Джон Уинтроп преобразява Масачузетс

Днес в Съединените щати всяко публично изразяване на вяра от официални лица започва да се възприема като посегателство срещу секуларното общество. Можете да си представите какъв скандал би настанал, ако официозът на Масачузетс „Бостън глоуб“ помести репортаж как губернаторът на щата е държал проповед последната неделя, с размишления върху Нагорната проповед на Христос (Мат. 5–7 глави). Звучи като фалшива новина, нали? Само че такова нещо действително се е случило през… 1630 година. Губернаторът на колонията в залива Масачузетс (Massachusetts Bay Colony) Джон Уинтроп проповядва на борда на кораб пред голяма група пуритани, пътуващи заедно с него към Новия свят.

Джон Уинтроп се ражда преди 430 години, на 12 януари 1588 г., в графство Съфолк, Англия. Годината е от ключово значение за неговата страна – испанската Армада е край бреговете ѝ и се готви да нахлуе. Родителите на Джон били пуритани, представители на мощно течение в Англиканската църква, настояващо за нейното очистване (англ. purification) от предания, практики и вярвания, които не са засвидетелствани изрично в Библията. Семейството било заможно и притежавало имението в Гротън, което процъфтявало от производство и продажба на текстил.

Още като малък, Джон е искрено посветен на Бога и даже иска да стане църковен служител. Момчето често слуша духовните разговори на баща си с други вярващи и придобива завидни богословски познания. Но като младеж получава юридическо образование и бива назначен в едно от кралските съдилища. Макар че поема търговското предприятие на баща си и наследява фамилното имение Гротън Манър, Уинтроп никога не престава да почита Бога във всичките си дейности. Постоянно се терзае, че не е станал свещенослужител. „Мисля си, че съм по-скоро длъжен да използвам възможността и да прекарам остатъка от живота си в най-добра служба на църквата, според силите си“, признава той веднъж.

След 1625 г. в Англия нарастват религиозното и политическото напрежения. Възкачилият се на престола крал Чарлз I се стреми към абсолютна власт. Той толерира преследванията срещу пуританите, защото иска всички да следват наредбите на националната църква. Мнозина пуритани пожелават да емигрират. Към 1629 г. основават Компанията на залива Масачузетс, с намерение да се заселят в Америка. Джон е избран за управител (губернатор) на компанията. „Аз съм наистина уверен“, пише той до свой приятел, „че Бог ще докара някое тежко бедствие на тази земя [Англия], и то бързо… Той ще осигури убежище и закътано място за нас и други… Лоши времена настъпват, щом църквата трябва да бяга в пустинята.“

За кратко време се записват 700 кандидати за колонисти „в пустинята“ отвъд океана. Те отплават през 1630 г. за Новия свят с флота от няколко кораба. Губернаторът Уинтроп е на кораба „Арбела“, където проповядва върху Христовата Нагорна проповед. По време на двумесечното пътуване той пише и поучителната творба „Модел за християнска благотворителност“, чиито идеи ще сложат силен отпечатък върху младата пуританска колония. Уинтроп представя предприятието на колонистите като част от особен завет с Бога за създаване на една света общност. Той ги насърчава да си носят един другиму теготите и да гледат на себе си като Христови съратници, свързани от братска любов. Призовава ги към пълно посвещение на вярата и, над всичко друго, към умереност, за да изградят една образцова държава.

Самият той посвещава следващото двайсетилетие на живота си за устройството на колонията в Масачузетс. За едно десетилетие заселниците се увеличават на 14 000. Земя има за всеки новодошъл, като липсват ограничения върху движението на работната сила и други средновековни наредби, утежняващи положението на английското селячество. В блатистата местност край устието на река Чарлз е издигнат постепенно град Бостън, който ще се превърне в основен център на съпротива срещу британското управление до Войната за независимост (1775–1783) и – чак до наши дни – в интелектуалната столица на Америка.

По-късни пуритански дейци наричат Джон Уинтроп „американския Неемия“. Сравнението е наистина сполучливо. Подобно на Неемия, отказал се от престижното си положение на дворцов виночерпец, за да възстанови стените на Ерусалим, Уинтроп оставя имението и изгодната си търговия в Англия, за да сподели трудностите на колонистите и да гради благочестиво общество. По спомените на съвременници, той „работеше със собствените си ръце и по този начин дотолкова насърчи останалите, че в цялото поселище не можеше да се намери човек, стоящ без работа“. Освен това, като юрист, Джон Уинтроп участва дейно в уредбата на управителното тяло и законодателството на колонията. В продължение на 12 години той е губернатор на Масачузетс. (Още за политическото устройство на колонията като „демократична теокрация“ може да прочетете в друга статия от рубриката „Християнска история“.)

Като всички големи исторически личности, Джон Уинтроп имал своите недостатъци. Макар че като управител бил много прагматичен, той толкова твърдо вярвал в своите идеали, че трудно търпял различно мнение. През 1635 г. група нови мигранти започват да разпространяват своя антиноминиански възглед, че спазването на религиозните правила не е необходимо за спасението. Избухват яростни обществени спорове и се стига до съд, под председателството на Уинтроп. Съдът изгонва от колонията някои от водачите на антиноминианите, сред които изпъквала Ан Хътчинсън, застъпваща се за правата на жените.