Възкресението на Христос и нашият нов живот

Когато за пръв път сме изповядали християнската вяра, ние сме приели тайнството на кръщението, посочващо ни необходимостта от очищение. В самата си същност кръщението е умиване и то изисква от нас най-старателно очистване. То е и погребване, при което възприемаме себе си като умрели с Христа спрямо греха и възкръснали като нови хора. Кръщението представя картинно единството на вярващия с Господ Исус в Неговото „кръщение на страдания“1, а също в Неговата смърт, погребение и възкресение. Подчинявайки се на светото тайнство, ние заявяваме, че сме мъртви с Него, защото Той е понесъл смъртното наказание, а също мъртви към света и властта на греха, чрез Неговия Дух. Същевременно ние изповядваме вярата си във възкресението на Господа и сами биваме издигнати в единение с Него, и сме встъпили чрез вяра в един нов живот.

Основата на тази изповед на вяра лежи в единството на всеки вярващ с Исус Христос. Ние сме мъртви с Него, защото сме едно с Него. Ние сме възкресени с Него, защото сме едно с Него. По Божия благодат, всеки вярващ е отъждествен с Исус. Той е бил даден на Господа Исуса от преди създаването на света и е бил поставен под Неговия завет. Господ е пострадал заради него и всеки спасяващ се умира в Христа, Който го представлява. Но той и възкръсва в Него по силата на вечния съюз между осветения и неговия Спасител. Така вярващият продължава да живее, защото Господ е казал: „Понеже Аз живея и вие ще живеете“2. Съдбата ни е неотделима от Него. Животът Му е образец за нашия настоящ и бъдещ опит – Той ни уподобява на Неговия образ сега, а ние ще станем като Него, когато Го видим какъвто е. О, слушателю, ако не си в Христа, ти нямаш нищо! Извън Христа ти си в пустинята, а с Него си в райска градина. Вярващият в Христа притежава всички съкровища на мъдростта и знанието, и благодат, и сила, и любов. Ако си Христов, всичко е твое. От единението ни с Него следва нашето освещение: не можем да следваме греха, защото Христос не го следва. Той е възкресен в славата на Отца и ние сме възкресени с Него в правда и радост.

И така, възкресението на нашия Господ става в слава: „Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца“.

Само по себе си това е велико чудо. Нашият Господ е бил със сигурност мъртъв. Римските стражи край кръста са имали грижата никой осъден да не избегне смъртта. В случая с Исус, сърцето Му е прободено, за да се уверят, че животът Го е напуснал. Йосиф от Ариматея измолва тялото Му и любящите ръце на жените го повиват във фини ленени платна с аромати. И ето, нашият Господ е положен в скалната гробница, затворена с тежък камък и запечатана от властимащите, чиято завист ги кара да вземат двойни мерки за сигурност. При това гробницата на Господа е охранявана от римски войници, така че никой да не може да открадне тялото Му. И Той лежи в сърцето на земята три дена и нощи. Той е бил със сигурност мъртъв и тялото Му е било погребано според обичая.

На утрото на третия ден се казва: „Господ наистина възкръсна“, защото Той буквално става жив, развива кърпата на главата Си, сваля и сгъва настрана погребалните плащеници. И когато ангелът отвалява камъка от входа на гробницата, Първороденият от мъртвите3 излиза в материално тяло и живее с учениците Си 40 дена. През този период Неговото възкресение е установено чрез много неопровержими доказателства: виждат Го, чуват Го, докосват Го, пипат Го. Един от учениците Му поставя пръста си в раните от гвоздеите и полага ръката си върху ребрата Му4. Исус е бил в реално тяло, защото яде пред всички парче от печена риба и мед5. Именно Исус от Назарет – и никой друг – среща учениците Си в Галилея. На тази твърда основа е съградена светата ни вяра – но бидейки твърда, тя не е нищо по-малко от чудо. Да бъде пълна славата на Този, „Който чрез кръвта на вечния завет е издигнал от мъртвите нашия Господ Исус, великия Пастир на овцете“6.

Възкресението на нашия Господ е славно, в контраст с унижението Му. То носи в себе си достатъчно слава, за да отмахне от страданията Му всеки натрупан срам. В Мат. 20:18,19 четем как Той е трябвало да бъде предаден, осъден на смърт, опозоряван, подиграван, бичуван и разпънат. Но целият мрак на тази страховита трагедия е снет с няколко думи, които Господ прибавя към предсказанието: „…и на третия ден ще възкръсне“. Ослепителният блясък на възкресението озарява изцяло долината на мрачната сянка7. Смъртта на Исус не лепва безчестие на челото Му, защото възкресението полага върху Му венец. Ние отбелязваме в църквата агонията в Гетсимания и страданията на Голгота без горчивина, защото смъртта е погълната победоносно от възкресението. То въздига високо над всяко безчестие земния живот на Исус, белязан от бедност, хули и печал – както и от бичуването, заплюването и разпятието в последния му ден.

Неговото възкресение е славно и по своите последствия. Той е „предаден за прегрешенията ни“, но е „възкресен за оправданието ни“8. В смъртта Той плати за нашия дълг; във възкресението Той представи разплащателната разписка за всичките ни задължения. Той стана залог за нас и затова бе поразен и слезе в тъмницата на гроба, но чрез смъртта Той развали залога и беше освободен. Нашият Господ възкръсна и затова ние също ще възкръснем в деня на Неговото (второ) явяване. Той проправи пътя – и зад могъщия Победител цялата общност на Неговите изкупени ще премине през портите на гробницата, със силата на възкресението Му. Камъкът е отвален както за Него, така и за тях. Както Той не е бил задържан като затворник, така и те не могат да бъдат задържани от веригите на смъртта.

Каква слава ни се разкрива във възкресението на Господа – като помним как Той всякога живее и ходатайства за нас и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него9! Пълнотата на спасението е дошла до нас, защото Той е възкресен от мъртвите и може да се застъпва за всички престъпници. О, братя, възкресението на Исус сияе със слава като слънце! Вярата в него събужда трепет в сърцата ни. Нека всеки куплет от нашите химни завършва с „Алилуя“. Когато казваме един на друг „Христос наистина воскресе“, сърцето ни пее. Вярата ни не е напразна, защото сме разтоварени от греховете си и защото тези, които са починали, не са погинали10.

Възкресението на нашия Господ е славно и по своята причина, защото то разкрива и славата на Отца. Вместо „слава“, ако щете, сложете „могъщество“. Защото възкресението на Исус от мъртвите е дело на Божието всемогъщество. Но то е повече от чудо, свидетелстващо за могъщество. Всички атрибути на Бога са прославени чрез Възкресението. Божията любов идва там, в гробницата, и отваря затворените очи. Неговото благоволение отстранява грозотата на смъртните рани, а мъдростта Му задвижва прободеното сърце. Божествената правда обявява освобождението Му от гроба, а милостта се усмихва, когато лицето на Исус се озарява от безсмъртна усмивка. Там и тогава Яхве прави така, че цялата Му слава да премине пред очите ни и прогласява името на Господа11.

Ако ме питате къде Божията слава се вижда най-ясно, няма да ви посоча творението, нито провидението, а възкресението на Исус от мъртвите. Сигурно е, че в тишината на гробницата не е имало зрители, но там е бил самият Бог. И след като великото дело е извършено, мнозина са видели Неговата слава – а също в края на Христовото 40-дневно пребиваване на земята след възкресението, когато се възнася отвъд облаците и всички небеса посрещат и съзерцават Победителя на смъртта и ада. В Неговото възкресение славата на Бога е напълно оголена за човешките очи. Завесата, която е закривала Светая Светих, се разкъсва от горе до долу12.

Това възкресение прославя и нашия Господ Исус. Той е пострадал, но го е направил веднъж завинаги. Победата Му е окончателна. Подобно на Самсон, страховитият лъв на смъртта се нахвърля върху Му в лозето13. Чудовището е надмогвало досега над всеки нападнат, но този път „си намира майстора“. Нашият велик Самсон го разчеква, сякаш е яре, и макар да пада в момента на победата, Той се възправя от смъртоносната битка в пълнотата на живота.

И ето, Той идва при нас днес, с пълни шепи мед, и ни кани да се ядем от тях. Напълнил ги е от утробата на лъва, който е заклал. Сега смъртта е извор на сладки неща, а не чаша със жлъчка. За Божието чадо, смъртта доставя ложе за почивка и не е вече мрачна и отвратителна затворническа килия. Смъртта е тигелът за пречистване на немощната ни плът и кръв – тялото ни се сее в тление, но възкръсва в нетление и безсмъртие14. С тези свои очи ще видим нашия Господ, когато застане на земята в последния ден. О, славно Възкресение, превърнало отровата ни в лек! О, чудо на любовта, направило от смъртта врата към живота! Когато запеем пасхалния химн след малко, ще изпълним – струва ми се – цялата земя със звука на сребърни камбани.

Напразни са стража, камък, печат –
Христос взриви портите адови.
Всуе смъртта пред Него застава
за нас Христос рая отваря.

• 1. Лука 12:50: „Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши!“
• 2. Йоан 14:19: „Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете.“
• 3. Кол. 1:18: „Той е и глава на тялото, т.е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.“
• 4. Йоан 20:27: „Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.“
• 5. Лука 24:42–43: „И Му дадоха парче печена риба и меден сок. И взе и яде пред тях.“
• 6. Евр. 13:20: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус.“
• 7. Псалм 23:4: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.“
• 8. Рим. 4:25: „Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.“
• 9. Евр. 7:25: „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“
• 10. I Кор. 15:17–19: „И ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.“
• 11. Изх. 33:18–23: „Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. Господ каза още: Ето място близо до Мене; ти ще застанеш на канарата и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина; после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш отзад; но Лицето Ми няма да се види.“
• 12. Мат. 27:51: „И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха.“
• 13. Съдии 14:5–9: „Тогава Самсон отиде с баща си в Тамнат. Като стигнаха в тамнатските лозя, един млад лъв го нападна. И Господният Дух дойде със сила на него; и Самсон разкъса лъва все едно, че беше яре, и то, без да има нищо в ръцете си; но не каза на баща си и майка си какво беше направил. И отиде и говорѝ с жената; и тя се хареса на Самсон. След няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и видя рояк пчели и мед в трупа на лъва. И като взе от меда, вървеше и ядеше. Когато настигна баща си и майка си, даде и на тях да ядат; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.“
• 14. I Кор. 15:42: „Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление.“