дискутира екзистенциални въпроси и опитва да намери отговора им, заедно с нас

• 1. Виктор Макаров - "Театър"
• 2.
  

  Записите са на английски език. В Youtube има и беседи с превод на руски, ако владеете добре този език.
  Можете да пуснете и български субтитри - Youtube предлага автоматично генериран превод, не толкова качествен и точен, но до голяма степен възпроизвеждащ смисъла. На илюстрацията вдясно е показано как субтитрите се включват от настройките в клипа.